Днес, 16 октомври, в Градската художествена галерия на Варна е концертът на популярните български джазмени Милен Кукошаров и Веселин Веселинов – Еко. В рамките на Европейския музикален фестивал Варна 2025 дуото представя своя кросоувър проект „Consequences“. Веселин Веселинов – Еко споделя пред Нина Локмаджиева свои размисли за проекта и за дуото Das Weltschmerz DueTT.
Защо избрахте Пиацола и Сати за основа на вашите импровизации в този проект и как тези двама различни по стил композитори се срещнаха в проекта? Сати е едно от лицата на авангардизма от началото на ХХ век, а Пиацола е аржентинецът, който пренаписа тангото в средата на ХХ век.
Да, Пиацола пренаписа тангото и го направи нетанцуваемо, и затова тангарите не го харесват много-много.
Защо нарекохте дуото си с Кукошаров “Мирова скръб/Всемирна тъга”?
Това беше едно понятие, на което случайно попаднах някъде в интернет – Weltschmerz. На немски. Аз не знаех изобщо какво значи това нещо, но си го произнесох на немски и някакси ми прозвуча много наше. Свързах веднага Милен с това по някакъв начин. Естествено, освен звученето на самата дума на немски, после се разрових да разбера какво е това. Първото, на което попаднах, беше “световна умора” реално, не болка или тъга – мирова скръб, а по-скоро някакъв образ на едни разглезени, уморени от всичко хора, които просто така всичко ги уморява. И изобилието, и немотията, и духовността, и бездуховността. Ей така, просто животът ги е уморил по някакъв начин. Ние така си го възприемаме с Милен. Вероятно леко погрешно, може би не сме чели достатъчно за въпросния немски философ, който се казва Жан Пол на всичкото отгоре. Това също ми беше интересно – германец на име Жан Пол. Но така е в Германската империя. Те са притежавали части и от Саарбрюкен, и въобще Елзас и Лотарингия. И така, заинтересува ме това име. А ние в това време, точно с маестро Кукошаров, свирехме всяка сряда в един култов софийски клуб – Хамбара, който имаше много специфична публика, може би декадентска в някакъв смисъл, различно от всяка друга. Хора, да кажем, с не чак толкова весели лица, актьори, които си репетират на ум и си мислят, художници, които също така са отнесени в голяма степен. Там с Пармаков няколко години свирихме редовно. Бог да го прости, Васко. И когато той почина, за мен естествено, първият човек, единственият, към когото можех да се обърна, беше Милен, за да продължим това, което правехме с Васко. Той откликна съвсем радушно. И продължихме всъщност в една есен, депресивна есен, преди десетина години вече. Една есен, подобна на тази сега. Аз търсих нещо по-лекичко, за свирене на пиано, просто да правя нещо полезно в това време. И тогава попаднах на Ерик Сати. Баща ми беше голям негов почитател. И викам, я да го видя този човек, какво е написал, търсих в YouTube, намерих разни неща, ноти намерих и почнах да си ги свиря. И се оказа, че не са чак толкова трудни за не-пианист. Рекох си да занеса тия ноти вечерта в Хамбара, да ги изсвирим. И се оказа, че имаме голям успех с тях. Примерно, свирихме първият Гносиен на Сати, две-три момичета много ни харесаха и ни поканиха на бис да го изпълним, че и трети път, защото се оказа, че това произведение било много известно и го имало в много филми. Изобщо, на някакво прочуто парче сме попаднали, почти без да искаме. Така, по най-естествен начин, от съвсем обикновени неща…, така си засвирихме двамата, и тогава се появи Марио Кръстев, един режисьор, който мен ми заприлича тогава на Атос от „Тримата мускетари“ от последния том, когато всички загиват, с една дълга бяла коса, и казах – ти си Атос, а той ни предложи да ни продуцира диск с всичките Гносиени и Гимнопедии – шест Гносиена, девет Гимнопедии. Ние ги подготвихме, аранжирахме ги по наш начин, уважавайки автора до най-голяма възможна степен, като след това вплетохме и наши импровизации в самите пиеси. Така се почна, след това се стигна и до следващ албум, след Сати, където вече включихме и наши композиции – на Милен, едни страхотни парчета, мисля, че бяха три или четири, аз имам там две пиеси, също така включихме отново Сати, Рахманинов… Пиацола е по-скоро нещо допълнително, основен акцент е класическата музика, която адаптираме – романтична най-вече. Габриел Форе, Паваната на Равел планираме да подготвим също, може би Паваната на Милчо Левиев, която е много красива – павана за един истински музикален принц, която той е посветил на Дон Елис, в чийто оркестър е започнал да работи в Америка. Имаме светли планове за близкото бъдеще.
Какво е посланието пък на албума ви „Consequences“? Какви са последиците, за които става дума?
Става дума просто за последиците от това, че записахме албума с Гносиените и Гимнопедиите на Ерик Сати. Той беше приет много добре, имахме концерти и у нас, и в Южна Корея, и във Виена. Обиколихме доста места, неочаквано за самите нас – хубави зали, с хубави рояли. Тогава дойде идеята заедно с Марио Кръстев отново да продуцираме и ние втория албум. Това име се появи някак от самосебе си. „Последиците“ са естественото развитие на нашата първа идея за албума със Сати. Иначе всеки може да тълкува името, както пожелае, защото всяко човешко действие и всяка мисъл пораждат някакви последствия и това е интересна тема – философска може би.
За вас лично какви са последиците от съвместната ви работа в дуета?
За мен лично, това е изключително нещо – първо, да правя музика с Милен Кукошаров, който освен че е изключителен музикант, е и невероятен талант, който се разгръща пред очите ми. Аз го познавам от края на 90-те, когато той завършваше Музикалното училище в Пловдив и пътуваше с влак до София, за да свири, след това хващаше влака наобратно за Пловдив, за да отиде на училище. Заедно сме в много проекти – негови и наши общи и се развиваме заедно. Това, че е такъв добър приятел, дори бих го нарекъл другар, истински боен другар, с когото сме минавали през сериозни изпитания – житейски и музикални – и можем да правим това заедно и да имаме планове за албуми и концерти… За мен това е страхотно. Да свириш с приятели и музиката да си заслужава – това е най-хубавото нещо на света. Красива музика с жестоки приятели. Това е нещо страхотно. Голяма привилегия.
Още за концерта:
https://www.facebook.com/events/1243534650412310
Разговаря Нина Локмаджиева
Снимки личен архив
