МФФ „Любовта е лудост“ 2025 – награди, силуети, портрети

Каква ще е съдбата на МФФ „Любовта е лудост“ през 2026? Часове след официалното му закриване, задавам този въпрос, защото ми се струва, че дебат е необходим, а обяснителният режим, който ми се налага да развия, показва следното: факт е, че фестивалът се радва на любовта на варненската публика. Тя има нужда от неговия лежерен, сантиментален ритъм, макар тази година той да е по-скромен по отношение на гости и събития. От друга страна възниква проблемът: кой и как по-добре да го организира, ако НДК-Варна (Фестивален и конгресен център) се ангажира единствено с предоставянето на зали и технически ресурс. И като заговорихме за ресурса – подчертавам, че във Варна има експерти в сферата на плаката, разработката на каталози-съдържание, корица, дизайн, печат, има експерти в създаването на добър трейлър на фестивала, във воденето на пресконференции, в рекламата, във връзката с медиите. Достатъчно е само столичната опаковка на фестивала (или художественият директор) да ги потърси и МФФ „Любовта е лудост“ има всички шансове отново да засияе, така както е било преди десет години. Факт е, че през последните години нито ръководството на ФКЦ, нито организаторите осъзнаха ситуацията, че фестивалността не е в рутината, а в изобретателността, в търсенето на различни посоки, които да приласкаят публиката и да общуват рационално с национални и локални държавни структури. Всъщност това е проблем на всички популярни фестивали във Варна: как да се съчетае традицията с нови форми, защото така или иначе при наличието на добри филми, половината от задачата е решена, другата остава в мисловното поле на организационния екип. Не може да се живее със старите лаври – това говори за творческа немощ и съм сигурна, че тези проблеми са ясни, но с лека ръка се пропускат.

Отличниците

Голямата награда “Златна Афродита” за най-добър филм отива при филма “Любовницата на Кандински” на режисьора Маркус О. Розенмюлер.

Призът за най-добра мъжка роля отива при Жерар Дормон за “За танго са нужни двама” с режисьор Жан-Пиер Америс.

Наградата за най-добра женска роля е за Малена Алтерио – за ролята й във филма “По време на терапия” с режисьор Херардо Ереро.

Специалната награда на журито е за българския игрален филм “Диви ягоди”- режисьорски дебют в игралното кино на Татяна Пандурска.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци е за филма „Това, което искахме да сме“ – с режисьор Алехандро Агрести. Лентата е копродуция на Аржентина и Франция.

На прессреща с журито се разви тезата, че днес киното е повече нахвърлени в пространството теми, които по ловък начин се аранжират и завладяват зрителя, но по-важното е да има синтез между картина, чувства и послание и именно поради тази причина филмите „Любовницата на Кандински“ и „Диви ягоди“ са заслужили най-високите отличия. Режисьорката на Диви Ягоди Татяна Пандурска прие с вълнение награда по време на церемонията, като разказа, че този филм е дело на екип, в който младостта е приоритет в творчеството, защото благодарение на своите млади колеги, тя е имала възможност да достигне до крайния резултат. Струва ми се, че след тази заслужена награда Татяна Пандурска има възможност да се хвърли смело върху следващ проект, защото „Диви ягоди“ притежава безспорни качества и най-важното от тях е, че филмът обича своите зрители.

Режисьорът Маркус О. Розенмюлер изпрати своето видео, показано на официалната церемония по закриването на фестивала, където благодари на всички за наградата с думите, че киното е и изкуство на идеите.

А в същината си всеки фестивал се прави именно заради идеите, които ще уловят, опитомят, пленят, възбудят, вдъхновят публиката!

Елица Матеева

Снимки авторката

https://fccvarna.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D1%84%D1%84-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82-2025