Последва го един от любимите му ученици и звездни балетисти на ХХ век Юрий Владимиров
Юрий Григорович (1927-2025) пое към отвъдното. Велик хореограф, конструктор на балетната трупа на Болшой театър, откривател на балетни звезди, дългогодишен председател на журито на Международния балетен конкурс във Варна – най-старият и най-голям конкурс в света… Харизматичен, енергичен, с ясна представа кой е в историята на балета, Юрий Григорович доживя до 98-годишна възраст и създаденото от него ще живее много повече. В това е тайната на великите творци – да оставят своята следа във времето.
„Каква хореография от ХIХ век, това съм го поставял аз!“, смееше се той, докато журираше конкурса във Варна. Защото една от мисиите на балетното състезание беше да съхранява класическото наследство, създаденото от Петипа, Жул Перо, Лев Иванов, Вайонен, Серж Лифар, Баланчин… И понякога млади състезатели анонсираха, че ще играят хореография от ХIХ век, а тя всъщност е изваяна през ХХ век от строгия човек в центъра на журито, който ги сканира.
Григорович умееше да вдъхне нов живот на танца, да направи хореографията по-смела, наситена, но с онази старинна аура, която витае около класическия балет. Да, точно той почти изхвърли мимиките от действието, залагаше на действието в танца, на хореографския разказ. И пак той изведе на преден план мъжката фигура – елегантния и фин Лешникотрошач, коварния Крас, силния в своята воля за свобода Спартак, разкаяно-влюбения Алберт… Изиграни от легендарните артисти Владимир Василиев, Марис Лиепа, Юрий Владимиров, Михаил Лавровски.
Неговите хореографии дотолкова са се слели с музиката, дотолкова са внесли логика и поезия в класическите творби, че са се превърнали в златен стандарт. Сега е толкова лесно съвременни хореографи само малко да пипнат или да се поупражняват върху неговите конструкции и после да се заявят като автори…
Неговите прочити на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ остават иконични за класическия танц. „Спартак“ е култов балет, който блести със своята сила и оригиналност в хрониката на ХХ век. Разтърсващият „Иван Грозни“, приказните и омагьосващи балети „Каменното цвете“, „Легенда за любовта“ оставят своята следа в хореографския език на епохата.
30 години той ръководи балета на Болшой театър, твори, създава, оформя и извежда няколко поколение ярки балетни артисти. Време, определено от ценителите и артистите като „златна ера“.
Беше строг, безкомпромисен, с жестоката взискателност на старите майстори. Дотолкова, че да се раздели с емблематичните звезди на Болшой през 1990 г. Пенсионира, без да трепне, Мая Плисецкая, Марис Лиепа, Нина Тимофеева, както и своите фаворити Владимир Василиев, Екатерина Максимова, Михаил Лавровски – всички, народни артисти на Руската федерация, обожавани от публиката, но вече на възраст над 50. Той имаше най-високи критерии за танц, за присъствие на артиста на сцената и държеше на тях. Докато можеше, не даваше на всеки солист ролята на Лешникотрошача – омагьосаната грозна кукла, която със своята храброст и безрезервна любов си връща лицето на красив младеж.
Спорили сме защо като председател на международното жури не присъжда на друг състезател Голямата награда на град Варна. Дадена само и единствено на Владимир Василиев на първия конкурс през 1964 г. с жури, водено от Галина Уланова. Той държеше на своето. Искаше да види съвършенството и светлината на артист, който ще покори света.
Точно в този ден – 19 май 2025 г. своя учител последва Юрий Владимиров – голям балетен артист и педагог. Носител на златен медал от Международния балетен конкурс във Варна през 1966 г., репетитор на плеяда солисти на Болшой. Именно той пръв изиграва ролята на Иван Грозни, поставен от Григорович. Днес критиците подчертават, че за 40 години, откакто е създаден този балет, нито един Иван не е могъл да се сравни с първия. Който го е гледал, разказва за неговите тайфунни скокове, вихрени пируети и най-вече – разтърсващата психологическа сила, с която създава своите образи.
Искра Сотирова
Снимки личен архив
