
Режисьорката Сребрина Соколова пред Виолета Тончева за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021. С „Риголето“ стартира Верди хеттрик – Варна 2021. С трите заглавия „Риголето“ (20 юли), „Травиата“ (22 юли) и „Трубадур“ (24 юли) Държавна опера Варна отбелязва 120 години от кончината на великия композитор.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ – операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.
Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.
След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас… Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда… И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията… Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.
Ти отдавна проявяваш афинитет към съвременните визуални средства в сценичните изкуства и нищо чудно, че „Риголето“ 2021 ще бъде първата постановка с видео мапинг в най-новата история на Варненската опера.
Видео мапингът отдавна се използва в мюзикъла, във Варненската опера започнахме тази практика още с „Граф Монте Кристо“ преди години. В оперния жанр, макар и съвсем различен от мюзикъла, също може да се акцентира върху важните моменти чрез визуализация. Общата ни идея с мапинг специалиста Тодор Тодоров е с помощта на тази дигитална технология целият декор да оживее и да бъде в синхрон с динамично развиващото се действие. Ще видим една обстановка, но тя ще се променя съобразно случващото се на сцената и във взаимоотношенията между героите. Така, със съвременни изразни средства, ще се опитаме да въздействаме още веднъж върху сетивата на зрителя.
По този повод Тодор Тодоров те посочи сред малцината режисьори, които познават възможностите на видео мапинга. Наред с Боян Иванов, с когото той често си партнира, включително за юбилейния спектакъл „100!“ на ДТ „Стоян Бъчваров“.
Тодор Тодоров направи чудесен видеомапинг и за нашия „Риголето“. Двамата наистина се разбираме с малко думи. Проблемът е в това, че режисьорът и мапинг специалистът може да имат различна предварителна представа за това как трябва да изглежда постановката. Но с Тодор установихме още от самото начало, че гледаме в една и съща посока. Тук е важно да се подчертае, че в оперния жанр мапингът не бива да доминира над сценографията и костюмографията, които изконно принадлежат на живото сценично изкуство.
Мапингът, наред с големите си възможности като технология, може би настоява да бъде мислен вече и като изкуство…
Мапинг специалистът е художник, който рисува върху декора. Точно това е идеята – да се подчертае, а не да се рисува декора. Ние не сме на кино, важно да се направи и това разграничение. С мапинг обстановката непрекъснато се променя и дори в някои случаи публиката да не разбере какво точно се променя, тя ще го усети. Предвидили сме в „Риголето“ такива места, в които с мапинг се подсказва зараждането на голям проблем.
Какви други оригинални решения ще поднесе „Риголето“?
Нашата постановка е решена в епохата – сценографията, костюмите, всичко. Но в същото време тя предлага и нещо съвсем ново. Въвеждаме двама агенти на съдбата.
Нови персонажи?
Не, през ум дори не ми е минавало да пренаписваме Верди, става дума за една нова трактовка. В целия сюжет съдбата пренасочва действията на героите, а и в модерното мислене ние се намираме в една матрица. Нашите двама агенти на съдбата, които са непрекъснато около всички герои, следят ключови моменти в тяхното развитие и пренареждат съдбата им във времето и пространството. Надявам се, публиката да прочете този мой замисъл, в унисон с темата за предобределеността на съдбата, която занимава Верди в цялото му творчество.
Сценографката Нела Стоянова, която остави своя почерк в „Любовта никога не умира“, „Уестсайдска история“ и „Турандот“, се оказа и твоят избор, защо?
„Риголето“ е четвърта постановка за Нела Стоянова във Варна. Още при „Любовта никога не умира“, когато бях асистентка на проф. Светозар Донев…
… и изпълняваше ролята на Мег…
Да, още тогава усетихме някаква близост във вижданията си, особено при костюмите. Споделяхме с удоволствие тази симбиоза помежду ни и си обещахме, при възможност отново да работим заедно. Този момент дойде, когато разбрах, че ще поставям „Риголето“. Нела Стоянова беше моят категоричен избор, така че изчаках търпеливо два месеца, докато тя успее да преначертае и съобрази графика си спрямо нашия. Оттам нататък започнаха редовните ни видеоразговори, в които независимо от ограниченията, наложени от пандемията, заедно стигнахме до сценографските и костюмографски решения за „Риголето“. Пищна първа картина, за да тръгнем от блясъка и разгула на висшето общество и да стигнем накрая до схлупената колиба, в която Риголето намира трупа на дъщеря си. Следвахме тази градация. Беше много приятно да установяваме сходните си гледни точки по всеки един въпрос и съм благодарна, че нещата се случиха по този начин. С екип, който се разбира, дори и без думи, може да преодолееш всякакви трудности.
Тези дни стана ясно, че поради здравословни причини Кирил Манолов няма да пее на премиерата, както беше предвидено, но пък ще можем отново да аплодираме Пламен Димитров като Риголето, една от коронните роли в неговия репертоар.
Джилда и Херцогът на Мантуа са коронни роли също за Ирина Жекова и Даниел Дамянов. Пламен Димитров е пял дълго време в постановката на Кузман Попов, но сега веднага улови различните нюанси и акценти в мизансцена на новата постановка. Когато един певец владее вокално партията си, той е свободен да я надгражда с артистичната си интерпретация. В този смисъл за мен беше удоволствие да работя с Пламен, Ирина и Даниел – знаещи и можещи артисти, които познават изцяло партиите си. Не искам да пропусна и Евгений Станимиров като Спарафучиле, една роля, която приляга на неговия натюрел. Всички те работят в детайл и това е съществено, защото дори да изпееш правилно арията си, това ще бъде концерт. А за да заблести истински една ария, тя трябва да бъде изваяна в детайл. Детайлите инспирират и изграждат образа. Прекрасните солисти на Варненската опера ще поднесат точно такава премиера. На тях и на целия екип моето голямо благодаря за професионализма, творческото вдъхновение и всеотдайността, с които създаваме нашия нов „Риголето“.
