Посоките на графичното изкуство през погледа на Международното жури на 23. Международно биенале на графиката Варна 2025. Членовете на журито отговарят на въпросите на Нина Локмаджиева за представените на форума направления, школи, техники, за тенденциите, които се очертават и за бъдещето пред графичното изкуство в дигиталния свят.
Ричард Нойс от Великобритания:
Графичното изкуство има способността непрекъснато да се преоткрива
„Преди всичко, за мен е удоволствие да съм тук, във Варна, и да бъда част от журито на Международното биенале на графиката 2025. През годините съм чувал много добри неща за Варна, а сега, след като съм тук, виждам наистина прекрасни творби.
Що се отнася до основните тенденции и теми, отговорът би бил дълъг за един на пръв поглед прост въпрос. Може би най-добре бих могъл да кажа, че е радостно да се види, че традиционните графични техники все още са живи, все още се използват и се развиват. Ситопечат, офорт, литография и т.н. са утвърдени техники, но графиците винаги са изобретателни и винаги усъвършенстват техниките си. Използват различно мастило или хартия, печатните преси стават по-сложни, а понякога авторите се връщат към по-стари методи на печатане, като използват барен или обратната страна на дървена лъжица.
Графичното изкуство има тази способност непрекъснато да се преоткрива. Имало е време, когато литографията, която сега е толкова утвърдена, е била нова техника. В началото обаче тя е била предназначена за реклама, а не за изящно изкуство. Алоис Зенефелдер е искал да рекламира своите продукти и затова е изобретил литографията. Сега, разбира се, тя е една от основните и най-изобретателни техники в света на графиката. Видяхме наистина красиви литографии, включително цветни, които са изключително трудни от техническа гледна точка, но постигат невероятни резултати. Така че, в известен смисъл, това, което видяхме тук, е точно това, на което се надявах и което очаквах: традиционни техники, преоткрити и съчетани по странни и прекрасни начини. Имаше една магическа графика, интересни неща, направени със ситопечат чрез наслагване на цветове и постигане на нови ефекти. През цялото време, в което работя и пиша за графиката, аз непрекъснато се вдъхновявам от иновативните начини, по които художниците вземат една стара техника и я преоткриват според своите собствени идеи – а понякога и според техните луди хрумвания. Има едно изражение: „Чудя се какво ще стане, ако направя това?“ Само благодарение на този подход графичното изкуство се е развивало и продължава да се развива. В същото време има и автори, които използват старите техники по традиционния начин с изключително умение, създавайки свои собствени версии в рамките на тази традиция. Така че тази година във Варна има много широк спектър от всичко – от традиционно изкуство до съвременни преоткривания на графиката, и това е едно от нещата, които ме развълнуваха като писател – начинът, по който традициите непрекъснато се развиват и вдъхновяват ново поколение художници. Това е моят отговор относно тенденциите в графичното изкуство. Това е един чудесен, непрекъснат процес и честно казано, намирам, че това ме поддържа млад.
Има ли съществени различия в подхода на авторите от различни държави и континенти? Не толкова, колкото преди. Например, някога полската графика имаше отличителен почерк. Можеше да влезеш в зала, където са изложени техни творби, и да кажеш: „Това е полска графика“ и обикновено щеше да си прав. Сега, тъй като светът се променя и хората пътуват повече – например в Полша, ако се спра на тази държава, полските художници вече имат много повече възможности да пътуват в чужбина, отколкото преди 20, 30 или 40 години. Поради това те научават какво се случва в другите страни. Същото важи и за художници от Великобритания, България, Гърция, Америка или Аржентина. Като пътуват по света, те влизат в контакт с различни идеи, различни начини за използване на цветовете или на дадена техника. Така че, макар и все още да има отличителна черта между художниците в Румъния и България, например, просто за да вземем две близки държави, в графиката се усеща много по-силен международен дух. В много отношения това е много добро нещо, защото тогава художниците са свободни да използват по-широк набор от техники и подходи, за да изразят своите собствени идеи.
