Пресконференцията с екипа на премиерния за фестивала български филм „Диви ягоди“ премина в дух на креативна аналитичност и положителни нагласи за филма. Той ще участва в най-новото издание на „Аполония“ в Созопол, а също така е селектиран и за конкурсната програма на Международния филмов фестивал във Варшава. В средата на септември пропусналите филма отново ще могат да го видят в рамките на фестивала на българския филм „Златна роза“ във Варна. Както сподели модераторът на срещата Геновева Димитрова (кинокритик, изследовател и педагог), „Диви ягоди“ продължава нишката в съвременното българско кино, която показва болката на емигрантската душевност, преминала различни географски ширини, за да се завърне към корените. Сред варненци бе режисьорката на филма Татяна Пандурска и актьорите, които изпълняват главните роли: Ванина Кондова, Стела Ганчева и Иван Юруков. Всеки от тях разказа важни моменти от процеса и въведе зрители и журналисти в света на филма.
Татяна Пандурска:
„Това е четвърто показване на филма. Бях се завърнала от Германия – там живее дъщеря ми. Изпитвах тъга и мъка, защото там е и моят малък внук Мартин, а аз се чудех какво да правя в мъглива и студена София. Казах си, че някоя книга ще ме спаси, и се натъкнах на най-старото издание на „Забравени от небето“ на Екатерина Томова – това бе първата книга, която извадих от библиотеката. Малка книжка, зачетох се и интуицията и въображението ми обрисуваха картината. Героите са столетници – не са образовани като нас, но притежават друго усещане за живота. По различен начин общуват с природата и със себе си и са намерили смисъла.
У мен възникна въпросът: каква съдба ще има моят внук, щом майка му живее вече 15 години извън България? Така се роди историята: българка, родена от българин, но живееща в Америка или Канада, която не познава корените си, защото баща ѝ е премълчал историята за тях. Това бе първият вариант. Кандидатствах в НФЦ за развитие на сценарий и, слава Богу, спечелих. Казах си: „Татяно, всичко не можеш да направиш сама в този филм!“ И реших да се срещна с млади и опитни хора, за да работим в екип. Така стигнах до своя съмишленик и съсценарист Дечо Таралежков.
В първата версия на сценария семейството Тошеви не присъстваше, но впоследствие се появи. Всеки пишеше нещо, после се събирахме, спорехме, отказвахме се, преминахме заедно целия път. И накрая остана този вариант, в който семейството Тошеви се развихрят – искат да закупят къщата на Дафни, която идва от Америка, за да подпише договор за продажба като единствена наследница на своята починала баба. Вече бяхме измислили, че около къщата има минерални води, които ще заинтересуват доста хора, включително и братовчеда Орлин Тошев.
Водата е важен символ за мен и не е случайно, че имаме знакови моменти с нея във филма. За мен водата е метафора на живота. Всичко е като вода – преминава през нас, тя е част от кръговрата. Аз съм научена, че режисьорът трябва много да обича актьорите си и вярвам, че именно онзи, комуто е поверена дадена роля, ще се справи прекрасно със задачата си. Иван бе безспорен избор – яви се на кастинг. Ванина я избрах трудно – Яна Титова ми предложи да работя с нея. Стела първоначално трябваше да играе ролята на Дафни, но тя се падна на Ванина. Казах на Стела, че е прекрасна актриса и гледа като майка, а не като момиче, което се лута в живота и е на кръстопът като Дафни.
Давид Кокончев като композитор се появи по-късно. Първо работихме с друг автор, но той ме помоли да прекъснем процеса, защото не успяхме да се влеем взаимно в този проект. През цялото време, докато работех с актьорите, държах да имами обратна връзка от тях – как се чувстват, какво предлагат. И до днес си пишем в обща чат група. С нашия млад оператор Стефан Врачев се запознах по време на Пандемията, когато ме помолиха да направим филм за лекарите и мерките им за предпазване от КОВИД. Стефан влезе храбро в този проект и така продължи и в „Диви ягоди“.
Във филма участва Кирил Кавадарков – това е последната му роля. Има и непрофесионалисти. Съчетахме актьори с хора от мястото на снимките в Родопите. Ние сме нискобюджетна продукция, но хората там са различни – казаха, че осъзнават колко трудно работим и прогониха притесненията: получихме безплатни генератори, кола, подслон.“
Ванина Кондова:
„Много неща сякаш съм ги преживяла, защото дълго време и аз като Дафни Бело – моята героиня- съм се лутала. Поканата за кастинг за главна роля се появи във възможно най-неподходящия за мен момент – майка ми имаше много сериозен здравословен проблем. Това се оказа ирония на съдбата – помислих си, ето, сега е неудобно за мен, а трябва да отида. На първия кастинг не бях чела целия сценарий, но явно носех една своя обърканост. Дори след прослушването си мислех, че не съм се справила добре. Но усетих изключителната положителна енергия на Татяна и останалите. Всичко, което се е получило на екрана, го дължа именно на целия екип.“
Стела Ганчева:
„Моите корени са от Странджа и докато четох сценария, се завръщах към тях. Много ми говореше за детството. Гледам филма за втори път и пак много се вълнувам. Струва ми се, че всеки има нужда от подобен филм – нежен, топъл, с изявена интимност.“
Иван Юруков:
„Първоначално имах една-две сцени, които Татяна ми даде. На по-късен етап прочетох сценария, в който са заложени всички послания и теми, които ме вълнуват: завръщането към природата, забравените ценности, идеята за общото ни съществуване – това е и моя тема. Моят герой е пъстър, богат и реших, че мога да се впусна. Работил съм с Татяна в документалния ѝ филм за Иван Шишманов („Вярвам в гения на българския народ: проф. Иван Шишманов“ – б. авт.) и знам, че тя ще ми даде свободата да се справя с образа. Тя ме направи съавтор – извън сценария има измислени реплики, няколко песни, една от които остана във филма.“
„Диви ягоди“ получи ласкави оценки от проф. Божидар Манов и модератора Геновева Димитрова. Имаше и по-критични бележки от страна на Сия Папазова – театрален педагог и театрален критик. Според нея филмът страда от бъбривостта на дебюта – интегрирани са доста теми наведнъж и на места историята е неубедителна. Считам, че „Диви ягоди“ е успешен дебют, защото е направен с любов към българската публика, която няма да остане равнодушна към: хуманните му послания, перфектната работа с камерата и дълбочината на актьорската игра. Това е филм с душевност – нещо, от което често лишаваме съвременното българско кино в опит да го пригодим единствено към тенденциите на чуждестранните фестивали и тяхната мярка за артистизъм.
„Диви ягоди“ е носител на награда за музика от националния фестивал за българско кино „Васил Гендов“ на СБФД.
Елица Матеева
Снимки авторката
