Хореографията е драматургия, написана с движение
„Не харесвах жанра мюзикъл! Смятах го за сладникав, лепкав, но отговорен жанр, а ето какво стана!“, казва проф. Анна Пампулова, артист, режисьор, преподавател и хореограф на едни от най-хубавите мюзикъли на Държавна опера – Варна.
„Но Съдбата винаги ме предизвиква. Когато се захвана с нещо, трябва да вярвам в него, да го преживявам. Правя голямо проучване, изследвам. Така творчеството ме сприятели и с Мюзикъла. Радвам се, че срещата ми с диригента и композитор Страцимир Павлов и с режисьора Петко Бонев тук, във Варна, даде живот на любими заглавия на основата на мюзикъла“, допълва тя.
„Цар Лъв“, „Красавицата и Звярът“, „Калас и Онасис“, „Аладин“ са плод на този творчески кръг. А проф. Пампулова е човекът, който ги „раздвижва“. Защото – какво е един мюзикъл без движение, без танци? Онази част от картината, която я прави да е филм на живо и влива още енергия.
Говорим в началото на творческия сезон. Тя следи всеки свой спектакъл – въвежда нови артисти, оглажда, репетира. На 10 октомври сцената отново ще бъде облята с топлата емоция на „Цар Лъв“ – онзи, познатият от анимацията, но пресъздаден с вдъхновението и творческите идеи на варненския екип.
– Вие сте балерина – танцували сте класически балет в Софийска опера и балет, работили сте с балет „Арабеск“. Как се оказахте човекът, който създава движенческата картина в театър, опери, мюзикъли?
Докато бях в Държавното хореографско училище, по същото време учих в експерименталната паралелка 4XC на Николай Георгиев към 22-ра гимназия в София. Той беше човекът, който ни подготви за синкретичния подход в сценичните изкуства и може да се каже, че е начало на възпитанието и отношението ми към мюзикъла. Паралелно – в 10-и клас изграждах сценичен опит на танцуваща в 5 театъра: „Театър на маса“ на Николай Георгиев, „Панданс“ на Ники Сотиров, Софийска опера и балет, Държавен балет „Арабеск“, Музикалния театър.
Когато започнах да работя с любимата на няколко поколения Маргарита Арнаудова, хореография в Нов български университет, имах желание да разгърна себе си и да извадя чувствителността си именно през различните движения, различна стилистика. Композицията, работата с артистите научих от ментора си Боряна Сечанова, която ме подкрепяше в израстването на артист и хореограф. Постоянно изследвам и се уча как танцът да не остава чужд на публиката, да достига през емоцията, през различното, през личното, през истинността на движението. Всичко това ме следва като преподавател и хореограф. Мисля за публиката, пиша за публиката, интересувам се как достигам до нея. Обичам артистите и са ми слабост, та нали аз идвам от тази страна на сцената.
По време на образованието си в Нов български университет, освен курсовете към основната ми специалност „Балетна режисура и педагогика“, учих семиотика, кинооператорско майсторство, оперна режисура, публична администрация, което ми даде достъп спокойно да създавам, оглавявам и менажирам проекти, както и да се свързвам с артисти и съмишленици в различните видове изкуство. Бързо да се вписвам в творчески екипи. Научих се да мога да изграждам хореография за различните жанрове в сценичните изкуства.
– Разкажете кое Ви е изградило като хореограф?
Започнах с миниатюри и подготовка на млади артисти за балетни конкурси, след това направих няколко спектакъла. Съвременна версия на балета „Жизел“ в Софийска опера и балет „Защо сега“. Имах покани от балет „Арабеск“ да участвам в различни експериментални спектакли и продукции като хореограф и изпълнител. След това завърших Нов български университет, започнах своята преподавателска кариера като асистент към департамент „Театър“, тогава ръководен от проф. Възкресия Вихърова. Така продължих близката си работа с театъра и танца в театъра. Това доведе до любопитството към езика на тялото, символиката и лекотата на движенията в театралния спектакъл.
Защитих докторската си степен – как танцът помага да бъдем по-активни и по-добре разбирани в социалния живот и, от друга страна, как битовите теми спомагат да намерим истинност в танца. Например темата за поздрава – жестът, как всеки от нас подава ръка, дали ще прегърне или ще подаде юмрук, както правят младите сега, и как да премине в движение и постепенно да се развие в танц, без да се налага да се създават движения след движения само заради идеята да се пълни времето и пространството със самоцелни „мърдания“. Темата и посланията са важни за мен, как се интерпретират, като ги свържем и с артиста, музика/звук и пространство.
