Разговор с Красен Бербенков за живописта отвъд разказа, свободата на абстрактния образ и цвета, преподаването като творчески процес и изложбата, с която отбелязва своята 70-годишнина в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
От 4 до 20 август Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна представя изложба на Красен Бербенков, посветена на неговата 70-годишнина. Вместо ретроспективен преглед на целия си творчески път художникът избира да покаже над 30 произведения основно от последните две десетилетия – платна масло и акрил, в които живописният му език става все по-свободен и все по-сдържан в разказа. Няколко дни преди откриването той разговаря с Нина Локмаджиева за живописта, цвета, преподаването и пътя, който продължава да следва.
Когато един художник подрежда изложба за своята 70-годишнина, как изглежда собственият му път от дистанцията на времето? Има ли ранни творби, с които днес се срещате като с „чужди“, или такива, които се оказват изненадващо актуални?
Виждам го като един порядък на творческо развитие, като поглед върху съвременното изкуство. Това е размисъл за живописта и за развитието на моя живописен език като творец и като човек, който се стреми да разбира съвременните усещания и пластичните посоки. Бих казал, че това е едно усещане за съвременност. Сметнах, че не е необходимо да показвам развитието си от учебните етюди до последните творби. По-скоро бих включил някои жанрови работи – портрети на мои приятели, по-реалистични моменти и произведения, които показват как съм стигнал до последните си пластични резултати. Основната част от произведенията са създадени през последните двайсетина години – след 2002–2003 година. Мисля да покажа и няколко по-ранни работи от 90-те години, направени след завършването на Академията.
Изложбата поставя акцент върху последния Ви творчески период. Какво се промени в начина, по който посягате към платното днес?
Последните ми работи са доста освободени. Търся съвсем абстрактното разсъждение върху живота. Смятам, че абстрактната творба освобождава художника от канони, похвати, правила и норми. Смятам, че това дава една абсолютна свобода на пластичното търсене и за мен тя е в основата на работата ми като живописец. Това се отнася и за изложбата отпреди три години, и за най-новите картини, които в момента ме вълнуват. Търся пластиката най-вече чрез колорита и чрез цвета като акцент. Стремя се към максимално точна живописна повърхност, която да изразява моето усещане.
Как се ражда една картина при Вас?
Бих казал, че съм много моментен човек. Когато имам определено настроение, се опитвам максимално да намеря енергията. Именно тя най-често е водеща в моите картини. Работя енергично върху мазката и развитието на цвета. В началото няма нищо окончателно. Всичко е доста хаотично. Опитвам се да събера картината едва в самия край. Избягвам разказването. Търся по-минималистичен изказ, по-голяма събраност. В крайна сметка трябва да се получи един знаков израз на картината.
В творчеството Ви има особен баланс между разпознаваемия образ – пейзажа, натюрморта, фигурата – и чистата живописна абстракция. Къде за Вас свършва реалността и къде започва автономията на цвета?
Аз още се стремя да избягам от реалното представяне на нещата. Искам те да бъдат по-философски издържани, повече насочени към чистотата на изразяването и към точността на знака. В крайна сметка търся една естетика, която да обединява картината. Обръщам все по-голямо внимание на цвета и хармонията. Не мисля, че картините трябва безкрайно да си приличат. Интересува ме развитието на колорита в различните му стойности – и в топлите, и в студените. Понякога хармонията е изградена само с топли или само със студени цветове. Работя много с основните цветове – синьо и червено. Имам и по-монохромни картини, но преобладават по-изчистените и по-контрастните цветови решения.
Години наред изграждате млади автори. На какво най-много държите да научите своите ученици – на академична дисциплина и занаят или на смелост да открият собствения си глас?
В училище, естествено, следваме програма, която е необходима за изграждането им като художници. Държим на натурата, на точната рисунка и конструкцията, но за мен най-важно е пластичното изграждане на етюда, портрета, фигурата и натюрморта. Наред с това винаги съм се стремял да давам и свободни творчески задачи. Те дават възможност на учениците да експериментират и да откриват собствен израз. Мисля, че това им харесва и резултатите често го доказват. Всяка година получаваме награди, през последната година например спечелихме национална награда за живопис на Министерството на културата, което беше голямо признание за тяхната работа. За мен свободата трябва да бъде в основата на всички познания. Учениците трябва да се научат да се изразяват откровено, да не се страхуват да търсят, да създават и сами да отсяват ненужните ефекти и излишното разказване.
Можете ли да посочите някои от Вашите ученици, които вече са изградени художници или дизайнери?
