С Боряна и Милко Йовчеви за историите между документалното и фикцията на Международния фестивал за късометражно кино „Карантината“
В рамките на Международния фестивал за късометражно кино „Карантината“, който се провежда от 4 до 8 август във Варна, на 3 и 4 август гостуваха актьорите Боряна и Милко Йовчеви с творческа лаборатория „Между документалното и фикцията“. В двудневната лаборатория се включиха около 15–20 участници с различен житейски и творчески опит, които се превърнаха в екип, търсещ заедно герои, ситуации и гледни точки.
Боряна и Милко Йовчеви представиха своя професионален път, свързан с независимия театър „Реплика“, с документалния театър и вербатим театъра – форма, която изгражда сценичния разказ върху реални истории, свидетелства и човешки преживявания.
В основата на тяхната работа стои убеждението, че всеки човек носи своя история и че реалността сама по себе си може да бъде най-неочакваният източник на драматургия.
Под мотото „Срещу вълната“ участниците бяха разделени на няколко групи и след свое проучване в градска среда те представиха три различни творчески проекта.
Всеки екип създаде свят със специфична изразителност – според историите, които откри, според начина, по който възприе своите герои, и според личната си гледна точка. Особено ценно беше, че хора, които до този момент не се познаваха, успяха за кратко време да създадат общи художествени концепции.
„В голяма степен тази среща отговори на нашите очаквания. Идвайки от Полша, където участвахме в уъркшоп, но и с опит от други подобни места, отново преоткриваме смисъла да има пространство, в което хора, които не се познават, могат да направят нещо заедно – да се опознаят и да създадат нещо свое. Това е прекрасно.“, споделя Боряна Йовчева.
За Милко Йовчев именно непредвидимостта на подобни срещи е най-ценната част от творческия процес:
„Възможността да използваш заобикалящата действителност и хората, които се появяват около теб без очаквания, е чудесен терен за изследване и трупане на опит. Задачите, които си избрал предварително, може изобщо да не се пресекат със ситуациите, които срещнеш, но това, което създаваш с непознати хора, носи изключителни преживявания.“
За двамата ролята на водещи в подобни ателиета стои извън разбирането да се налагат готови правила. Те създават условия за общо откриване.
„Ние идваме като ментори, които ще показват някакви неща, но едновременно с това идваме и като абсолютно чисти, празни страници, които новите участници могат да напишат. Нямаме за цел да ги вкарваме в догми. Тук няма правилно, няма грешно. Целта ни е да сътворим заедно нов свят“, казва Милко Йовчев.
Между реалността и художествената измислица
Този подход е в основата и на начина, по който Боряна и Милко Йовчеви раждат своите представления – на границата между документалното и художествената реалност.
– Вие всъщност изграждате част от своите представления именно на тази граница между документалното и фикцията. Поставяте ли някакви граници между двете пространства?
Боряна Йовчева:
До известна степен точно това е нашият път. Целият ни опит в документалния театър е свързан с разбирането, че всеки човек, който влиза в даден проект, носи свои автентични неща. Опитваме се да изведем на преден план именно индивидуалността – не чрез някакво външно канализиране на художествеността, а като открием характеристиките и качествата на всеки участник.
Разбира се, на по-късен етап тези качества се синхронизират през личността на режисьора и неговата концепция. Но този принцип използвам не само в документалния театър, а и при изграждането на всяка роля. Когато работя върху персонаж и неговата психология, търся именно тази автентичност. Това е моята различна врата към героя.
– В този смисъл може ли да се каже, че понякога реалността е по-художествена от самото изкуство?
Боряна Йовчева:
Много често в живота откриваме странни, абсурдни ситуации, защото обичаме да наблюдаваме. Понякога присъстваме на нещо от реалността и след това си казваме: ако това бъде показано на сцена или на екран, зрителят вероятно ще реши, че е прекалено нагласено. А всъщност животът предлага подобни истории.
Истинският живот често съдържа невероятен абсурд. Понякога на сцената виждаме една по-спокойна версия на живота, докато самият живот е много по-непредвидим и интересен.
