Експозиционна зала “Ателие Георги Велчев” на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя самостоятелна изложба литография на един от признатите майстори на тази графична техника – Мария Чакърова.
Под името “Цветно” художничката е подбрала произведения, създавани в периода от втората половина на 80-те години на ХХ век до 2001 г. в Графичната база в бившата фабрика “Вулкан”. Сред тях има средни и малки формати, а някои от творбите са групирани в триптихи и серии. Обединяват ги сложните колористични решения, които превръщат експозицията в истински празник на цветността.
По време на подготовката на изложбата Мария Чакърова споделя пред Нина Локмаджиева защо е избрала да представи точно този период от своя път в изкуството.
Какво ще видим в тази изложба?
В тази изложба ще видите от едни от по-ранните ми и по-цветни литографии от 1986-87 г. до последните, които съм правила през 2001 г. След това вече нямаше литографска база във „Вулкан“ и не можех да работя литография.
Какво представляваше базата във „Вулкан“, как се правеше литография тогава и как сега?
Във „Вулкан“ имаше добра литографска база. Сега литографията се създава по различен начин – на плаки. Преди я правехме само на специални камъни – варовикови плочи, върху които се рисува. Има наслагване на цветовете, ще видите, че литографиите, които показвам, са шест-седемцветни. Цветовете се наслагват един върху друг и така се получава смесването – например жълто с червено, за да се получи оранжево, или синьо със зелено, за да се получи синьо-зелена гама. Това е трудоемка работа. Правят се специални пасери на камъка и на листа, така че изображението да не се размести. Листът се слага върху камъка, а принципът на литографията е отблъскването с вода. Мазнината в мастилото се отблъсква от водата и остава само на местата, където е минало мастилото. Другото остава чисто. Това е нещо, което трябва да се види, за да се разбере напълно, но е невероятна игра на цветовете, постигаща голяма цветност. Много специално време беше това, хубаво беше. Нещата се промениха с „Вулкан“ и вече беше трудно. Сега в София и Самоков има бази за литография, в Бургас също, но трябва да пътувам и да остана там, което не става за ден-два. Затова се отказах от моята мечта – литографията. Много обичам тази техника, защото е по-близка до рисунката, за разлика от металните техники, с които също съм работила, но те имат твърде много химия. Тук рисуваш на камъка, пресмяташ кой цвят да е първи, кой ще се насложи върху него – втори, трети – и така се получава изображението.
Какви са предизвикателствата в процеса на създаване на една литография?
Проблемът е, че трябва да направиш целия тираж, защото камъкът се изчиства след това. Трябва да рисува друг на него или ти на същия камък. Не е като при металните техники или дърворезбата, където всичко остава при теб и можеш да извадиш отпечатък, когато ти потрябва. Тук казваш: толкова отпечатъка и край. Работите трябва да се премислят предварително и нямаш право на грешка – всичко трябва да е решително.
Има и изненади, които понякога налагат да добавиш още един цвят, или с бял цвят да удариш отгоре, за да позагладиш нещата. Спомням си, Володя Вълчев, лека му пръст, дойде да прави литография и каза: „Ах, не става черно. Не е като при живописта да удариш черната боя и да стане черно. Тук смесваш всичките цветове и пак не се получава. Трябва още веднъж да сложиш черно. Ах, това е трудна работа!“ Различно е. От моите колеги от “Вулкан” Сашо Анастасов и Милко Божков също работят в тази техника. Милко също има доста литографии. Работехме заедно. Чувахме как всеки от нас скърца по камъка, рисувайки. Всичко, което показвам в изложбата сега, е от този период. Литографията не може да се работи на студено. Спомням си, че си носех и отоплителна газова печка във „Вулкан“, за да мога да работя. Сега, като минавам и виждам, че го няма „Вулкан“, ми става тъжно.
Всъщност почитателите на изкуството имат късмет да видят с Вашите запазени творби художествени свидетелства за епохата “Вулкан”.
Наистина, свидетелства на една епоха. Имам още литографии от преди това – черно-бели литографии, правени пак във „Вулкан“, които представих преди няколко години отново в художествения музей „Георги Велчев“.
Какви теми събрахте под заглавието “Цветно”?
Имам един триптих, който е „Сътворение, Гравитация и Полет“ – за трите фази на човешкия дух. Друга серия са „Годишни времена“: „Пролет“, „Лято“, „Есен“, „Зима“. Още „Есенна тишина“, „Бряг“, имам и „Градини“ – три работи. „Пространство в покой“ пак са три работи, които са правени така, че да се експонират една до друга.
