Експозиционна зала “Ателие Георги Велчев” на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя самостоятелна изложба литография на един от признатите майстори на тази графична техника – Мария Чакърова.

Под името “Цветно” художничката е подбрала произведения, създавани в периода от втората половина на 80-те години на ХХ век до 2001 г. в Графичната база в бившата фабрика “Вулкан”. Сред тях има средни и малки формати, а някои от творбите са групирани в триптихи и серии. Обединяват ги сложните колористични решения, които превръщат експозицията в истински празник на цветността.

По време на подготовката на изложбата Мария Чакърова споделя пред Нина Локмаджиева защо е избрала да представи точно този период от своя път в изкуството.

Какво ще видим в тази изложба?

В тази изложба ще видите от едни от по-ранните ми и по-цветни литографии от 1986-87 г. до последните, които съм правила през 2001 г. След това вече нямаше литографска база във „Вулкан“ и не можех да работя литография.

Какво представляваше базата във „Вулкан“, как се правеше литография тогава и как сега?

Във „Вулкан“ имаше добра литографска база. Сега литографията се създава по различен начин – на плаки. Преди я правехме само на специални камъни – варовикови плочи, върху които се рисува. Има наслагване на цветовете, ще видите, че литографиите, които показвам, са шест-седемцветни. Цветовете се наслагват един върху друг и така се получава смесването – например жълто с червено, за да се получи оранжево, или синьо със зелено, за да се получи синьо-зелена гама. Това е трудоемка работа. Правят се специални пасери на камъка и на листа, така че изображението да не се размести. Листът се слага върху камъка, а принципът на литографията е отблъскването с вода. Мазнината в мастилото се отблъсква от водата и остава само на местата, където е минало мастилото. Другото остава чисто. Това е нещо, което трябва да се види, за да се разбере напълно, но е невероятна игра на цветовете, постигаща голяма цветност. Много специално време беше това, хубаво беше. Нещата се промениха с „Вулкан“ и вече беше трудно. Сега в София и Самоков има бази за литография, в Бургас също, но трябва да пътувам и да остана там, което не става за ден-два. Затова се отказах от моята мечта – литографията. Много обичам тази техника, защото е по-близка до рисунката, за разлика от металните техники, с които също съм работила, но те имат твърде много химия. Тук рисуваш на камъка, пресмяташ кой цвят да е първи, кой ще се насложи върху него – втори, трети – и така се получава изображението.

Какви са предизвикателствата в процеса на създаване на една литография?

Проблемът е, че трябва да направиш целия тираж, защото камъкът се изчиства след това. Трябва да рисува друг на него или ти на същия камък. Не е като при металните техники или дърворезбата, където всичко остава при теб и можеш да извадиш отпечатък, когато ти потрябва. Тук казваш: толкова отпечатъка и край. Работите трябва да се премислят предварително и нямаш право на грешка – всичко трябва да е решително.

Има и изненади, които понякога налагат да добавиш още един цвят, или с бял цвят да удариш отгоре, за да позагладиш нещата. Спомням си, Володя Вълчев, лека му пръст, дойде да прави литография и каза: „Ах, не става черно. Не е като при живописта да удариш черната боя и да стане черно. Тук смесваш всичките цветове и пак не се получава. Трябва още веднъж да сложиш черно. Ах, това е трудна работа!“ Различно е. От моите колеги от “Вулкан” Сашо Анастасов и Милко Божков също работят в тази техника. Милко също има доста литографии. Работехме заедно. Чувахме как всеки от нас скърца по камъка, рисувайки. Всичко, което показвам в изложбата сега, е от този период. Литографията не може да се работи на студено. Спомням си, че си носех и отоплителна газова печка във „Вулкан“, за да мога да работя. Сега, като минавам и виждам, че го няма „Вулкан“, ми става тъжно.

Всъщност почитателите на изкуството имат късмет да видят с Вашите запазени творби художествени свидетелства за епохата “Вулкан”.

Наистина, свидетелства на една епоха. Имам още литографии от преди това – черно-бели литографии, правени пак във „Вулкан“, които представих преди няколко години отново в художествения музей „Георги Велчев“.

Какви теми събрахте под заглавието “Цветно”?

Имам един триптих, който е „Сътворение, Гравитация и Полет“ – за трите фази на човешкия дух. Друга серия са „Годишни времена“: „Пролет“, „Лято“, „Есен“, „Зима“. Още „Есенна тишина“, „Бряг“, имам и „Градини“ – три работи. „Пространство в покой“ пак са три работи, които са правени така, че да се експонират една до друга.

Има ли някаква философска идея зад това непрестанно движение и взаимопроникване на цветовете, които сякаш непрекъснато вибрират във Вашите произведения? Какво стои зад цвета?

Питат ме: „Ти сега как така рисуваш, откъде ги измисляш?“ Нищо не измислям. Просто гледам. За мен всяко кътче значи нещо. При всяко излизане навън гледам – небето, слънцето, как пада светлината… Сега даже виждавм тук през прозореца как са паднали едни светли петна между дърветата по улицата, върху фасадите, които просто играят. Това си идва само. Аз не го измислям. То се е натрупало, просто съм го измъкнала в един момент и съм си направила нещата. Това е усещане – за пролет, лято, есен, зима. Има значение вариацията на светлината. Ние няма да виждаме света, ако няма светлина, той няма съществува.

Вие сте един ловец на светлинни мигове според мен.

Не знам. Вероятно. Винаги има светлинка, която идва отнякъде. Прозорче, врата, нещо, което излиза навън.

Какво има сега, какво се вижда през прозореца Ви?

На терасата ми има прекрасни мушката, толкова цветни, много красиви. Имам и няколко орхидеи. И в двора е много зелено, хубаво зелено, пролетно зелено – майско зелено, както се казва. И трева, колкото искаш. Рози. Красота. Много е красиво. Само че не съм стигала до двора. Бурените са около мен, но те са част от пейзажа. А в съседния двор цъфти нещо жълто, красиво жълто цвете. Красота.

Има ли нещо, което бихте искали хората да отнесат със себе си от тази изложба?

Просто искам да им е по-цветно наистина. И да се стремят към красивото, колкото е възможно. Все пак го усещат и ценят, не всички, но доста хора познавам, които ценят красивото. Да се надяваме, че красивото ще си свърши работата да победи черната дупка, в която сме паднали. Да се надяваме.

МАРИЯ ЧАКЪРОВА

1948 – родена във Варна

1973 – завършва университета “Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, специалност графика

1982 – става член на Съюза на българските художници

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ :

1983 – Художествена галерия – Варна

1985 – Галерия “Руски 6” – София

1994 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия

1994 – Галерия “Титан” – Франкфурт на Майн, Германия

1995 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия

1995 – Галерия “Ипомал” – Ландграаф, Холандия

1996 – Галерия “Пропиция” – Лайден, Холандия

1997 – Галерия “Етерна” – Варна

1998 – Галерия “Лехар” – Виена, Австрия

1998 – Галерия “Артин” – Варна

1999, 2003, 2006, 2008 – Галерия “8” – Варна

2000 – Галерия “Сезони” – София

2001, 2004 – Галерия “Кавалет” – Варна

2004, 2006 – Галерия “Арт 36” – София

2005, 2007 – Галерия “PS Art” – Варна

2006 – Български културен институт в Будапеща

2008 – Концертно студио БНР – Радио Варна

2009, 2018 – Галерия “Теди”

2013 – Градска художествена галерия Варна

2021 – Художествен музей “Георги Велчев” – Варна

2023 – Художествен музей “Георги Велчев” – Варна

СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ :

1981-2005 – Биенале на графиката – Варна

1987 – Конгресна библиотека – Вашингтон, САЩ

1988 – Биенале на графиката – Краков, Полша

1989 – Биенале “Малка графика” – Лодз, Полша

1990 – Университетска галерия – Лийдс, Великобритания

1991 – Биенале на графиката – Канагава, Япония

1993 – Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия

1994, 2007 – Триенале на графиката – София

1996 – IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия

1999 – Дом “Витгенщайн” – Виена, Австрия

2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция

2002 – I Интербалкански форум на миниатюрата – Солун, Гърция

2003 – VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия

2006 – VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция

1985 – Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна”

2001 – Награда “Соколоф” на 114-ти Международен пролетен салон и медал на град Лион, Франция

2008 – Награда “Варна”

Мария Чакърова работи в областта на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.

Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни колекции в страната и в чужбина.

Откриването е изложбата е на 29 май 2025 г. от 18:00 в Художествения музей „Георги Велчев“ на ул. “Радко Димитриев” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 26 юни.

Работното време на музея е от вторник до събота от 10:00 – 18:00 ч.

Нина Локмаджиева

Репродукции: Художествен музей “Г. Велчев”

http://varnacityartgallery.com

Материалът Мария Чакърова в Художествения музей “Георги Велчев” – Варна е публикуван за пръв път на Арт Варна.

Уважаваната варненска художничка Мария Чакърова открива изложба живопис с мотото “Там е светло” точно на рождения си ден – 21 септември. Откриването е от 18:00 на ул. “Радко Димитриев” 8.

Експозиционна зала “Ателие Георги Велчев” на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя самостоятелна изложба живопис на една от знаковите варненски художнички – Мария Чакърова. “Там е светло” е мотото на експозицията, в която са включени живописни творби, нарисувани с акрилни и маслени бои върху платно. Всички те са създадени през последните две години. С тази изложба уважаваната авторка празнува свой юбилей.

В дните на подготовка на изложбата Мария Чакърова сподели пред Нина Локмаджиева настроението си от работата по новите произведения.

Какво ще поднесете на почитателите на Вашето изкуство в тази нова изложба и какво кодирахте в името й “Там е светло”?

Подготвила съм интериори, пейзажи, а също и композиции, които са нещо по-различно – не изобразяват нито вътре, нито вън. Основно са по-големи формати, разрисувала съм се на по-големи формати. Аз съм щастлив човек, защото рисувам едно светло пространство, в което можеш да се спасиш от реалния свят. Това е да си художник – измисляш, и това те крепи, защото така бягаш от реалността. Голямата Дария Василянска казваше: “Ако не рисуваме, какво бихме правили – това е нашето спасение”. Защото ако не рисуваме, потъваме в нашия си свят. Затова и така се появи името на изложбата. Има и отделна работа в нея, която е наречена “Там е светло” – с една открехната врата към светлото някъде, около която всичко е тъмно.

Вратата и прозорецът са важен знак във Вашето творчество, носят усещането за границите между пространствата. Какво Ви дават тези отварящи се към външното елементи на дома?

Откакто се помня да рисувам, винаги има врата или прозорец в моите работи. Не съм клаустрофоб, но чувството, че можеш да излезеш навън, че има отворена врата, през която да преминеш, ме изпълва със спокойствие. Да, много рисувам врати, прозорци, стълби, макар и понякога да водят към нищото. Едно пространство води към друго пространство, затова като отворя едното, то вече загатва какво ме чака в следващото.

Къде е това “там” от името на изложбата?

То е в този рисуван свят – измисленото пространство, където се чувствам добре. Само като рисувам, аз забравям всичко наоколо, дори не чувам радиото. Изчезват всички неприятности – дребни, битови, може би затова работя повече в първата половина на деня, след това се занимавам с досадните неща. Това е едно щастливо, измислено, нарисувано място.

Там е, където ние не сме, нали?

Ние съществуваме в две измерения – и тук, и там. Там е мечтаното, другото, различното. Но понякога става обратното – оказва се че тук е било щастливото, а за там.. вече е късно.

Какво се случва с палитрата Ви в последните години?

Различно работя – предимно в червени и сини тонове, в жълти, доста синьо и жълто има напоследък. Многоцветна е палитрата ми, единствено със зеления цвят не съм на “ти”.

Продължават ли да вибрират цветовете?

Цветовете? Да!

Вие сте артист с богата творческа история, как виждате сегашния период във Вашето изкуство?

Мисля, че съм станала по-свободна, по-малко фигурална, без да говорим за абстракция. Доставя ми удоволствие това, което правя. Докато ми се рисува, значи съм добре. Аз не работя толкова много, но тази изложба е подготвяна в продължение на две години, всички произведения – около 25 – са спокойно създавани. Давам им имената на вятъра, на есента. Есента е моят сезон. На 21 септември имам рожден ден. Така се случи, че ще празнувам 75-ата си годишнина с изложба. Щастливо съвпадение, но много добре се получи.

Не мога да не попитам идват ли Ви мисли за равносметка в очакване на юбилея?

Равносметка? Аз съм едно пораснало момиче. За нищо не съжалявам. Исках да стана художничка и станах. Това ми е и работа, и хоби – което е много хубаво. То е живот. Седях в ателието и си работех в спокойствие през годините. Това се заплаща, но няма значение. Сега рисувам в ателието в моя двор. Имам здравец там, имам и 15 нови рози, за които се грижа.

Но всеки художник, който е преминал през “Вулкан”, носи някакъв печат от онова време, нали?

Е, там беше друго – много години съм работила в литографското ателие и съм направила много добри литографии през годините, които бях там – повече от 20. Имаше база и можеше да се работи, това е, какво да се чудим.

Вие сте от големите майстори на сложния цвят в литографията. Мислили ли сте тогава в литографското ателие, че след това ще бъдете живописец?

Не съм мислила, правила съм акварел по-рано, някъде през 1990 г. Започнах с живописта по малко. До 2001 г. само последните литографии – буквално преди да закрият базата. Живописта някъде отвътре се е прокрадвала. След като започнах цветната литография, тогава може би е излязло и това усещане за цвят, защото в предишните години само черно и бяло работех – показах някои от тези графики в предишната ми изложба в Художествения музей “Георги Велчев” през 2021 г. Когато стигнах периода на високата цветност, споделяла съм и друг път, покойният Емил Попгенчев ми каза: „Мария, ами това е живопис, рисувай!“. Така започнах да рисувам на платно и да правя живопис с бои. Просто е било у мен. Трябвало е цветът да узрее и да излезе, когато му дойде времето.

Но пък цветът Ви отива.

Може и така да се каже, нещата ми са по-наситени в цвят, по-живописни – като си погледна работите в годините – сякаш е така, явно – ограмотявам се.

Като затворите тази изложба, какво ще бъде следващото, което ще Ви чака в ателието?

Имам започнати две малки платна 30х30 см, трябва ги довърша и да ги изпратя в София за изложба през ноември. Свършвам ги и после продължавам. Имам даже изцапани платна (така се казва между нас), които ще продължа. Радвам се, че съм жива и здрава да продължавам.

Другото от живота, извън ателието и двора?

Разходките ми край морето – къде сама, къде с приятели.

Виждала съм Ви често да бродите по улиците в историческата част на Варна.

Много е хубаво, но много малки стари къщи останаха, другото го застроиха, стана еднакво безлично. Обичам да мина през Гръцката махала, през зимата ходя често до басейна – там можеш да седнеш и да гледаш морето. И на Морска гара съм често – там са хилядите отражения във водата, крановете – колко пъти съм ги рисувала с един мой колега (вече го няма), ходехме с блокчето, с тушчето, с моливчетата и скицирахме там. И сега го правя – стоя и си гледам – наблюдавам небето с облаците – страшно обичам да гледам небето с облаците. Много е красиво през есента, през лятото е по-скучно – сиво, равно, но есента… – как играе отражението на светлината във водата!

Море или небе? Кое е по-голямото вдъхновение?

Морето, морето! Но то пък без небето няма да е интересно, отразява цвета и му дава настроението на водата.

МАРИЯ ЧАКЪРОВА

1948 – родена във Варна

1973 – завършва университета “Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, специалност графика

1982 – става член на Съюза на българските художници

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ :

1983 – Художествена галерия – Варна

1985 – Галерия “Руски 6” – София

1994 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия

1994 – Галерия “Титан” – Франкфурт на Майн, Германия

1995 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия

1995 – Галерия “Ипомал” – Ландграаф, Холандия

1996 – Галерия “Пропиция” – Лайден, Холандия

1997 – Галерия “Етерна” – Варна

1998 – Галерия “Лехар” – Виена, Австрия

1998 – Галерия “Артин” – Варна

1999, 2003, 2006, 2008 – Галерия “8” – Варна

2000 – Галерия “Сезони” – София

2001, 2004 – Галерия “Кавалет” – Варна

2004, 2006 – Галерия “Арт 36” – София

2005, 2007 – Галерия “PS Art” – Варна

2006 – Български културен институт в Будапеща

2008 – Концертно студио БНР – Радио Варна

2009, 2018 – Галерия “Теди”

2013 – Градска художествена галерия Варна

2021 – Художествен музей “Георги Велчев” – Варна

СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ :

1981-2005 – Биенале на графиката – Варна

1987 – Конгресна библиотека – Вашингтон, САЩ

1988 – Биенале на графиката – Краков, Полша

1989 – Биенале “Малка графика” – Лодз, Полша

1990 – Университетска галерия – Лийдс, Великобритания

1991 – Биенале на графиката – Канагава, Япония

1993 – Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия

1994, 2007 – Триенале на графиката – София

1996 – IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия

1999 – Дом “Витгенщайн” – Виена, Австрия

2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция

2002 – I Интербалкански форум на миниатюрата – Солун, Гърция

2003 – VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия

2006 – VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция

1985 – Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна”

2001 – Награда “Соколоф” на 114-ти Международен пролетен салон и медал на град Лион, Франция

2008 – Награда “Варна”

Мария Чакърова работи в областта на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.

Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни колекции в страната и в чужбина.

Откриването е изложбата е на 21 септември от 18:00 в Художествения музей „Георги Велчев“ на ул. “Радко Димитриев” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 14 октомври.

Работното време на музея е от вторник до събота от 10:00 – 18:00 ч.

Нина Локмаджиева

Репродукции: Художествен музей “Г. Велчев”

http://varnacityartgallery.com

Още за Мария Чакърова:

https://artvarna.net/2021/06/30/%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%87%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d1%80%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%88%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc/

Материалът „Там“ е мечтаното, другото, различното” – Мария Чакърова в Художествения музей “Георги Велчев” е публикуван за пръв път на Арт Варна.

През целия юли в Художествения музей “Георги Велчев” ще могат да се видят графики на знаковата варненска художничка, създадени през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Откриването е на 1 юли от 18:00.

Една изложба, която ще бъде истинско откровение за познавачите на процесите в българското изобразително изкуство от последния половин век, ще представи Художественият музей “Георги Велчев”, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. Под мотото “Черно и бяло” свои графики там ще подреди едно от знаковите имена на артистична Варна – Мария Чакърова. Наложила се през годините като признат майстор на сложно нюансирания цвят, художничката избира с тази изложба да завърти назад машината на времето и да сподели с ценителите свидетелства за един специален период от артистичното си израстване – 70-те и 80-те години на миналия век.

Изложбата има подчертано силно единно излъчване, в нея влизат само работи, създавани в творческата младост на уважаваната художничка и решени само в черно-бяло.

“Черно-бялото е нещо прекрасно – споделя Мария Чакърова. – То казва много повече, отколкото цветната графика и живописта. Мисля, че е най-чистото. И с живота е така – има черни и бели ивици. Къде е по-широка черната, къде е по-широка бялата ивица… Обикновено черната е по-широка. Трябваше да покажа тези работи, защото голяма част от тях не са били излагани никога, сега хората ще ги видят за първи път.”

На въпроса за периодите на различната цветност в нейното изкуство, Мария Чакърова признава: “Повечето работи в тази изложба са още отпреди времето на “Вулкан”. Не съм правила нищо цветно, докато бях студентка във Велико Търново, където завърших графика. Някои от нещата правих във “Вулкан”, когато вече имаше литография. Това се случи през 1982 г. и четири от литографиите в изложбата са от това време. С тези литографии станах член на СБХ. След това се появи цветът. Имаше рисунки, които бяха с цвят, с по-малко цвят, по-монохромни и в един момент аз започнах от тях. Имам и друг период, докато стигна периода на високата цветност. Тогава покойният Емил Попгенчев ми каза: „Мария, ами това е живопис, рисувай!“. Така започнах да рисувам на платно и да правя живопис с бои. Просто е било у мен. Трябвало е да узрее и да излезе, когато му дойде времето. Аз се радвам, че съм жива и здрава да продължавам.”

А Мария Чакърова наистина никога не спира и в момента в нейното ателие стоят няколко започнати интериорни композиции, които са нейното пристрастие в последните две десетилетия. В тях тя търси превъплъщенията на светлината, лови в платната си вибрацията на прашинките, които, докоснати от слънчев лъч, се превръщат в звезден прах.

Изложбата на Мария Чакърова може да се види в Художествения музей “Георги Велчев” от 1 до 31 юли 2021.

Откриването е на 1 юли от 18:00 на ул. “Радко Димитриев” 8.

Нина Локмаджиева

Снимки личен архив Мария Чакърова

www.varnacityartgallery.com

МАРИЯ ЧАКЪРОВА

1948 – родена във Варна

1973 – завършва университета “Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, специалност графика

1982 – става член на Съюза на българските художници

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ :

1983 – Художествена галерия – Варна

1985 – Галерия “Руски 6” – София

1994 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия

1994 – Галерия “Титан” – Франкфурт на Майн, Германия

1995 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия

1995 – Галерия “Ипомал” – Ландграаф, Холандия

1996 – Галерия “Пропиция” – Лайден, Холандия

1997 – Галерия “Етерна” – Варна

1998 – Галерия “Лехар” – Виена, Австрия

1998 – Галерия “Артин” – Варна

1999, 2003, 2006, 2008 – Галерия “8” – Варна

2000 – Галерия “Сезони” – София

2001, 2004 – Галерия “Кавалет” – Варна

2004, 2006 – Галерия “Арт 36” – София

2005, 2007 – Галерия “PS Art” – Варна

2006 – Български културен институт в Будапеща

2008 – Концертно студио БНР – Радио Варна

2009, 2018 – Галерия “Теди”

2013 – Градска художествена галерия Варна

СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ :

1981-2005 – Биенале на графиката – Варна

1987 – Конгресна библиотека – Вашингтон, САЩ

1988 – Биенале на графиката – Краков, Полша

1989 – Биенале “Малка графика” – Лодз, Полша

1990 – Университетска галерия – Лийдс, Великобритания

1991 – Биенале на графиката – Канагава, Япония

1993 – Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия

1994, 2007 – Триенале на графиката – София

1996 – IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия

1999 – Дом “Витгенщайн” – Виена, Австрия

2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция

2002 – I Интербалкански форум на миниатюрата – Солун, Гърция

2003 – VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия

2006 – VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция

1985 – Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна”

2001 – Награда “Соколоф” на 114-ти Международен пролетен салон и медал на град Лион, Франция

2008 – Награда “Варна”

Мария Чакърова работи в областта на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.

Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни колекции в страната и в чужбина.

Материалът Мария Чакърова връща машината на времето с изложбата “Черно и бяло” е публикуван за пръв път на Арт Варна.