Чудесна възможност да потънем в италианското съвременно изкуство ни даде Международният черноморски театрален фестивал във Варна. Постановката „След дъжда“ на “Aria Teatro” от Удине пресъздава емоции от 50-те и 60-те години на ХХ в. в една много лична история на две сестри, като превръща поезията в театър. И още нещо – дава лекарство за онези, които преживяват смъртта на скъп човек.
Аида Талиенте и Киара Бенедети са много повече от актриси. Те пишат своите постановки, режисират (Киара е завършила и сценография във Венеция), заедно с екипа си правят звуковия и светлинен дизайн, аудиомикса, костюмите…
Те много ясно показват пътя на съвременния театър в ХХI в. – той не е „изпълнителски“. А освен това може да изхвърли тоновете текст като обвивка от бонбонче и така да даде път на други изразни средства – пластика, звуци, светлини, стари снимки, надписи по стените, музики от миналото, реплики от филми… Ако много много ви боли за някой ваш близък, „След дъжда“ е вашият спектакъл. Аида и Киара играят емоциите от един съвместен път, в който единият изчезва, със силни послания от Бродски, Пазолини, Борхес, с кинематографични мотиви от класики като „Отнесени от вихъра“ и ленти на Алмодовар.
Не очаквайте разказ – има само игра, дъжд, спомени, музики от радио „Носталгия“, поезия. Двете – много откровени и по италиански ярко емоционални, разказват как са написали страшно много текст, вдъхновени от истинската история на две сестри от Удине, а после заедно са решили да изхвърлят всичко това и просто „да бъдат красиви“. Те признават, че работата по един такъв спектакъл е дълга и не прилича на процеса в един държавен или общински театър, където пиеса се поставя за 3 седмици, за да започне да се играе бързо пред публика и да се продават билетите. “Aria Teatro” е независим театър, каквито има в Европа. За разлика от българските си събратя обаче, той не тиражира комедии, които се забравят след излизане от салона.
„В Италия театър се прави трудно“, казва Аида. Но всъщност трупата съществува и може да следва своя творчески процес благодарение на четири канала на финансиране: държавен, местен, продажба на билети, спонсори. И резултатът се вижда – истинско творческо произведение, оригинално, изчистващо душата.
Организаторите на най-новия фестивал веднага поканиха италианския театър на следващото издание догодина по време на творческия разговор след представлението. И в това е и смисълът на новия театрален форум – възможността да се видят други творци, други творчески подходи, други енергии.
Искра Сотирова
Снимки: Фестивален архив