За мен беше много важна специализацията през 2000 г. във Виена в платформата Dance web с подбрани 43-ма танцови артисти от цял свят. Преминах през различни творчески срещи с големи имена в танца, опитах различни танцови техники, посетих различни пространства за изкуство и творене. И това ми даде увереността, че мога да се развивам самостоятелно и то не само в една посока на танцовото изкуство. Постепенно срещата ми с колеги и чужди артисти задълбочи любопитството и смелостта ми да търся собствен подход и език в различните ми проекти. В академията Dance web получих и образованието си в жанра мюзикъл.
Сцена от мюзикъла „Красавицата и звяра“, Опера в Летния театър 2022
– Какво Ви даде класическият балет и на какво Ви учи съвременният танц?
Класическият балет ме научи на дисциплина, последователност, отговорност, психическа и физическа издръжливост. Съвременният танц бе наложителен като присъствие в кариерата ми на изпълнител. Професионалното ми любопитство ме направи изследовател, хореограф и педагог. Гледам на модерното и експерименталното изкуство като на свобода на изразяване и възможност за крайности в търсенията си; среща с различни съмишленици в танцовия език и култура. Толкова е прекрасно, че в днешни дни има артисти и последователи на съвременното изкуство, което не е само танц, а движенческо изразяване, послание, експеримент.
Съвременният танц през неговата всеобхватност и потенциал при създаване дава възможност да избереш и да изградиш собствен танцов език. За мен е от изключителна важност той да носи послания, да създава дискомфорт, ако трябва, да се изживява от публиката. Танцът, който създавам, да вълнува зрителя.
– Как стана връзката с Варна?
Беше през 2021 г. Ангелина Гавраилова ме свърза с директорката на Държавна опера – Варна, госпожа Даниела Димова. Получих предложение да подготвя честване на композитора Нелко Коларов, трябва да се направи цял спектакъл по неговия албум „Омагьосани картини“ само за 20 дни. Започнахме работа, създадохме го. Оттогава е контактът ми с директора на ТМПЦ – Варна, където последваха множество творчески срещи с мечтани за мен режисьори като Вера Немирова и Нина Найденова, а също и с балетната трупа към операта.
Режисьорът Петко Бонев ме покани първо за „Цар Лъв“ и до момента заедно сме направили мюзикълите „Красавицата и Звярът“, „Калас и Онасис“, „Аладин“.
Когато правя хореография, много държа да има истинност. За всеки спектакъл правя проучване, изследвам задълбочено стилистика, актуалност. За „Калас и Онасис“ взех уроци по мамбо, проучвах основни движения в тангото, захвати, стъпки, отношения между партньорите в двойка. Изучавала съм различни стилове танц – суинг, мюзикълни и кабаретни танци. Вярвам, че кариерата ми на танцьор неслучайно бе насочена не само в класическата техника. Опитът ми на многожанров танцьор ми помага в разработката на различни по стил движения. Имам участия като танцов изпълнител в международни кинопродукции „Черната далия“ на Брайън де Палма, „Кланът“ на Кристиан де Сика, „Тихият живот“ за Рудолф Валентино и др.
Балет „Омагьосани картини“ 
Балет „Омагьосани картини“ 
„Красавицата и звяра“
В „Аладин“ стилистиката на танците, които създадох, е персийска – между Индия и Египет, ръцете се държат по определен начин. Дозировката трябва да е точна, да има поддръжки, но и да има движения, които носят ритъма на съвременната музика, композициите на танците да са разработени и разнообразни. На моменти отиваме и към суинга, а това е трудно за балетните артисти – да играят суинг, но балетната трупа разполага с универсални танцьори, с които през кастинг успяхме да бъдем точни в изискваната от мен стилистика. В „Цар Лъв“ има племенни танци.
Работата с Петко Бонев е изпълнена с доверие и спокойствие, особено преди премиера, когато за всички екипи е напрегнато. Тук е мястото да изразя благодарността си и към Страцимир Павлов за неговия подход при работа и професионализъм, познания за стилистиката на жанра. За „Цар Лъв“ той включи племенни парчета, които ги няма в оригинала. Там през хореографската ми работа обърнах внимание на връзката на тялото и земята и начина, по който да се изрази – енергията от земята и свързването ѝ с висшите сили. В образите на животни не имитирам животински движения, а емоционалния свят на животното, как се пресъздава физически.
Смятам, че с Петко Бонев и Страцимир Павлов, сценографа Ася Стоименова, както и целия екип успяхме да направим обичани от артисти и публика спектакли.
Всеки път, когато започвам работа над нов творчески проект, се посвещавам с цялата си енергия, любопитство и любов към задачите си. Правя пълно изследване върху музика, стилистика, история и възможности за експеримент във всяко заглавие. Така е и в работата ми с оперните режисьори Вера Немирова и Нина Найденова. Но това е тема за отделен разговор.
Благодаря на Искра Сотирова за специалното внимание, което даде на моето творчество, мюзикъла и любимата опера във Варна!
Въпросите зададе Искра Сотирова
Снимки личен архив
