Изложбата живопис “Ахроматично” на Данил Йорданов в галерия “A&G Art Meeting” беше открита на 28 май с вдъхновяващо слово на художника и график дизайнер Димитър Трайчев. Експозицията ще остане до 14 юни 2025 г. Тук споделяме предварително подготвения от Димитър Трайчев текст, който беше алтернатива на неговите виртуозни словесни импровизации по време на самото откриване.
Данил Йорданов не е откритие. Нито за мен, нито за публиката. От пръв поглед работите му вдъхваха респект, увереност и спокойствие. Макар и без шумни декларации, той се отличаваше с увереността на зрял артист, тъкмо като за финал на ХХ век.
За човек, който от детството си припознава линията на морския хоризонт като персонална хистограма (Данил е роден и израснал в Балчик), механиката на ежедневието се подрежда просто и последователно. Слой след слой, като опитен оръжейник или патоанатом, той достига до неделимостта на фундамента, носител на цялата подвижна механика. Фундаментът го интересува и това не е любопитство. Това е опит за придобиване на системни знания и умения, които във видимата си част са вече необратимо разклонени. Сигурен съм, че удовлетворението, макар и от частичния контрол на случайността, е голямо. Това е безвремието на Бил Евънс и зрелия Майлс. Минимализъм с човешко лице или мейнстрийм с минималистично – зависи от коя страна се захожда.
Във фестивали като „Процес – Пространство“ в Балчик и „Август в изкуството“ във Варна или в персоналните си изяви в галериите „Буларт“, „Юка“ или музея „Георги Велчев“ в първата декада на този век Данил Йорданов убедително заяви параметрите на своите творчески намерения.
С непробиваемата подкрепа на семейството – отворен творчески кръг с установени ценности, Данил не се колебаеше да взима непопулярни решения под натиска на икономическата принуда. Това го подготви за пълната независимост от капризите на пазара. През 2007 г. тандемът Йорданови беше белязан и със знака на „Сталкер“ за достоен цивилизационен избор в областта на визуалните изкуства.
Работите на Данил винаги пращят от тактилност, но авторът я пази за себе си. В днешния вариант носещата медия – хартията, е подменена от платно, а прозрачният синтетичен слой замества предпазното стъкло, но не премахва физическото усещане за прясно зараснала рана. Публиката е подмамена да фантазира всевъзможни технологии, загубили своите отличителни знаци. Контрапунктът, завещан от JSB, заема формата на срез или пробив, а безкрайната полифонична дантела от барокови арпежи и каденци се е превърнала в права линия. Категорична и незаобиколима. Текстурата се е превърнала в структура. Без значение дали напомнят обект, редимейд, директен отпечатък в духа на гиотаку, офорт или суха игла, посланието към публиката е еднозначно.
„Аз съм обикновен съвременен художник и закачките на постмодерна не ме развеселяват.“
Почти от десет години семейството на Данил Йорданов живее в Германия. В югозападния Кайзерслаутерн, неголям германски град, наречен К-СИТИ от многобройните американски военни експерти, базирани по време на Студената война. Днес все още се произвеждат прословутите шевни машини ПФАФ и единствено достъпните за обикновения български мъж германски автомобили ОПЕЛ.
Нищо от това, с което го изпратихме, не е подменено. Трасето за магистралата към Европа е било внимателно подготвяно и Данил се вписва прекрасно в мирния германски пейзаж от последователи на постминимализма, но винаги на една ръка разстояние от медийно атрактивните манифести на супрематичното наследство.
Даже и последните му участия в групови проекти, както и самостоятелните му изложби, го потвърждават. И затова публиката днес не е изненадана. Не съм изненадан и аз. Бавно и тихо се кефя на рядкото животно – истинския художник.
Димитър Трайчев
Варна, 25.05.2025
Снимки Яков Шустов
