Блясъкът на изкушението доминира в музикалния разказ за изгубената младост, любовта и сделката с Дявола в постановката на “Фауст” на режисьора Вера Немирова и диригента Светослав Борисов.
Златна удивителна е постановката „Фауст“, която сложи финала на „Опера в Летния театър 2025“. Премиерата, съпреживяна от артисти и зрители, е достойна за всеки голям музикален фестивал в Европа. Дължим го на решителния мениджмънт на ТМПЦ-Варна и на таланта на музиканти и артисти, водени от режисьора Вера Немирова и диригента Светослав Борисов. И двамата – творци с успешен път в Германия.
„Фауст“ е култова творба на Йохан Волфганг фон Гьоте. Пиесата поставя въпроса за болката по младостта, стремежа към любов и тяхната цена. Може ли човек да сключи сделка с Дявола, за да си върне емоциите и радостта от живота? Морален въпрос, който продължава да стои с огромна тежест днес. За съжаление, великата пиеса не се изучава вече в българските училища, а трябва. Връщането към въпросите на „Фауст“ е обогатяващо и полезно на всяка възраст.
Вера Немирова посяга към свещената творба с размаха и смелостта на модерен артист. Музиката на Шарл Гуно и великолепната поетична адаптация на либретистите Жул Барбие и Мишел Каре носят изяществото и красотата на една епоха, в която романтизмът изтлява, но е все още неизяден от модернизмите на границата с ХХ век. Френският текст добавя своя чар към всичко това.
Действието в спектакъла буквално се лее в един свят, където има монитори, Мефистофел и Фауст са с костюми, но в който има и ножове, и цветя, и най-вече – изкушението от блясъка на златото. Сценографията е на Олга фон Вал от Германия, а костюмите – на Юлиян Табаков, постоянен творчески партньор на Немирова. Света на „Фауст“ изграждат диригент-постановчикът Светослав Борисов със своето изискано и деликатно присъствие пред оркестъра и певците. Хореографията е на Анна Пампулова и точно тя дава много живот и съпричастност в действието, особено в масовите сцени.
Ако се питате защо толкова рядко се поставян операта „Фауст“ във Варна /през 1955 г. и през 1974 г./, отговорът е ясен: защото нейната сложност изисква много сериозен творчески ресурс – особено в соловите партии. Сега Варненска опера има своите артисти, които да вдъхнат живот на героите по своя оригинален начин: Деян Вачков блести като Мефистофел. Артистичен, с ярко присъствие, той прави фин прочит на злото в днешния свят – то не е нито ясно разпознаваемо, нито отблъскващо – напротив! Образът на златото – вечното изкушение през вековете, присъства много ясно като участник в действието. И Мефистофел много добре го владее. Впечатляващ, емоционален и различен от обичайните български тенори е Рейналдо Дроз като Фауст. От първите минути той пропива атмосферата с красиво пеене и много откровена и топла емоция. За Илина Михайлова ролята на Маргарита е дебют и тя го извайва с чувствителност към всеки детайл.
Едва ли ролята на Валентин – братът на невинната Маргарита, любима на Фауст, щеше да е толкова открояваща се, ако не беше Иво Йорданов. Много талантлив, певец и артист от най-висока класа, отново впечатлява с появата си.
Постановката е майсторски вписана в откритата сцена на Летния театър на Варна и буквално понася зрителя със себе си и със своите грабващи, дълбоки и човешки морални и емоционални въпроси. Ценителите, чули и видели много през годините на варненска сцена, са истински удовлетворени, когато артистите създадат високо професионална творба, озарена от силата на таланта.
Искра Сотирова
Снимки архив Държавна опера Варна
