Всяка Коледа, ми се иска, тя да бъде вълшебен празник, но като че ли все нещо пропускам в работа или покрай приготвянето на подаръци за приятели и не успявам да превърна събитието в необикновен момент. Но ето, че има една работилница, която не е на Дядо Коледа – пълна с малки и големи зайчета, а отскоро и с мишлета. В тази работилница се случват чудеса като най-новото анимационно приключение „Необикновена Коледа“. С Мира Арнаудова, която е едно от лицата на „4 Френдс Студио“ разговаряме половин година след премиерата на „Беглецът Додо“, а поводът е още една анимационна премиера, свързана с познатите герои и още нещо, което се случва само на Коледа, когато всичко е възможно.
Какво е необикновеното в новата история за зайчетата, които някои от нас познаваме много добре?
Всяка Коледа е необикновена! Нашата история ще се случи на необичайно място, по необичаен начин с… обичайните герои, но не съвсем. Има ги обичайните заподозрени зайци, но има и нови герои – мишлета.
Каква е кукичката, която ще пуснете, за да уловите любопитството на малки и големи, за да видят новата история. Какво е различното?
Различното е темата – опазването на горите. Сърцето по Коледа ме заболява, като видя как се продават борчета и елхички – всичките отсечени. Отглеждат се заради празника, но все пак като ги видя набити на кръстачки и след десетина дни ще умрат, а и се продават на безумни цени – мисля, че на този бизнес трябва да му се сложи край. Покрай тези мои вълнения съзряваше една история и ето най-после сме готови. Сценарият бе първоначално синопсис, дописах го, точно по време, когато горите ни горяха от големите жеги или пък от безразсъдството на хората. Исках да поговорим през приказка за опазването на горите.
А защо има и нови герои? Какви и кои са мишлетата?
Мишлетата са събирателен образ на малкия човек.
Малкият човек, който мишкува или малкият обикновен човек, който винаги страда от безумието на по-силните?
Малките скромни хора, които имат усет за такт, деликатност, възпитават своите деца на ценности и отношение. Засягаме една тема за това, че обществото не забелязва тези скромни хора, подминава ги, дори ги унижава. И мишлетата също си имат своята роля и тема. Във филма говорим чрез тях отново за екология и за рециклирането като процес по съхраняването й.
Мира, не си почиваш, правиш анимация, снимаш документално кино, а по отношение на актьорите, които с гласа си даряват душа на твоите герои, има ли нещо ново?
В общи линии, мисля, че Боби и Евгения, прекрасни актьори от нашия куклен театър (Боян Стоянов и Евгения Василева-б.ред.), много добре се вписват и играят своите роли, но тук предизвикателството беше при новото семейство от мишлета. От зайче се превръщаш в мишка – променяш тембъра си, това е не само да смениш диапазона, а и да влезеш в друга кожа. Нямахме особено големи проблеми. Някъде се наложи да дам указания как усещам персонажите им в диалога. Когато четеш един текст, си представяш нещо, което при актьорите се получава по друг начин и трябва да осигурим най-добрата симбиоза между представи и изпълнение. Дават се предложения, опитва се и се приема или пък не се приема. Сложна е ролята на Нейчо Петров – Реджи, който озвучи нашия Беглец Додо в предишния филм, та сега от зайче трябваше да изиграе с гласа си малкия мишок. По идея на Реджи мишлето е нетърпеливо, неврастеник, така се получава добър контраст между него и зайчетата.
Иначе казано, хиперактивен мишок. Чела съм твоя сценарий, когато ти кандидатства с проект към Фонд „Култура“ – Община Варна. Какво от него заложихте в конкретната продукция, защото доколкото си спомням, субсидията, която получи вашия проект, е изключително малка. Какви са компромисите?
Честно казано, бюджетът, който подадахме в общината, беше абсолютно реален и беше даже под нивата на оценка на НФЦ за минути. Доскоро НФЦ разбивките бяха около 11 000 лв. на минута анимационно време. В сравнение с полученото от варненския фонд, трябваше или да направим малко под минутка анимация или да няма филм. Има едно много голямо разминаване в процедурите, когато се кандидатства за финансиране за кино в НФЦ и пред Община Варна. Проектът бе одобрен на втора сесия, договорите бяха подписани през юли, а субсидията се появи чак през септември. Осъзнаваме проблемите около бюджета във Варна, но как с подобен финансов ресурс се прави анимация в условия на невъзможност да се кандидатства на други сесии, защото в периода няма такива, а се иска готов продукт през есента.
А времето си тече. И вие трябва да реализирате нещо. Сроковете спрямо киното са наистина неадекватни.
Ако говорим за оценяването на този процес, няма да правя коментари, защото на всички, които работят в сферата, ни е ясно, че тези условия не са нормални, че подобно отношение говори за липса на експертност и професионално отношение към процеса, но ето, ние направихме два филма в този период: документален за библиотека „Галактика“ и 15 минутна анимация – въпреки всичко, въпреки липсата на усет и вникване в проблемите. И го правим във Варна, а не другаде, където има повече възможности, общности, колеги. Струва си тези параметри на работа и процес да бъдат преосмислени от хората във фонда. Киното изисква в повечето случаи по-дълъг процес на производство.
