Позволих си да използвам израза на Монтескьо, макар че някои изследователи определят за автор на фразата „буря в чаша вода“ Волтер, във връзка с това, че сме малка държава, град с малки възможности в сравнение с известните европейски кинофестивали. Въпреки това, напускайки хастара на разбирач, преподавател и кинокритик, сгушена в шала на обикновения зрител, очаквам с нетърпение новото издание на МФФ „Любовта е лудост“ 2025.
Този фестивал е сред водещите с дълга история и, съпоставяйки го с други родни кинофестивали, има основание да се чувства доайен. Като такъв, фестивалът заслужава най-малкото дълбок поклон. През годините фестивалът смени организатори, а ФКЦ Варна – директори. Тези промени разклатиха частично статуквото на фестивала, но добрата новина за киното е, че филми се снимат по целия свят, така че независимо от ограниченията на държавните бюджети, киното продължава да се развива.
Безспорно програмата на МФФ „Любовта е лудост“ 2025 е богата и притежава интересни акценти. Извън многообразието от похвати, ситуации и сюжети, бих откроила темата за мястото на твореца и неговата любов към изкуството като процес. Варненската публика би могла да присъства на официалното откриване на фестивала на 22 август и да се наслади на последния филм на Паоло Дженовезе „Любовта е лудост“.
„Любовта е лудост“
„Любовта е лудост“ е по-палав и по-бъбрив от предишните му творби като „Мястото“ и „Първият ден от моя живот“. Филмът е по-лекомислен по отношение на посланията, но премиерното му показване съответства на философията на фестивала – да представя истории за любовта във всичките ѝ форми. Пиеро и Лара имат първа среща и се чувстват неудобно, опитват се да дадат всичко от себе си и преминават през различни препятствия, докато техните ангели-съветници режисират събитието по неочакван начин. Филмът развива идеята за любовта като възможност за преоткриване чрез игра и преодоляване на личния контрол.
„Божествената Сара Бернар“
Сандрин Киберлен, носителка на наградата „Роми Шнайдер“ и два „Сезара“, изгражда убедителен художествен образ на Сара Бернар във филма на Гийом Никлу „Божествената Сара Бернар“, включен в конкурсната програма на фестивала. Епохата, в която Сара Бернар прави революция със своето присъствие, е интересна – светът преминава през нови открития в края на XIX и началото на XX век, определящи посоките на изкуството и днес. Сара Бернар на Сандрин е дръзка и безкопромисна в любовта и на сцената. Филмът започва с последните минути на живота ѝ, в които тя се опитва да подреди спомените си. Зрителят се връща двадесет години назад, когато Сара играе най-смелите си роли в „Хамлет“ и „Лорензачо“. Тя вдъхновява Оскар Уайлд, Джакомо Пучини и Едмон Ростан за създаването на безсмъртни произведения като „Саломе“, „Тоска“ и „Сираньо дьо Бержерак“. Свкинали сме да гледаме Сандрин Киберлен във френски комедии – в „Божествената Сара“ актрисата пресъздава с острота и драматизъм бурния живот на Бернар. Филмът обогатява познанията ни за същността на актьорската професия, той е ярък албум на една отминала, но славна епоха.
„Любовницата на Кандински“
Немската продукция „Любовницата на Кандински“ (оригиналното заглавие е „Мюнтер и Кандински“) участва в надпреварата за варненската „Афродита“. Филмът проследява отношенията между Габриеле Мюнтер и Василий Кандински, които се запознават в Мюнхен. Габриеле впечатлява Кандински с картините си, а двамата създават творческия кръг „Синият ездач“. Филмът показва трагичната развръзка на отношенията им по време на Първата световна война, когато Кандински се връща в Русия и прекратява връзката с Габриеле. Любовницата на Кандински се препитава с рисуване, но не успява да преодолее раздялата. Лекува дълго своята депресия, докато намери сили и се изправи пред истината, че трябва да продължи да рисува страстно и да експлоатира до край експресивния си стил. Главните роли са поверени на Владимир Бурнаков (Кандински) и Ванеса Лойбл (Габриеле).
„Да четеш Лолита в Техеран“
Филмът „Да четеш Лолита в Техеран“ разглежда мястото на литературата при ислямския фундаментализъм и същността на диктатурата. Той е екранизация на едноименния роман на Азар Нафизи, преподавател по литература в Техеран, която емигрира в САЩ през 2006 г. и описва таен студентски клуб, където момичетата обсъждат произведения от Джейн Остин, Фицджералд, Хенри Джеймс и Владимир Набоков. Иранската актриса Голшифте Фарахани, която играе главната роля на преподавателката Зар, е носителка на награда от фестивала в Локарно за актьорското си майсторство. Варненската публика познава нейния талант именно чрез филм, носител на Златна Афродита през 2011 – „За Ели“, а режисьорът Асгар Фархади по-късно ще триумфира с два „Оскар“-а за лентите си „Раздяла“ и „Търговският пътник“. „Да четеш Лолита в Техеран“ надскача интимността на любовното писмо на Нафизи и подчертава силата на литературата като средство за съпротива срещу тиранията.
Мотото на фестивала тази година е: „Любовта спасява. Скачай в дълбокото!“. В контекста на посланията на филмите, надскачащи консуматорската култура, би било полезно да се развие обществена дискусия за подпомагане развитието на фестивала.
През последните 5 години фестивалът загуби част от очарованието си поради липсата на локални експерти с професионално кино или арт образование. Днес, когато фестивалът не се осъществява от ФКЦ, а от външен организатор, все повече е необходимо да се работи и говори за имиджовото позициониране на фестивала, така че отново той да придобие славата и блясъка на значима кауза и стойностно събитие в културния календар на града.
Елица Матеева
Кадри: “Любовта е лудост”
