Ако второто издание на Черноморския театрален фестивал имаше мото, то със сигурност би било „Да бъдеш Стоян Радев“. Шегата между двамата театрали, които от години се иронизират заради бъркотията с еднаквите им имена, този път звучи съвсем сериозно. Най-вече защото за първи път двамата работят заедно на театралната сцена – в новата постановка на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ „Свидетел на обвинението“.
Агата Кристи не е сред най-поставяните автори на българската сцена, за разлика от родната ѝ Англия, където „Мишеловката“ продължава да държи рекорда за най-дълго играна пиеса. Междувременно телевизиите и стрийминг платформите отново откриха неизчерпаемия ѝ свят на престъпления, заподозрени и неочаквани обрати – от класическите „Случаите на Поаро“ и „Мистериите на мис Марпъл“ до модернизираните „Седемте циферблата“, „Сивият кон“ и „Азбучните убийства“.
Сред тях е и „Свидетел на обвинението“, макар че за широката публика историята вероятно се свързва с лицето на Марлене Дитрих. Филмът на Били Уайлдър от 1957 г. си остава най-популярната адаптация, но пиесата се радва на успех и по лондонските сцени. Любопитен факт е, че оригиналният текст е разказ, който Агата Кристи превръща в сценичен вариант с различен край. А Били Уайлдър надгражда този финал с още един туист.
Няма да издавам коя версия е избрал варненският екип, въпреки че въпросът „Кой го направи?“ не е водещ според режисьора Стоян Радев, защото живеем в свят на постистина. „Разликата между онова време на Агата Кристи и нашето е, че когато Еркюл Поаро или някой от нейните известни детективи разкрие извършителя, всички читатели се чувстват удовлетворени, защото справедливостта е победила. В наше време справедливостта вече не побеждава, защото има безброй гласове, които казват – каквото и да се случи, каквито и доказателства да ни бъдат представени, ние никога няма да повярваме в това, което вие твърдите. Когато днес някой излезе да протестира в името на истината, той протестира в името на тази истина, която обслужва неговата гледна точка“, допълва той.
„Има ли истина въобще или всичко е само игра?“ – с тези думи започва спектакълът с водещ Хенри Ескелинен. Неслучайно сценографът Никола Тороманов е превърнал съдебната зала в студио на скъпо телевизионно шоу. Лицата на присъстващите и гербовете на институциите са заменени с емотикони, с помощта на които ние се вълнуваме, шокираме, смеем се и плачем. Историята на младежа Ленърд Воул (Недялко Стефанов), обвинен в убийството на богатата възрастна дама Емили Френч, се превръща в зрелище, умело ръководено от адвоката сър Уилфрид (Стоян Радев), който не се отчайва и използва всевъзможни методи, за да отърве клиента си от бесилото.
Един от най-важните персонажи безспорно е Ромен – съпругата на Ленърд, която е главният ключ към съдбата му. В изпълнението на Сияна Начева образът е далеч от дистанцираността и ефектната хладност, с която помним Марлене Дитрих в знаменитата екранизация. Нейната Ромен е по-нежна, по-крехка, сякаш всеки следващ ход в съдебната игра я доближава до ръба. Именно тази уязвимост прави присъствието ѝ толкова интересно – трудно е да разберем дали пред нас стои жена, която се бори за любовта си, или пресметлива актриса.
Друг запомнящ се свидетел е икономката на убитата възрастна дама – Дженит Макензи. Тя ненавижда Воул и изглежда привързана към господарката си. Дженит на Веселина Михалкова е колоритна, бъбрива дама, която иска да бъде чута и запомнена. Актрисата отлично държи образа на границата между комичното и трагичното и докато в началото предизвиква искрена симпатия, по-късно започваме да се питаме какви са истинските ѝ мотиви.
Въпреки привидната модернизация и вкарването на локални елементи като добре познатите реплики от нашето битие „Съсипаха я тази държава“ и „Ние ги хващаме, вие ги пускате“, постановката хвърля мост и към античната трагедия. Публиката в съдебната зала изпълнява ролята на своеобразен античен хор – наблюдава, реагира, съпреживява и обяснява случващото се. А костюмите на Анна Градечлиева, позната и с работата си по сериала „Outlander“, внасят класически британски нотки в иначе съвременната визия на спектакъла.
И ако зрителите вместо удовлетворение, че са разбрали кой е убиецът, изпитат неудобство от научаването на истината, значи спектакълът си е свършил работата според режисьора Стоян Радев.
Зорница Кънчева
Снимки: Тони Перец
Програмата на фестивала вижте тук:
