„Морето на една звезда“ събира живопис и рисунки от последните години и поставя в центъра образа на художника и творческия съмишленик.Откриването е на 14.10.2026 в Арт Салона на Радио Варна.
Изложбата „Морето на една звезда“ на Боряна Симеонова се открива на 14 октомври от 18:30 ч. в Арт салона на Радио Варна. В акрилна живопис и рисунки с въглен авторката проследява образа на художника Боян Боев – човек, когото определя едновременно като близък творчески съмишленик и партньор в един продължаващ разговор за изкуството.
Заглавието не назовава еднозначно чия е звездата и чие е морето. Именно тази отвореност е част от замисъла.
„Морето на една звезда“ може да бъде морето на звездата Боряна Симеонова, може да бъде морето на звездата Боян Боев. В случая звездата е знак за всеки творец. Всеки изгражда свой собствен вътрешен свят и сам преценява доколко да допусне някого до себе си и колко да запази като лично пространство“, споделя Боряна Симеонова пред Нина Локмаджиева.
.Изложбата тръгва от личния образ, но не остава в рамките на портрета. Най-ранните работи са създадени преди около пет-шест години и очертават своеобразна ретроспекция на начина, по който художничката е виждала Боян Боев през времето. Основната част от експозицията е от 2026 г. и включва портрети, пейзажи и композиции, изпълнени предимно с акрил и в смесени техники с въглен.
За Симеонова връзката между двамата не е еднопосочна история. „Мога да кажа, че взаимно се поведохме. Той започна отново да рисува. Колкото имаме сходства, толкова имаме и различия. Той е по-скоро класик, а при мен има сблъсък между класическата и модерната живопис. Един друг се водим. Когато тръгнеш да рисуваш, имаш ясна идея, но в процеса, особено когато работиш на живо, нещата могат да станат съвсем различни. Така е и между нас.“
Едно от местата, към които двамата постоянно се връщат, е Тюленово.
„Най-много ходим на Тюленово. Явно не ни омръзва – постоянно намираме нещо ново. Почти всеки от големите художници е имал свое място, което е обичал да рисува. Засега ние продължаваме да намираме това място там.“
Но „Морето на една звезда“ не е само разказ за съвместно рисуване. Симеонова говори необичайно открито и за самото естество на тяхната близост – извън лесните обществени определения и без стремеж да я скрие зад удобна формула.
„За да съществува такава близка, дълбоко духовна и творческа връзка, не е достатъчно просто да намериш съмишленик в изкуството. Трябва да имате сходна ценностна система и много голямо уважение един към друг – не само като творци, а като личности. И да уважаваш свободата на другия.“
Тъкмо тази откровеност придава на изложбата измерение отвъд портретния жанр. Симеонова не представя човешката близост като нещо, което непременно трябва да бъде подредено според предварително зададени роли. Вместо това говори за доверие, духовно сродство и свобода – и превръща тази позиция в публичен художествен жест.
Силно присъствие в експозицията има и голото мъжко тяло. Наред с по-ранни рисунки на торсове, то влиза и в една от централните композиции, създадена през 2026 г. В нея гола фигура е коленичила с вдигнати ръце и обърната нагоре глава, обградена от светъл ореол. В тъмния фон се появяват знаци, които отдалеч напомнят звезди, а при приближаване се разчитат като цифри. На преден план стои празен стол.
За художничката тази работа е свързана и с тежко изпитание, през което Боян Боев преминава през годината.
„Наскоро препрочетох Сенека. Няма да го цитирам дословно, но смисълът е, че онази част от живота, която вече е зад нас, принадлежи на смъртта. След това, което се случи с Боян тази година, за мен картината носи именно това – лошото да остане зад гърба му. Отпред има очакване. Неслучайно столът е празен. Пожеланието е оттук нататък да бъде здрав, да намира вдъхновение и да продължава да рисува.“
Изложбата ще бъде съпроводена от текст на проф. Десислава Минчева.