Ако имаш някаква възможност да подобриш дейността му, как би оптимизирала работата на варненския фонд към общината? И ако нещата са направени така, за да са непосилни за свободните, независими артисти, въобще защо си губиш времето с кино, защо продължаваш да работиш в тази посока? Варна има своите добри примери за талантливи аниматори като Радост Нейкова, Свилен Димитров, но те не живеят и не творят в родния си град, а ти си тук и сякаш на инат продължаваш.
От любов към изкуството. Патетично звучи, знам, но това е. А със Свилен Димитров си сътрудничим и в предпоследния ни филм „Беглецът Додо“ поработихме заедно, но сякаш все още му е трудно да се завърне в родния град. Защото нека си признаем, нещата се случват на ръба, на границата на невъзможното тук. Да получиш субсидия от НФЦ никак не е лесно. Направили сме го два пъти, естествено имахме и добри продуценти, които ни подкрепиха. Не съм чула в града някой друг да го е правил. Иска ми се Варненският фонд да работи за варненски проекти, да застава зад труда на варненските автори, с което не се противопоставям на организации, които участват от други градове, ако проектът е полезен за града, носи дивиденти за хората, нека има своята „зелена улица“. А по отношение на оптимизирането на фонда ни, предлагам да се направи конкурс за експерти за всяко перо на фонда, които да кандидатстват и да бъдат избирани не от общинския съвет и на сесия, а от други експерти, които познавайки работата на колегите-артисти, чиито имена са предложени, решават с оглед техните качества и постижения. Така ще се избегнат и определени негативни практики при избор на оценители. А и ми се струва, че по-трудно ще се окаже и влияние от партийния вот на общинските съветници.
Ако позволиш бих те допълнила: всички кандидатстващи организации трябва да изслушат обсъжданията на проектите, ерго както в комисия на НФЦ – прави се запис на разговорите и оценките и участващите са наясно какви бележки има. А тук витае някакъв страх, да не би да стане ясно, че се лобира или защитава някой с протекции.
Именно. Там всички оценъчни карти на всички проекти се публикуват и всеки може да види кой член на комисията какви точки е дал. Освен това има праг в оценката, който ако не преминеш, не достигаш и до финансова комисия. Тоест – проектът се отхвърля. Разберете ме правилно, не издигам в култ системата на оценяване в НФЦ, и там има много проблеми и казуси, но нека интегрираме полезен опит в нашата работа.
Как битуваш в тази проектна варненска енигма? Само с любов към изкуството не се живее?
Напоследък се улавям, че често си задавам въпроса за мотивацията и смисъла да го правя. Не съм на 20 години, когато всичко сякаш по-лесно се преодолява и горим по друг начин. Какво ме крепи тогава? Някаква тиха лудост, може би. Тази година съм на финала на силите си – физически и психически, наистина съм изтощена, но и някак доволна въпреки всичко, че реализирахме 3 филма.
Защо не смениш Варна със…
София ли, не, благодаря – това вече не е онзи град на бунта и будността за мен. Сега я чувствам затворена в себе си, набръчкана, свита, макар, че има протести. Чувствам я като място с вътрешни конфликти и липса на посока. По-добре на село, чрез пречистване и усамотяване и добре, че имам едно тайно кътче, където се чувствам добре. В тишината сам със себе си се раждат следващите проекти.
Мисля за необкновената Коледа на твоите приказни герои, за Коледата на децата, които ще видят анимационния филм премиерно на 14 декември във Фестивален и конгресен център Варна. А каква ще бъде твоята Коледа?
Мечтая си всички да сме заедно, да сме здрави. Дъщеря ми ще се прибере от София. Тя учи в НБУ, бори се с музикалните вихри за знание и просперитет. Очаква я и магистратура, трябва да направи и там важен избор. Коледата за мен е радостта от нещо малко, но съкровено.
Както пее Даниела Белчева в „Необикновена Коледа“ да си при „мама и тате“ и из въздуха да се носи емоцията, че всички ставаме по-добри. Ще има ли зелеви сармички?
Всичко ще има, но при мен всяка година е различно посрещането на Коледа. Иска ми се да се почувстваме значими, да си пожелаем да станем по-мъдри, докато си правим някаква равносметка, а и трябва да си обещая и да го направя – време е да осъществя един сценарий – отново анимационен, който съм замислила преди три години, но все го отлагам, може би сега е времето да го направя. Зайчетата ще си почиват другата година. За мен е важно на Коледа по подобие и на идеята ми за новия проект, да се вслушаме във вътрешния си глас, да го послушаме – няма смисъл от печалби, от материални придобивки, от гоненето на върхове, има смисъл от постигането на мястото, където душата е спокойна. Как става това – не знам, но го търся. Но искам да пожелая на всички: да не губят надежда и да говорят истински, а не по месинджър и вайбър с приятелите си, с родителите си, с близките си, да общуват, да докосват, да прегръщат, не само на Коледа, а винаги, това е вълшебството – да се вгледаме в човека срещу нас и да общуваме истински.
…
И докато търсим вълшебното място в бягство от джунглата на нашите проблеми, да напомним още веднъж за премиерата на новия анимационен филм „Необикновена Коледа“ – 14 декември, ФКЦ, зала 6 от 11:00 ч. и от 12:00 ч. Проектът е реализиран с подкрепата на Фонд „Култура“ – Община Варна.
Интервю на Елица Матеева