Не мога да говоря за това на кого ще присъдим награди, тъй като в момента това е тайна. Но това, което ще кажа, е, че има процес, през който журитата преминават, и това жури не е изключение. Всички ние идваме от различни посоки. Срещаме се, ставаме приятели, което е много важно, но също така се уважаваме професионално. Може би най-просто казано, работата, която ме привлича – и мисля, че мога да говоря и за другите по техния начин – е работа, която има силна техника и силна идея, и тези две неща са съчетани. Ако има само силна техника или само силна идея, нещо липсва. Именно комбинацията от двете създава най-вълнуващата творба и понякога носи изненади. Когато гледате една графика, не знаете кой я е направил, не знаете името на автора, не знаете заглавието, не знаете от коя държава е. Както казах, понякога не можете да кажете. Поглеждате информацията и това е изненада, а това е едно от удоволствията да си член на жури за графично изкуство. Това върви ръка за ръка с вълнението от развитието на света на графиката и онези моменти, когато изведнъж, както казваме в Англия, „крушката светва над главата“. Уау! Това е този момент. Имаш силата, имаш идеята и тя просто блести и сияе. Така че, в известен смисъл, самата графика избира себе си като нещо специално. Ще видите от нашия избор, че имахме редица изненади, и това е хубаво. Надявам се, че тези, които видят изложбата, ще споделят нашето удоволствие и изненада от това, което сме избрали като потенциални носители на награди.
Как оценявам представянето на българските автори и авторите от Варна? Не знам. Наистина не знам, защото те не са ясно отделени за нас. Хората са казвали: „О, на тази стена са български автори.“ Понякога ги разпознавам, защото съм запознат с работата на някои български художници, и казвам: „О, това е еди-кой си, радвам се да го видя.“ Друг път не знам, и в много отношения – и нямам намерение да проявявам неуважение към България или към хората от Варна – това няма значение; то не е важно. За хората, които представляват Варна или България, да, разбира се, че е важно; аз го разбирам и то има смисъл. Но в международен контекст, един художник от Исландия или Франция, или България, или Полша, или от която и да е друга точка на света – всички те са едно цяло; те са част от международна графична общност. За българските автори и авторите от Варна е важно да оценят и разберат по-добре, че те не работят само за Варна или за България, а работят за света на международната графика. Без да искам да политизирам, а наистина не искам, светът в момента е в такова състояние, че има нужда от хора като художниците, които работят заедно, за да създадат един по-добър свят и по-добра визия за света. Това е едно от сериозните значения на графичното изкуство, на фона на което идентичността като българин или жител на Варна е от по-малко значение. Това е важна забележка, но в работата си съм пътувал по всякакви краища на света и все повече осъзнавах смисъла на международната графична общност. „Общност“ е толкова важна дума. Тя е за приятелство, за споделяне на създаването на добро изкуство, за споделяне на храна, питие, разговор и за разбирането, че всички ние сме човешки същества на планета, която все повече се нуждае от приятелство и общуване. Така че има едно сериозно скрито послание в това, което бих искал да споделя с вас.
Що се отнася до бъдещето на графичното изкуство, вече използвах това изражение: „Един художник ще каже – чудя се какво ще стане, ако направя това?“ Художниците ще продължават да правят това; те ще продължават да въвеждат иновации. Имаше време, когато дигиталното изкуство беше гледано с неодобрение. Традиционалистите казваха: „Не, не, не, дигиталното изкуство е дело на дявола. Не можем да имаме нищо общо с него.“ Но по време на доста остър спор с един художник в Полша, който настояваше, че дигиталното никога не може да бъде изкуство, аз му казах: „Това е просто още една техника.“ Това ще продължи. Дигиталните техники стават все по-сложни. С дигитални средства можеш да пресъздадеш ефекта на литография или офорт. Разбира се, има някои техники, които не се пресъздават добре, когато се вгледаш отблизо, но понякога съм гледал дигитално изкуство и съм си казвал: „Е, това очевидно е офорт“ или „това е ситопечат“, и съм грешал, защото е било дигитално. Това развитие неизбежно ще продължи. В същото време ще има хора, които ще продължат да използват традиционни техники, защото са силно отдадени на тях. Така че тази комбинация ще се запази и това означава, че след 20, 30, 40 години, когато аз вече няма да обикалям, за да гледам графики, хората все още ще ги правят. Те все още ще въвеждат иновации; все още ще споделят удоволствието и вълнението от създаването и тиражирането на графики, и дано това продължи дълго.“
Анка Боериу от Румъния:
„За мен е удоволствие да съм тук, във Варна. Като член на журито за Международното биенале на графиката 2025, обсъждахме тенденциите, които забелязахме. Докато обикаляхме галериите, едно нещо ни направи впечатление – че фигуративното изкуство е по-силно представено от абстрактното. Традиционните техники, използвани в по-съвременен контекст, също са много важни. Забелязахме, че най-традиционните техники често идват от Азия – от държави като Тайланд и Китай – така че това изглежда е техният начин да поддържат тези традиции.
