За Камен Стоянов “Звезда” е прощъпалник в територията на игралното кино. Режисьорът, който е български визуален артист, живеещ и преподаващ във Виена, в дебютния си филм размишлява върху смисъла на изкуството по време на пандемията от КОВИД 19 и се опитва да изследва алтернативен архетип на човека-артист, различен от иконата Марина Абрамович.
Историята е за млада художничка, която подготвя първата си изложба в София, но в навечерието на откриването е обявен локдаун. Отчаяна от развоя на събитията, тя се впуска в противоречив експеримент. В ролите ще видим Елена Замяркова, Ирмена Чичикова, Мариана Крумова, Иво Димчев, Васил Дуев-Тайг.
Прожекцията на “Звезда” е част от конкурсната програма на фестивала “Златна роза” и ще бъде на 17 септември от 18 ч. в зала 1 на ФКЦ-Варна.
– Да се занимавате с кино ли беше детската ви мечта?
– Не, не съм и мислил да се занимавам с кино. Мечтата ми беше да
живея от изкуство в частност да правя живопис. Тази си мечта
осъществих.
– Кой беше любимият Ви филм като малък?
– Не си спомням да съм имал любим филм. Имах любима книга – “Ян
Бибиян”.
– Как се роди идеята за “Звезда”? Вие самият сте визуален артист,
има ли някакъв елемент на автобиографичност?
– Идеята се зароди непосредствено в началото на пандемията като
емоционален отговор и реакция, която аз, като съвременен визуален
артист, изпитвах към случващото се. Това ме провокира да
размишлявам върху смисъла на изкуството в дадения момент, както и
в по-общ план. Не бих казал, че има момент на автобиографичност в
сюжета, но мои лични впечатления от дългогодишният ми опит в тази
сцена са вплетени в него.
– Продуцент на филма е Зорница София, къде се срещнахте с нея и
какъв беше най-ценния съвет, който Ви даде?
– Със Зорница се срещнах на една от нейните работилници по Метод
актинг, и оттам ми остана разбирането за изключителната важност да
се познава и разбира отвътре процесът на актьора.
– В главните роли са Елена Замяркова, Ирмена Чичикова и Мариана
Крумова – три страхотни актриси от различни поколения. Как се
спряхте на тях и как протече снимачният процес?
– Имахме кастинг за основните роли. Кастингът беше в две части като
включваше и работа по избрана сцена. И за трите решението ми беше
без всякакво съмнение.
– Продукцията е със специалното участие и на Иво Димчев. Как се
стигна до неговото включване? Познавахте ли се от по-рано?
– О, Иво Димчев участваше като фигура от самото начало на сценарното ниво, като самият той. Така че участието му и в
снимките, където играе себе си, беше от изключителна важност за
мен. Не се познавахме лично преди подготовката на снимките, но
нямах съмнение, че ще се съгласи да се включи в проекта.
– В центъра на филма стои сблъсъкът между слава и човечност. За Вас като автор кое беше по-важно да изследвате?
– Важно ми беше да изследвам алтернативен архетип на човек-артист,
различен от този на познатата икона на пърформанс арта — Марина
Абрамович.
– Кажете нещо повече за визуалния език на “Звезда”?
– Аскетичността на кинематографията и звука са в основата на езика на “Звезда”. Използвани са по-малко и по-дълги кадри, за да се усети както усещането за преживяване в реално време, така и да се отрази атмосферата на пандемията. В тази връзка е и решението филмът да няма музика.
– Живеете и преподавате във Виена, кои три български продукции
бихте препоръчали на приятелите и студентите си?
– “Февруари”, “Ага”, “Майка”.
– Какви истории искате да разкажете оттук нататък?
– История за криза на средната възраст и криза на идентичността, както и за борбата със стереотипите в българското общество.
Разговаря Зорница Кънчева
Снимки личен архив