Разговаря Виолета Тончева
СРЕБРИНА СОКОЛОВА е родена във Варна. Възпитаник на Варненската детско-юношеска опера, тя учи класическо пеене при оперната прима Мария Бохачек. Завършва Детска педагогика със специализация Музика в Шуменския университет „К. Преславски”. През 2007 се дипломира като бакалавър по Вокална педагогика – класическо пеене при Мария Коровешова-Рокас във ВСУ „Черноризец Храбър” с пълно отличие и награда златен пръстен. Докато следва, се изявява като солистка в концертите на Хора на варненските девойки, Камерен оркестър „Анима” и Университетския театър към ВСУ „Черноризец Храбър” с разнообразен репертоар, включително мюзикъл. През 2014 защитава магистърска степен по Режисура за музикален театър със специалност „Оперна режисура“ към НБУ – София при доц. Нина Найденова и Симеон Симеонов с пълно отличие.
Преди да стане част от екипа на ТМПЦ – Държавна опера Варна, а и след това, е художествен ръководител на Музикален театър „Арлекин” към частен Арт център за работа с деца „Арлекин”. За 10 години подготвя с деца на възраст между 7 и 15 години 10 мюзикъла, които участват с успех в национални и международни фестивали. През 2014, в рамките на Националния фестивал за детски театрални формации в Поморие „Сцена край морето“, е удостоена с почетна грамота за принос в развитието на мюзикъла за деца в България. На “International Festival of Performing Art“ Малта 2016 музикалният театър печели Grand Prix с фестивална версия за деца на мюзикъла „Красавицата и звяра“. В ежегодните летни арт академии на център „Арлекин” работи с проф. Надежда Сейкова, Мими Иванова, Валерия Кардашева и др. Две поредни години (2011-2012) е член на журитата на Международния музикално -театрален фестивал „Роза Мира” – Варна.
В периода 2007-2012 участва в професионални трупи, представящи мюзикъл програми. От 2013 до 2019 работи като първи асистент режисьор в ТМПЦ – Държавна опера Варна за всички музикално сценични постановки от афиша на оперния театър. Асистира на главния режисьор Кузман Попов в оперния жанр и на професор Светозар Донев в жанра мюзикъл. Дебютира като режисьор на варненска сцена със своя дипломен спектакъл – мюзикъла „Алиса в страната на чудесата“ от Александър Йосифов (2014). Постановка, окачествена от нейния автор като най-добрата сценична адаптация от създаването на произведението, което е поставяно над 10 пъти по националните сцени. Следващият режисьорски проект е авторският образователен спектакъл „В ритъма на музиката“ (2016), в който интерактивно и със средствата на съвременни аудио-визуални средства, децата се запознават с музикалните инструменти в класическия симфоничен оркестър.
Сребрина Соколова е втори режисьор на професор Светозар Донев за мюзикълите „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ и „Любовта никога не умира“ на А. Л. Уебър, Втори режисьор на мюзикъла „Чикаго“ в постановката на Борис Панкин и част от постановъчния екип, реализирал световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска с режисьор Петко Бонев.
Редом с развитието си като режисьор, тя влиза в артистичния състав на повечето от мюзикълите, поставени на варненска сцена – Деметра в „Котки“, Лина в „Да пееш под дъжда“, Поповска в „Кой е Големанов“, Мег Жири в „Любовта никога не умира“, г-ца Съншайн в „Чикаго“.
От 2020 Сребрина Соколова е назначена за режисьор в ТМПЦ – Държавна опера Варна с постановката „Фламенко Кармен“ – новаторски експериментален оперен спектакъл по музика на Ж. Бизе, в рамките на ММФ „Варненско лято“ 2020. Тя е автор на мултимедийната режисура на редица официални и тематични концерти на ТМПЦ Варна за Опера в Летния театър, Коледния музикален фестивал, Свети Валентин, „Най-доброто от А.Л. Уебър“, „Музиката на Холивуд“, „С музиката на Бийтълс“ и др.
„РИГОЛЕТО“
20 юли, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
Опера в три действия от Джузепе ВердиЛибрето Франческо Мария ПиавеПо драмата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“
Диригент – Григор ПаликаровРежисьор – Сребрина СоколоваСценография и костюми – Нела СтояноваХореография – Светлана Тоншева3D MAPPING – Тодор ТодоровДиригент на хора – Цветан Крумов
В ролите:
ХЕРЦОГЪТ НА МАНТУА – Даниел Дамянов
РИГОЛЕТО – Пламен Димитров
ДЖИЛДА – Ирина Жекова
СПАРАФУЧИЛЕ – Евгений Станимиров
МАДАЛЕНА – Михаела БероваДЖОВАНА – Вяра Железова
МОНТЕРОНЕ – Людмил Петров
МАРУЛО – Иво Йорданов
БОРСА- Христо Ганевски
ГРАФ ЧЕПРАНО – Петър Петров
ГРАФИНЯ ЧЕПРАНО – Розалия Желязкова
ПАЖ – Лъчезара Георгиева
ОФИЦЕР – Илко Захариев
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Концертмайстори Красимир Щерев, Анна Фурнаджиева. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/