Отбелязахме, че има много творби от Тайланд, които показват различни подходи във визуалния си език, и бяхме впечатлени, че идеята и концепцията зад работата са изключително важни. Когато става дума за младите автори, трябва да бъда искрена и да кажа, че не знаехме кои са те. Умишлено избрахме да не проверяваме имената или държавите, защото основната ни цел беше да намерим най-добрата творба. Беше много трудно, защото имаше толкова много красиви произведения. Бихме искали да можем да дадем повече награди, но един конкурс е такъв. Затова направихме дълъг списък и след това го съкращавахме все повече и повече, опитвайки се да намерим най-доброто от най-доброто. Много съм доволна от окончателния избор, който направихме. Надявам се, че това ще бъде приятна изненада за всички. Наградените творби представляват една много интересна селекция, с много различни техники и послания, така че мисля, че това е една много интернационална селекция. Тази година особено, но винаги на Варненското биенале, впечатлението е, че то е истински международно – всички сме заедно. Разбира се, по техниката мога да предположа, че нещо е от Азия, но в действителност няма граници. Не можех да усетя граници между държави, стилове или виждания, и мисля, че това е много важно.
Бих искала да знам повече за българските автори и тези от Варна, но както споменах, избрахме да не проверяваме имената и държавите, когато правехме нашата селекция. Вярваме, че самата творба е това, което има значение. Затова бих искала и това да бъде изненада на откриването.
Що се отнася до бъдещето на графичното изкуство в свят, доминиран от дигитални технологии, които са толкова важни в живота ни, независимо дали ни харесва или не, трябва да призная, че не съм много добра с тях. Аз съм гравьор, аз съм художник, правя нещата с ръцете си. Въпреки това приемам тяхната роля. Шегуваме се за това в Университета по изкуства в Букурещ, където преподавам. Когато студентите ми правят плакати или илюстрации на компютри, аз стоя до тях и казвам: „Трябва да преместиш това“, без да знам кой бутон натискат. Самата аз не работя на компютър, но е вярно, че ако си достатъчно умен да го използваш просто като технология, той може да помогне на твореца. Проблемът е, когато младото поколение се увлича по всички дигитални възможности и не знае как да избира. Смятам, че е важно да имаш силна основа.
Също така чувствам, че има голяма връзка между румънското и българското изкуство, особено в графиката. Ние сме някак свързани във вижданията и техниките си. Забелязвам това от много години. Имаме солидна основа: знаем как да печатаме, знаем как да рисуваме, знаем как да рисуваме с бои. Докато знаеш всички тези традиционни техники, можеш да преминеш към следващата стъпка. Мисля, че проблемът с младото поколение е, че ако тръгнат направо към дигиталните технологии, без да имат тази основа, която ние имахме в нашите училища, това няма да е правилният начин.