Трудно ми е да изброя всички, защото през годините учениците станаха много. С почти всички успяхме да намерим общ език в творческия процес. Петра Димитрова се развива много добре. Бих посочил и Бора Петкова от втория випуск – единствения, на който бях класен ръководител. Деница Серафим също изгради свой артистичен път. И други мои ученици, които станаха успешни преподаватели в НУИ „Добри Христов“ – Георги Кенаров, Васил Пенчев, Надежда Антова, Миряна Пеловска и други, има още много имена. Радвам се, че всеки от тях намери своята посока в изкуството.
А откъде дойде знанието, което Вие предавате на тях? Кои бяха Вашите учители?
Имах щастието да се уча от много добри преподаватели. Първите ми знания дойдоха от Тодор Балев и Светослав Бъчваров – представители на силната Добричка школа. Продължих образованието си в Учителския институт в Дупница, където мои преподаватели бяха известни автори, сред които Ивайло Попов. След това дойдоха годините във Великотърновския университет, където мой учител беше проф. Станислав Памукчиев. Продължих образованието си в Националната художествена академия при акад. Светлин Русев, проф. Десислава Минчева, проф. Ивайло Мирчев, Катя Костова и много други преподаватели, които ми дадоха знания, увереност и ми помогнаха да се развивам като художник.
Какво от техните уроци предавате на своите ученици?
Предавам им пластичното разбиране за натурата, за конструкцията и най-вече за силата на цвета. Цветът трябва да носи заряда на пластиката и на етюда. Това според мен е основата, върху която се изгражда картината.
Казахте какво сте се стремили да дадете на учениците си. А какво научи самият Красен Бербенков от тях? Променяше ли срещата с младите художници Вашия собствен поглед към живописта през годините?
Може би аз повече съм учил от тях. Те са много енергични, непредсказуеми, свободни и не се придържат към заучени неща. Носят един особен заряд, който трябва внимателно да бъде развиван. Не бива да бъдат ограничавани, а насърчавани да откриват собствените си възможности. Мисля, че именно контактът с младите хора ми помогна и аз самият да стана по-освободен в живописта си. Те непрекъснато те карат да преосмисляш собствените си представи и да не спираш да търсиш.
Варна е особен творчески контекст – със своята светлина, море и силна живописна традиция. Доколко градът е повлиял на Вашата чувствителност като художник?
Варна е град, който ми даде много. Морската шир, хоризонтът, светлината – всичко това влияе върху начина, по който усещаш пространството и цвета. Освен това тук винаги е имало активен художествен живот – изложби, пленери, срещи между авторите. Контактът между галерията, училището и художниците създава една много добра творческа среда. Всичко това неизбежно влияе върху работата ни.
Градската художествена галерия присъства в професионалния Ви път от десетилетия. С какво свързвате това пространство?
Галерията винаги е била много важно място за мен. Не само защото съм представял свои изложби тук, но и защото през годините сме показвали работите на учениците от Националното училище по изкуствата “Добри Христов”. Това, което правим в училище, звучи по един начин, но когато произведенията бъдат показани в изложбените зали, всичко получава своя естествен завършек. Срещата с публиката е необходима част от целия творчески процес.
Какво бихте искали да изпита зрителят, когато прекрачи прага на изложбата?
Преди всичко бих искал да усети духа на изложбата. Той е много свободен. Подбрал съм произведения, които наистина ме вълнуват като автор и които показват посоката, в която работя днес. Искам зрителите да усетят силата на цвета.
Красен Бербенков
Красен Бербенков е роден в Добрич. Завършва специалност „Живопис“ в Националната художествена академия при акад. Светлин Русев. Член е на Съюза на българските художници, секция „Живопис“, и е сред основателите на специалност „Изящни изкуства“ в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ – Варна.
Представя над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина и участва в множество колективни художествени прояви. Негови произведения се намират в Националната галерия, Градската художествена галерия – Варна, Художествената галерия – Добрич, други публични галерии и частни колекции.
Носител е на Националната награда за живопис в изложба-конкурс „Човекът и морето“ през 1989 г. и на специалната награда за живопис на дирекция „Култура и духовно развитие“ при Община Варна от 2006 г. В последното десетилетие е номиниран за наградите за живопис на Министерството на културата, на Националната изложба на художниците-педагози във Велико Търново и на Националната изложба-конкурс за наградите „Алианц България“.
Разговаря Нина Локмаджиева
Репродукции личен архив
СПОДЕЛЕТЕ ПУБЛИКАЦИЯТА: https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FArtVarnaNet%2Fposts%2Fpfbid02cZGAMZRURhxYhDqjCA9LM4M6irJ84k5B8fvBhtNUadYB9w4eGcePUMKeSSPFswial&show_text=true&width=500
http://varnacityartgallery.com
