Едва ли може да има по-добър избор за началото на 34-тото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ от спектакъла „Малката Англия“ на Народен театър “Иван Вазов”. И не само, защото в него става въпрос за море, любов и още нещо , а защото носи онзи мощен емоционален заряд, способен да поведе публиката през следващите фестивални дни.
Постановката е създадена по едноименния роман на Йоана Каристиани и ни отвежда на гръцкия остров Андрос, наричан Малката Англия заради развитото корабоплаване. В центъра на историята са две сестри – Орса и Мосха, техните родители, двама морски капитани – Спирос и Никос, и една невъзможна, но всепоглъщаща любов, обречена да се сблъска с обществените норми и семейните решения.
По думите на режисьорката Диана Добрева и драматурга Александър Секулов тяхната цел не е била просто да разкажат някаква история, а да създадат един цял свят. Това е сериозно предизвикателство, тъй като романът е изграден почти като поток на съзнанието и липсата на пряка реч изисква доста драматургична работа.
Създадени са допълнителни герои. На сцената оживява един женски свят на чакане, надежди, радости и тревоги. Сред неговите обитатели са учителката, чийто съпруг умира след преяждане с мусака, майсторката на гоблени, за която най-голямата драма е липсата на конци, жените, които споделят рецепти за пандишпан и обменят клюки, докато мъжете са някъде далеч в морето. Дори Мимитос – своеобразният Минотавър на повествованието, претърпява метаморфоза и се превръща в селския луд, който се грижи за овцете.
Този женски свят обаче не е просто фон на действието. В интерпретацията на Диана Добрева той изпълнява функцията на античния хор, който наблюдава, коментира, предугажда и съпреживява съдбите на главните герои. Именно тук се открива една от най-интересните линии в спектакъла. Макар сюжетът да напомня на Шекспирова драма с нейните невъзможни любови, тайни, изневери и властни родителски фигури, в него ясно се долавят мотиви от Омировия свят и модерната гръцка литература. Някъде между Одисей и героите на Никос Казандзакис се ражда усещането за предопределеност, от което никой не може да избяга.
Но наред с драматизма постановката е наситена и с поезия. От сцената сякаш се носи аромат на узо и портокали, а традиционните гръцки танци под авторската музика на Петя Диманова създават усещането за свят, който едновременно е реален и поетичен.
Сред актьорските постижения впечатление правят младите Константин Еленков и Александра Свиленова, които носят необходимата искреност, жизненост и чистота на своите персонажи. Особено силно е присъствието на Ана Пападопулу като една от мойрите – в напълно различно амплоа и почти неразпознаваема.
Както винаги в спектаклите на Диана Добрева, визуалният образ е важен, колкото и думите. Сценографията на Марина Райчинова непрекъснато променя своите значения – ту се превръща в пристан и дом, ту в скала над морето, ту в самото море, което определя живота на героите.
„Малката Англия“ е спектакъл за копнежа, който не познава граници, за цената на избора и за хората, които се опитват да надмогнат съдбата си. И въпреки всичко, зрителите за пореден път разбират, че никой не е по-голям от любовта.
Зорница Кънчева
Снимки Елица Матеева и Стефан Здравески
Програмата на фестивала открийте тук: https://viafest.org
