С Георги Тошев се срещнах за първи път преди близо 20 години на Международния театрален фестивал “Варненско лято”. Тогава той беше част от фестивалния бюлетин, а аз стажант от голям местен вестник. И до днес, и двамата имаме особен сантимент към това събитие и продължаваме да сме свързани с него по един или друг начин. Две десетилетия по-късно, отново имаме повод за професионален разговор, но сега причината е киното. От тази година Георги Тошев влиза в амплоато на креативен директор на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”. Предизвикателство, което носи отговорност не само за съхраняване на традицията, но и изисква смелост един утвърден форум да се поведе по нов път и да спечели още публика.
Как се осъвременява фестивал с история, без да се изгубят добрите му практики? Какво иска да промени и какво непременно да запази? Кои заглавия от тазгодишната програма са личните му фаворити? Коя е любовната история от големия екран, към която самият той се връща отново и отново? И кой е онзи специален гост, когото мечтае един ден да посрещне във Варна на „Любовта е лудост“?
Познаваш отлично културния живот на Варна, с какво те привлече именно МФФ “Любовта е лудост”, за да се впуснеш в това приключение?
Като идея фестивалът носи много положителен заряд. Любовта е винаги зареждаща в живота ни, голям стимул е, дори, когато се разделяме с любимите си хора. В моите спомени той беше красив финал на фестивалното лято във Варна. Гостуваха известни актьори, режисьори…След това се умори и постепенно претопи в богатата и често хаотична културна програма на града. Когато с Елени Декидис и Дими Стоянович решихме да се впуснем в това приключение, си дадохме сметка, че трябва нещо да променим, но да стъпим на традицията. Затова първото, което направих като спечелихме с нашата концепция, е да поканя проф. Александър Грозев да бъде наш гост. Все пак той го е създал, отгледал. Промените в НДК забавиха много нещата, но не се отказахме и решихме, че е важно да се направи нещо. Може да е по-скромно като мащаб, но не и да не се продължи. „Любовта е лудост“ е бранд, част от културната програма на Варна толкова години, нямахме право на отказ. Благодаря на община Варна, НДК и Националния филмов център, на хотел „Модус“, на всички които ни подкрепиха, на Антония Ковачева и екипа на Българска национална филмотека, които станаха наши партньори. Ще има фестивал. Имаме чудесно жури от утвърдени имена, имаме филми, които трудно могат да се видят другаде. Имаме богата съпътстваща програма и възможност да водим съвременен и адекватен разговор с публиката за киното и любовта. Не на последно място Варна в края на лятото е чудесна. Вярвам, че публиката ще оцени усилията ни.
Варненските фестивали имат крещяща нужда от осъвременяване, какво да очакваме в тази посока от “Любовта е лудост”?
Фестивалът е платформа, която трябва да общува директно и безкомпромисно със своята публика. Затова избрахме за мото една мисъл на Маркес „Любовта е безмилостно царство“. Подчинихме до голяма степен на нея селекцията в състезателната програма, а и в съпътстващата. Труден избор. Някои заглавия отпаднаха поради липса на достатъчно пари, но всеки филм, който сме избрали, дописва тази мисъл със своите художествени качества. Тази година избрахме съвсем съзнателно да показваме филмите в по-малки зали, да има по-директен контакт с публиката. Разбира се, имаме и много комерсиални предложения. Горещо препоръчвам откриващата италианска гала „Франческа и Джовани“. Изключителен филм! Скоро ще обявим и звездата, която ще пристигне за откриването. За финал ще има филм – изненада, който зрителите ще разберат на заключителната церемония едва, когато угаснат светлините в залата.
А какво бихте искали да запазите?
Ще ни се да запазим добрия вкус, с който фестивалът се отличаваше в началото, силното международно участие и включването на филми, които не се въртят по кината. Фестивалите са за това – да гледаме интересно кино, което не може да се види навсякъде.
Тази година програмата е силно ориентирана към южноевропейското кино – Италия, Франция, Испания, Гърция. Има ли някаква специална причина за подобна селекция?
Много силни продукции се появиха от тези страни. Не е тайна, че южняците са темпераментни и умеят да разказват страстно любовни истории, а и в последните години все по-рядко гледаме европейско кино на голям екран.
Има ли място и за българското кино на фестивала?
Разбира се, че има, но не бихме правили компромиси с качеството. Филмът, който зрителите на фестивала ще видят – „Аврора“ на режисьора Джеки Стоев – е много интересен, а в главната роля е синът на Микеле Плачидо – Брено. В съпътстващата програма показваме две български класики в нови ремастерирани дигитални версии – „Отклонение“ и „Понеделник сутрин“, ще направим премиера на филма ми за Катя Паскалева и любовта й с Георги Божилов – Слона и предпремиера на филма за 80-годишнината сп. „L’europeo”, в детската програма е включен „Случаят „Тесла“.
Дългогодишните форуми винаги си имат традиционна публика, но как ще се опитате да спечелите и нова аудитория?
Фестивалът се прави за публиката, а добрата публика не обича инерцията. Надяваме се, че селекцията и гостите ще привлекат нова публика и няма да разочароват лоялните зрители.
За мен един от големите проблеми на варненските фестивали е, че от много години не предлагат нищо ексклузивно, имате ли идеи в тази посока?
Имаме много идеи и малко пари. За да си ексклузивен трябва да имаш бюджет. Ще издам, че имахме разговори за Фани Ардан, но не можехме да си я позволим. Добрата новина е, че хората, които правим фестивала, имаме контакти и да се надяваме, че още догодина за 35-то издание ще поканим световни творци.
Имаш ли си личен фаворит от тазгодишната селекция?
Имам, но няма да издам кой е той. Два филма се борят за моята лична награда, но ще ги гледам с варненската публика, за да усетя кой е моят победител, а ако съвпадне и с мнението на журито, ще почерпя.
А коя е най-великата екранна любовна история според теб?
Много труден въпрос. В българското кино се колебая между „Крадецът на праскови“ и „Момчето си отива“. И в двата филма участва Невена Коканова. Актрисата, на която като че ли най-много й отиваше да изиграе любовта.
Кого мечтаеш да видиш като гост на фестивала в бъдеще?
Изабел Юпер или Лив Улман. Не е невъзможно.
Разговаря Зорница Кънчева
34-тото издание на МФФ “Любовта е лудост” ще се проведе от 26 до 30 август във ФКЦ-Варна. Фестивалът е с изцяло нова визия и екип, в който влизат – Димитър Стоянович (фестивален директор), Георги Тошев (креативен директор) и Елени Декидис (продуцент).
За новини и подробности на http://loveisfolly.eu
Георги Тошев е известен български журналист, филмов продуцент, автор и телевизионен водещ. Той е създател на десетки документални филми, телевизионни поредици (“Другата България”, “НепознатиТе”) и редица биографични книги, посветени на най-големите имена в българското и световното кино, театър и музика.
Снимки: архив на “МФФ “Любовта е лудост”