Човекът като история
Работата с различни хора – деца, тийнейджъри и възрастни – е друга важна част от творческия път на Боряна и Милко Йовчеви. За тях театърът не е само професионална територия, а възможност човек да открие нов начин за себеизразяване.
– Работите както с деца, така и с възрастни, които искат да се докоснат до театъра. Кое е общото и кое различното в тези срещи? Къде ви е по-комфортно?
Боряна Йовчева:
Ако трябва да бъда конформист, бих казала, че навсякъде се чувствам комфортно. Разбира се, това са различни светове. При децата има чистота, вяра, наивност и спонтанност.
Когато порастваме, започваме все повече да се наблюдаваме, да се цензурираме, да се питаме дали поведението ни ще бъде прието положително. Постепенно спонтанността отстъпва. При възрастните е различно, но също толкова красиво. Срещаш хора с различни истории и различни житейски посоки. Интересно е да наблюдаваш как те се опитват да се себеизразят. Във всеки човек съществува силно желание да създава, да играе.
Милко Йовчев:
Дълго време основният ми фокус беше работата с деца, но сега преминавам през нов етап – работа с възрастни. Това е нов и много интересен свят за мен, защото ми е любопитно да наблюдавам как хората разчупват своите черупки, ограниченията и пластовете, които сами сме си поставили. Интересно ми е как хората изчистват част от своите травми и осъществяват отново връзка със себе си. Тяхното вдъхновение ми въздейства и аз самият се вдъхновявам от тях.
При децата е различно – там задачата е да не добавяш нови блокажи, а да насочиш вече съществуващата чиста енергия в определена посока.
Боряна и Милко Йовчеви са артисти, които постоянно преминават между различни форми – театър, кино, обучение, независими проекти.
Тяхната работа е свързана с независимия артистичен дух, с любопитството към нови форми и с постоянния стремеж към развитие чрез международни срещи, ателиета и уъркшопи. 2026 година е успешна за двамата. Боряна Йовчева получи номинация за наградите „Аскеер“ 2026 за водеща женска роля за изпълнението си на Кейко Фурукура в постановката „Жената-комбини“- Народния театър „Иван Вазов“.
Милко Йовчев участва като асистент-режисьор в българския сериал „Дъждът оставя следи“. Двамата имаха през годината и премиера в Театър 199 – „Лейди Макбет или седем начина да убиеш някого“ – комедия по мотиви от „Макбет“ на Уилям Шекспир, създадена от Георг Жено и Анастасия Тарханова. Георг Жено е и режисьорът, с когото Боряна и Милко години наред работят в независими театрални проекти.
Милко Йовчев развива и свой пълнометражен филмов проект. Опитът му в късометражното кино и работата по различни продукции са част от неговото професионално самообучение като режисьор.
„Не искам да правя нещо по схема. Искам да разкажа тази моя история с моите дефекти. Мисля, че дефектното кино има бъдеще, особено при наличието на изкуствен интелект. Има неща, които изкуственият интелект може да направи съвършени, но нашите човешки дефекти няма как да създаде.“
Да бъдеш във вълната
В края на ателието темата „Срещу вълната“ остава като метафора за самите тях – за артистите, които постоянно търсят движение, промяна и нови посоки.
– Кое е по-важно за вас сега – театърът или киното?
Милко Йовчев:
Зависи от момента на вдъхновение. Според вълната. Ако се разбие едната вълна, ще ме подхване другата.
– Как преценявате вашата ситуация в момента – срещу вълната, под вълната или във вълната?
Милко Йовчев:
Всичкото това. Като бях дете, много обичах да се пускам по вълните. Чувствах се като изпънат сърф. Все едно летя. Пуснал съм се по вълната.
Боряна Йовчева:
На мен най-голяма хармония ми носи самият процес, че я търся. Обичам да сменям, да редувам, да бъда част от това разнообразие и динамични промени. Мога да съм срещу вълната, да съм във вълната, да съм под вълната, да съм на дъното. Важно е да се опитва, да не се спира и да се влиза в съприкосновение с вълната.
Разговаря Елица Матеева
Снимки: Елица Матеева
