Да поставяш изпитан класически автор в днешно време, си е задача с поне три остриета. От една страна трябва да удовлетвориш публиката, която познава текста почти дословно и очаква да види спектакъл, който е гледала преди 50 години. На другия полюс са съвсем младите и непредубедени зрители, които трябва да бъдат спечелени за каузата, като се докоснат до автентичността на автора, без да им изглежда архаично. Някъде по средата е моето поколение, което в повечето случаи се колебае между традициите и модерността, но винаги иска да бъде изненадано. Дали Ростислав Георгиев, обещаващ млад режисьор и възпитаник на Маргарита Младенова, е успял да реши горното уравнение със спектакъла си “Женитба” (ДТ “Никола Вапцаров” – Благоевград)? От това, което видяхме в третата вечер на Международния черноморски театрален фестивал във Варна, изглеждал, че е постигнал донякъде желания резултат, като основния таргет са поколение Z.
Пиесата на Гогол е благодатна за въвеждане в руската класика и Ростислав Георгиев умело се е възползвал. Без да осъвременява езика, той ни връща към тази вечна тема за природата на човешките взаимоотношения, но през призмата на нашето време, когато всичко е ускорено, опростено и често обезценено. Персонажите, сякаш откъснати от оригиналния XIX век, се движат в динамична среда, напомняща свят на социални мрежи и приложения за запознанства – място, където “сватовницата” е посредникът-алгоритъм, а кандидатите за женитба приличат на профили, които се конкурират със своите малко нелепи “рекламни лица”.
Ростислав Георгиев (режисьор): “Опитахме се да оголим тематиката” от всякакви повърхностни идеи за това как трябва да изглежда Гогол, как се играе Гогол, какво е руската класика , без да имаме за цел да го осъвременяваме по някакъв начин, а по-скоро да търсим универсален образ на цялото. И понеже пиесата се казва „Женитба” и основната тема е това голямо, специално събитие в живота на човек, решихме, заедно със сценографа Никол Трендафилова, да потърсим образ, сценичен език, който би бил адекватен това действие да се случи преди 100-150 години, и днес, и през следващите 50 години. Така че търсим универсален образ. Всички тези мъже са в изчистени официални костюми, с които сякаш всеки момент ще влязат в обредния дом.
Нямахме конкретна идея за финала. Можете да видите какво се случва и как да го интерпретирате. Въпреки че със срещата на Лелята и Стариков, която е една безсловесна добавена сцена, загатваме малко какво ще се случи. Тоест Агафя Тихоновна стига до кандидата, който не е желала. При Гогол финалът е отворен. Но аз съм любопитен към този герой – Стариков, който обикновено е съкращаван и има три реплики. Мисля, че е интересно да се види какво се случва с Агафя след това.”
Теодор Каракачанов: (Кочкарьов) : “Все още не съм стигнал до женитба чисто житейски, но мога да си представя, като социален феномен, колко е важно да не си сам в тегобата. Колко е важно да набуташ най-добрия си приятел в нещо, което ти се е случило и не си ОК с това в живота. И изследвайки някак си женитбата като социален феномен, който ме е покрусил изначално в живота. Какво по-хубаво от това да не си сам в страданието си, а да имаш до теб най-близкия си приятел, който страда за същите неща и двамата, излизайки заедно, да си намираме едно островче, където да си споделяме. Самата сценография ни дава усещане за един херметически затворен свят. Това огледало на сцената е стремежът към онова, което е отвъд, към непознатото. Бидейки толкова активен и толкова бързо организиращ тези събития, за мен това е изход от ковчежето, намирайки смисъл да прецакам друг човек.”
Александър Узунов (Подкальосин): “Най-трудно за мен беше началото, самото начало. Усилието, честно и чисто, да пресъздадем своите герои. Това винаги е трудно, във всяко изпълнение. Тук дори чисто от режисьорска гледна точка, имате схващане за женитбата като затвор. И една интуиция, която подсказва, че колкото е хубаво, толкова и не е хубаво. Това не е състояние, което може да бъде изиграно, то трябва да се разбере от публиката.”
Недиляна Павлик (Агафя Тихоновна): “Предизвикателството за мен беше да успея да не се подхлъзна към стереотипа за моята героиня. Искахме да я измъкнем от това, което Гогол е написал, и от това, което се очаква, когато чуеш “женитба.”
*Мненията на екипа са записани по време на обсъждане на спектакъла с модератор Елица Матеева.
Зорница Кънчева
Снимки фестивален архив
