Не зная колко от вас са чели книгата на Владимир Гаджев „Джазът в България и българите в джаза“, издадена през 2010 г. Минали са повече от петнайсет години от тази голяма книга, която започва от пионерите на джаза и стига до наши дни. И слава богу, прекрасно е усещането, когато виждаш този джазов мъдрец – нейният автор, да открива Международния джаз фестивал във Варна отново.
За първа година фестивалът ще бъде без своя двигател и душа — музиканта Анатолий Вапиров. Но Анатолий има своите приятели, своите последователи, своето семейство, които са тук, за да пресътворят идеите и мечтите му в реалност.
Трудно се прави подобен фестивал. Още по-трудно е, когато, както каза по време на първата фестивална вечер неговият модератор Владимир Гаджев, почти всеки ден някъде из България се организират джаз форуми. Всъщност, ако направим една статистика, България има изключително много джаз фестивали. Което би трябвало да означава или че джазът се радва на много слушатели, или че имаме много джаз творци. Нито едното е съвсем вярно, нито другото. Може би третото: че дори когато имаш три маймуни на клона, някъде това се обявява за джаз форум. В България едва ли е толкова модерно да свириш джаз, колкото да си депутат в Народното събрание например, но успокоението идва от обстоятелството, че депутатът е до време, докато джазът е за цял живот.
Първата фестивална вечер започна с два проекта. Единият бе международен и носеше силата едновременно на балканското и на унгарското. „Анатолий – Reunion Balkan Project“ събра музиканти от България, Унгария и Гърция – китарист, цигулар, басист и перкусионист.
Този проект по своята същност ни въведе в атмосферата на Изтока. И много повече – подари ни късче от Индия. Не е случайно, че цигуларят Золтан Лантуш разказа за специална композиция, означаваща молитва, която пише след свое пътуване в Индия. И ние й се насладихме в прохладната нощ.
Изключителен беше перкусионистът Корнел Хорват, който импровизира и буквално вдигна на крака българската публика. Така приятелите на Анатолий Вапиров направиха едно своеобразно етно пътешествие – през ритмите на Балканите до онези екзотични пространства, които свързваме с мистиката на пробуждането.
А вторият проект – „The River“ – беше български. В основата му стои тромпетистът Росен Захариев – Роко, заедно с Христина Белева – гъдулка, Васил Хаджигруев – контрабас, и Стефан Горанов – барабани.
Тук се случи своеобразно диалогизиране с композициите от първата част на фестивалната вечер. Имахме ритъм и динамика, които носят едновременно полъха на географията и принадлежността, но и всичко друго, което музикалната памет е съхранила в джаза.
Предстоят ни още срещи, в които всичко ще е джаз – дори любовта!
Елица Матеева
Снимки: Елица Матеева