Има ли някаква философска идея зад това непрестанно движение и взаимопроникване на цветовете, които сякаш непрекъснато вибрират във Вашите произведения? Какво стои зад цвета?
Питат ме: „Ти сега как така рисуваш, откъде ги измисляш?“ Нищо не измислям. Просто гледам. За мен всяко кътче значи нещо. При всяко излизане навън гледам – небето, слънцето, как пада светлината… Сега даже виждавм тук през прозореца как са паднали едни светли петна между дърветата по улицата, върху фасадите, които просто играят. Това си идва само. Аз не го измислям. То се е натрупало, просто съм го измъкнала в един момент и съм си направила нещата. Това е усещане – за пролет, лято, есен, зима. Има значение вариацията на светлината. Ние няма да виждаме света, ако няма светлина, той няма съществува.
Вие сте един ловец на светлинни мигове според мен.
Не знам. Вероятно. Винаги има светлинка, която идва отнякъде. Прозорче, врата, нещо, което излиза навън.
Какво има сега, какво се вижда през прозореца Ви?
На терасата ми има прекрасни мушката, толкова цветни, много красиви. Имам и няколко орхидеи. И в двора е много зелено, хубаво зелено, пролетно зелено – майско зелено, както се казва. И трева, колкото искаш. Рози. Красота. Много е красиво. Само че не съм стигала до двора. Бурените са около мен, но те са част от пейзажа. А в съседния двор цъфти нещо жълто, красиво жълто цвете. Красота.
Има ли нещо, което бихте искали хората да отнесат със себе си от тази изложба?
Просто искам да им е по-цветно наистина. И да се стремят към красивото, колкото е възможно. Все пак го усещат и ценят, не всички, но доста хора познавам, които ценят красивото. Да се надяваме, че красивото ще си свърши работата да победи черната дупка, в която сме паднали. Да се надяваме.
МАРИЯ ЧАКЪРОВА
1948 – родена във Варна
1973 – завършва университета “Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, специалност графика
1982 – става член на Съюза на българските художници
САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ :
1983 – Художествена галерия – Варна
1985 – Галерия “Руски 6” – София
1994 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия
1994 – Галерия “Титан” – Франкфурт на Майн, Германия
1995 – Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия
1995 – Галерия “Ипомал” – Ландграаф, Холандия
1996 – Галерия “Пропиция” – Лайден, Холандия
1997 – Галерия “Етерна” – Варна
1998 – Галерия “Лехар” – Виена, Австрия
1998 – Галерия “Артин” – Варна
1999, 2003, 2006, 2008 – Галерия “8” – Варна
2000 – Галерия “Сезони” – София
2001, 2004 – Галерия “Кавалет” – Варна
2004, 2006 – Галерия “Арт 36” – София
2005, 2007 – Галерия “PS Art” – Варна
2006 – Български културен институт в Будапеща
2008 – Концертно студио БНР – Радио Варна
2009, 2018 – Галерия “Теди”
2013 – Градска художествена галерия Варна
2021 – Художествен музей “Георги Велчев” – Варна
2023 – Художествен музей “Георги Велчев” – Варна
СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ :
1981-2005 – Биенале на графиката – Варна
1987 – Конгресна библиотека – Вашингтон, САЩ
1988 – Биенале на графиката – Краков, Полша
1989 – Биенале “Малка графика” – Лодз, Полша
1990 – Университетска галерия – Лийдс, Великобритания
1991 – Биенале на графиката – Канагава, Япония
1993 – Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия
1994, 2007 – Триенале на графиката – София
1996 – IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия
1999 – Дом “Витгенщайн” – Виена, Австрия
2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция
2002 – I Интербалкански форум на миниатюрата – Солун, Гърция
2003 – VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия
2006 – VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция
1985 – Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна”
2001 – Награда “Соколоф” на 114-ти Международен пролетен салон и медал на град Лион, Франция
2008 – Награда “Варна”
Мария Чакърова работи в областта на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.
Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни колекции в страната и в чужбина.
Откриването е изложбата е на 29 май 2025 г. от 18:00 в Художествения музей „Георги Велчев“ на ул. “Радко Димитриев” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 26 юни.
Работното време на музея е от вторник до събота от 10:00 – 18:00 ч.
Нина Локмаджиева
Репродукции: Художествен музей “Г. Велчев”
