Гледала съм два филма за Алма Малер – “Булката на вятъра” и “Алма и Оскар”, но никой от тях не ме е накарал да мисля толкова за съдбата на тази жена, известна на широката публика предимно като спътница на гениите на една епоха – Виенският сецесион. Спектакълът на Варненския драматичен театър под режисурата на Деян Пройковски разкрива не само лицето й на муза, съпруга, любовница и вдъхновителка, но и на една талантлива, амбициозна млада жена, която мечтае да стане композитор. Докато в други произведения в центъра са мъжете в живота й – от Климт до Верфел, тук фокусът е изцяло върху нея. Текстът на Сашо Димоски е поетичен, нежен и красив, но на сцената се сблъсква с безмилостния режисьорски подход на Пройковски, което още веднъж подчертава контрастите в образа на Алма. Петя Ангелова е истинско попадение и то не само заради физическата прилика с персонажа си. Тя умело улавя всички етапи и емоционални състояния, през които преминава героинята й – от романтичното 15-годишно момиче, поласкано от вниманието на директора на Бургтеатър Макс Буркхард (Николай Кенаров) и модел на Густав Климт, през решителността и да бъде независима и да стане композитор, до разрушителната роля на съпруга и любовница на влиятелни мъже. Петя ни потапя в света на тази забележителна жена, която днес би била икона на движението “гърл пауър” и донякъде можем да я приемаме за прото-феминистка. Не по-малко впечатляващ е и Стоян Радев, който е в изцяло ново амплоа – композиторът Густав Малер – един доминиращ мачо, криещ се в обвивката на творец и бохем, който унищожава амбициите на Алма за музикална кариера и я пречупва. Стоян майсторски се превръща от привидно любящ съпруг в арогантен гений, който не изпитва дори уважение към жена си, но голямото му его не може да понесе изневярата й с Валтер Гропиус (Недялко Стефанов). Хенри Ескелинен се справя отлично като лудо и обсесивно влюбения Оскар Кокошка, но най-силно ме докосна отношението на изтънчения Франц Верфел, изигран с голяма нежност и деликатност от Валентин Митев. Като човек на перото, писателят участва в една от най-тихите, но същевременно и страстни еротични сцени в спектакъла – писането по тялото на Алма (напомнящо ми на един любим филм – “Записки под възглавката”).
Сценографията е като жива картина, и не само заради шедьоврите на Климт и Кокошка. Тя е разкъсана от контрасти и улавя всяко потрепване в сърцето на Алма и останалите герои. Пространството се превръща ту в салон с блясъка на виенските балове, ту в студена и оголена къща или ателие, където отекват самотата, страховете и обсесиите на персонажите. Костюмите са драматургия сама по себе си, в която красотата и разрухата вървят заедно.
Зорница Кънчева
Снимка Нина Локмаджиева