И така, има ли бъдеще графичното изкуство? Сигурна съм, че графичното изкуство, или да кажем визуалното изкуство, все още има бъдеще. Живопис, скулптура, графика — шегувам се със студентите си. Те ми казват: „Знаете ли, този AI, този изкуствен интелект прави нещата вместо теб.“ А аз им казвам: „Хайде, момчета, когато този AI дойде и отпечата една плака на преса, тогава ще кажа: Окей, може би.“ Но не мисля, че има конкуренция между изкуството — графиката, печатането, живописта — и дигиталните технологии. Мисля, че просто трябва да се научим как да ги използваме в наша полза като творци.“
Елспет Ламб от Шотландия:
„По отношение на тенденциите в графичното изкуство, бих казала, че представените творби обхващат целия спектър. Офорт, литография и ситопечат присъстват, но вероятно офортът и гравюрата са представени в по-голяма степен от другите техники.
Относно това какво отличава наградените творби, за мен лично това е произведение, което ме развълнува и към което се чувствам привлечена. Трудно е да бъда по-конкретна, защото това е много лично усещане. Някои творби просто се открояват в пространството, чувстваш, че те привличат. Невинаги става въпрос за техника, но понякога – да. Харесвам творби, които носят някакво послание, било то за околната среда или за актуални световни събития. Художниците наблюдават света и случващото се, а ние живеем в много бурен свят. Някои от творбите, които ме привлякоха, се занимаваха със съвременни проблеми като екологията или дори войната.
Българското представяне изглежда много силно. Не съм сигурна конкретно за това на варненските автори, тъй като все още не съм видяла всички етикети, за да знам кой от Варна участва.
Що се отнася до посоката, в която се движи графичното изкуство, мога да отговоря единствено от моя опит във Великобритания. Аз съм обучавана като литограф, което е изключително практически процес, изискващ ръчна работа. Бих казала, че изкуството стана много по-фотографско и много по-малко експресионистично, клонящо повече към дигиталното. Това ме натъжава леко във Великобритания, защото аз наистина харесвам ръчната работа и ангажирането с физическите материали. За мен това е важно. Въпреки това, мисля, че сега има тенденция за връщане назад. В художествените училища има повече студенти, които искат отново да работят с ръцете си, което според мен е много хубаво развитие.
За бъдещето на графичното изкуство и дигиталните технологии? Аз самата използвам дигитални медии, главно заради мащаба. Преди работех в голям мащаб, но вече нямам достъп до големи машини и оборудване, тъй като се пенсионирах от художествения колеж. Затова, ако искам да направя голяма творба, вероятно ще трябва да бъде дигитална. Някои художници във Великобритания работят по много интересен начин, съчетавайки дигиталното изкуство с ръчно отпечатано изкуство – например дигитален образ с офортна плака. Така че хората все още са много експериментални. Както казах и преди, не съм почитател на произведение на изкуството, което е просто дигитално. Предпочитам да има някакъв „отпечатък на ръката“ върху него – не като буквален отпечатък, а като ръката на твореца.“
Цанг Лианг от Китай
„Много се радвам да приветствам днес много колеги и съм щастлив да видя прекрасни графики от различни държави и региони. Тук има много интересни творби и мисля, че цялата изложба е наистина красива.
В тези произведения виждам много различни подходи и техники. Автори от различни страни са създали впечатляващи творби със страхотни идеи и отлично техническо майсторство. Наистина е вдъхновяващо. Когато разглеждаме произведенията, можем да видим нова визия. Тя не е същата като преди и вярвам, че това е много вълнуващо за любителите на графиката.
Днес графиците са дълбоко ангажирани с работата си. Имат бърз достъп до всякаква информация – визуална и друга – чрез интернет и други източници. Това им позволява да събират повече идеи, което е важно за съвременната графика. Можем да видим, че много автори изразяват личните си преживявания и емоции, което според мен е от съществено значение за създаването на изкуство като цяло, не само на графики.
Относно бъдещето на графичното изкуство, мисля, че много автори ще продължат да експериментират и да творят в ателиетата си. Те ще се опитват да изразят това, което виждат и чувстват, като го съчетават така, че да да открият своя личен начин на творене.“
Разговаря Нина Локмаджиева
Снимка Нина Локмаджиева
Още за Биеналето на графиката Варна 2025:
