Изяществото в музиката има ново име – Лия Петрова. Това осъзнаха посветените варненци, които имаха привилегията да бъдат в Зала 1 на Фестивалния комплекс в заключителния концерт на Европейския музикален фестивал Варна 2025.
Още изборът на програмата подсказа на познавачите, че предстои извънредно стилно и единно музикално събитие – обгърнато от почит към аристократичността на Барока. Но действото на посвещаването, което сътвориха на сцената камерният оркестър „Кантус Фирмус“ и възхитителната Лия Петрова, не само надмина всички очаквания, а измести възприятията в друго измерение.
В това измерение ни докосваха с благородния си звук две легендарни исторически цигулки – Гуарнери дел Джезу и Страдивариус, които Лия прегръщаше и представяше една по една. Оркестърът дишаше заедно с нея, а тя водеше и като солист, и като диригент, с деликатни, но изразителни насочвания.
Красотата на шедьоврите на Рамо и Вивалди искреше в брилятните фразировки на Лия, а цялото й одухотворено същество беше продължение на безкрайния лък. Танцът на нейното харизматично музициране предаваше своите вълни към всеки от оркестрантите. Имаше лъчезарие, имаше възвишена радост, имаше споделеност между всички на сцената и точно това усещане за светлина облъхваше публиката през целия концерт.
Да, не бяхме послушна публика – избухвахме в спонтанни аплодисменти след всяка част, нищо, че знаем наизуст Годишните времена. Просто преживяването на това високо интерпретаторско изкуство ни караше да бъдем ентусиазирани съучастници в извайването на една паметна вечер, която ще пазим в спомените си.
А как ни светнаха очите, когато редом с бароковите хармонии разпознахме във вдъхновената от Рамо съвременна творба на Добринка Табакова познатите ни родопски мотиви. Всичко това се случва след фрагментите от Галантните Индии на Рамо, които още отзвучават в празнуващите ни сетива. И ни покорява, и ни кара да осъзнаем колко прекрасна българска музика има и как всичко е едно в съвременната културна сцена на Европа. И колко достойно стоят българските артисти в нея.
Впрочем, за пръв път бях на концерт, на който не звънна нито един телефон.
Озарени пихме от възторга на Лятото на Вивалди в биса и вече знаехме, че сме големи късметлии – да бъдем в тази пълна зала, в този специален момент, когато Лия – истинска икона на грацията в музицирането и в цялата си същност, ни озари с щедростта на своето изкуство. И открадна сърцата ни.
Нямаме търпение да се докоснем отново до нейното интерпретаторско великолепие, покоряващ талант и облагородяваща харизма.
Нина Локмаджиева
Снимки Красимир Тодоров