В „Морето на една звезда“ портретът постепенно се разширява до разказ за времето, уязвимостта, близостта и онова трудно определимо пространство, в което двама души могат едновременно да бъдат самостоятелни автори и да променят творческия път един на друг.
А морето остава постоянният хоризонт – реалното море край Тюленово, пред което двамата застават с платната си, и вътрешното море, в което всяка „звезда“ търси собственото си отражение.
Боряна Симеонова
Родена е във Варна на 01.03.1977 г. Живее и работи във Варна. От 2008 г. е част от екипа на Художествен музей „Георги Велчев“ – филиал на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна.
През 2024 г. реализира самостоятелна изложба в зала „Ателие Георги Велчев“ към Художествен музей „Георги Велчев“. През 2025 г. реализира изложба в галерия „Тереза Зиковска“ – Варна. През същата година представя самостоятелна изложба в Арт салона на Радио Варна. Член е на Съюза на българските художници, секция „Живопис“. Участва в представителните изложби на СБХ в София, ул. „Шипка“ №6, както и в множество колективни изложби на варненските художници.
Настоящата самостоятелна изложба е четвърта за авторката.
Боряна Симеонова – „Морето на една звезда“живопис, рисунка
Откриване: 14 октомври 2026 г., 18:30 ч.
Арт салон на Радио Варна, бул. „Приморски“ 22
Изложбата може да бъде разгледана до 28 октомври 2026 г.
Нина Локмаджиева
Проф. Десислава Минчева за изложбата:
Морето на една звезда
Ако трябваше аз да слагам заглавие на тази изложба или поне име на собствения си коментар, то би било: „Човешко, твърде човешко“ по Ницше.
Мисля, че всичко, особено в изкуството, е лично. Но тази изложба най-директно изразява вътрешния свят на художничката. И той е колкото сантиментален, толкова и непатетичен образ на чувствата. Експозицията дава отговор на причината да се прави изкуство – извън конюнктурата, извън принудата, извън очакванията на публиката – тя е чиста необходимост да кажеш на всички без задръжки, но и деликатно колко е ценен за теб вътрешния свят и до каква степен можеш да разкриеш себе си без предразсъдъци и без съобразяване с мнението на околните.
Тази изложба събира фрагменти от личния свят на Боряна, които водят единствено към обичта и уважението. В нея няма излишно митологизиране на един човек, а по-скоро е калейдоскоп от моменти заедно, които значат много повече от гръмки декларации.
Живописта на Боряна Симеонова е съблечена от обективистична техническа самоцелност. Морето и скалите, където от години ходят заедно двамата художници и рисуват на място (за тях това е изключително важно!) са достатъчна метафора на истинността. Истинност на чувствата през истинността на природните състояния.
Авторката е смела и откровена дотам, че се запитах докъде се простират моите граници на себеразкриване! И не мога да кажа със сигурност, че съм способна на това.
В изложбата на Боряна опитите за портрет не са най-важното, колкото и парадоксално да е това. Самото име на експозицията води към една поетична иносказателност. Има пейзажи – някои по-конкретни, други – мъгливи спомени, има жадуващи се или паднали фигури – моменти от живота на всяко човешко същество, има скали и вълни, отмиващи спомените или пък символи на повторяемост и вечност, които можете да приемете буквално или метафорично. Но това са моменти на споделеност или самота, които говорят повече от възможната разказвателна идеализация на отношенията.
Без съмнение това е една дълбоко романтична изложба, появяваща се леко нелогично в нашето смутно време. А може би си е съвсем закономерна в момент, когато всеки търси убежище от заобикалящия го свят.
Картините на Боряна да градят малък имагинерен дом за двама, без който не би имало изход и утеха.
Изобщо не е омаловажавам живописните качества на картините, напротив – те са емоционални, но и овладяни, експресивни, но и с мярка. И все пак идеята на изложбата и по-точно причината да я има е толкова силна и стъписваща, че става самодостатъчна.
Може би за първи път виждам, че музата може да не бъде жена, а мъж от плът и кръв. И то – художник!
Животът е странен и красив. И всички имаме нужда от обич – това е!
2026 Десислава Минчева
