Да партнираш на Соня Йончева, да бъдеш с нея в един спектакъл и на нейното ниво – това наистина е голямо предизвикателство. С което трупата на Варненската опера се справя великолепно. Контрапунктът, злодеят, който си играе с хората и робува на долните си страсти – Скарпия, бе изигран страхотно от Пламен Димитров.
Операта „Тоска“ на Джакомо Пучини е златен стандарт в това изкуство. Когато излиза на сцена през 1900 г., творбата среща хладната реакция на критиката и топлото отношение на публиката. Докато не се превърне в абсолютен шедьовър със своята поетичност и магична музика. Любовната история на певицата Флория Тоска и художника Марио Каварадоси бива повлечена от политически вихри и се оказва в епицентъра на интрига, пропита от мания за власт и желание за притежание. Сюжетът е много динамичен, а либретото на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза озарява със своята поетична аура всяка поява на героите.
За Соня Йончева – сопрано със световна кариера, това е коронна роля. Певицата има свой постоянен кръг от заклети почитатели, които само при появата й на сцената, започват да я аплодират. Наистина тя владее умението да изгражда флуидна връзка със зрителите. Маестро Найден Тодоров води оркестъра и зарежда с емоция всяка нота.
Още първата поява на бившия консул, а сега беглец, Чезаре Анджелоти /Евгени Станимиров/ въвлича публиката в завладяваща актьорска игра и хубав оперен звук. След него също с хубав басов звук се появява Клисаря /Гео Чобанов/ – майсторски отработен и впечатляващ. Всички оперни артисти от трупата са максимално отдадени в спектакъла – всеки със своята важна роля.
Валерий Георгиев като Каварадоси изработва всеки момент. На финала той дава на публиката това, което тя чака – върховната ария в трето действие „E lucevan le stelle“, с умението и точността на опитния артист.
И нямаше нищо от тази трагедия да се случи, да държи вниманието и дъха на зрителите, ако не беше мъчителят – барон Скарпия. Не спирам да се възхищавам на постоянството на Пламен Димитров – вече дългогодишен солист на Държавна опера – Варна. Гледала съм го в съвсем редови и нефестивални спектакли, гледала съм го и в представления с големи гостуващи звезди. Пламен Димитров изгражда своите образи цялостно – в органично преливане на оперно майсторство и актьорската игра. Жестовете, погледите – всичко е премерено, с вкус, премислено. Ако Соня Йончева блести в своята любима роля, Пламен Димитров блести с професионализма си и вероятно Скарпия е неговият коронен образ.
Варненските артисти наистина могат да се гордеят, че в един игран от тях спектакъл, стоят на висотата на гостуващата оперна звезда.
Комплименти и за режисурата на Сребрина Соколова – като прочит, като динамика, като цялостна постановка. Признавам, че съм консервативен зрител и често преводите встрани от сцената ме разсейват и смущават. Не и сега. Те бяха важни, за да се вникне в изключителната поетичност в текстовете на „Тоска“ – шедьовър, който продължава да вдъхновява и артистите, и публиката.
Искра Сотирова
Снимки Държавна опера Варна
