Признавам си, че когато се появи за първи път изданието на София филм фест във Варна, малко се подразних. Струваше ми се, че нашият град заслужава повече като място с утвърдени традиции в кинофорумите. Амбициите му по това време да се превърне в нещо като българския Кан или Венеция не кореспондираха със селекция от заглавия, показвани вече в столицата. За моя радост се оказа, че съм сгрешила и СФФ във Варна постепенно се оформи като сериозно събитие със собствена физиономия и стил. Освен подбрани продукции, през годините се разви и богата съпътстваща програма, която направи от форума истински фестивал, а не поредната панорама със световни хитове.
16-тото издание предлага 18 филма, в които всеки любител на седмото изкуство ще намери нещо за себе си. За съжаление варненци все още нямаме звезда от ранга на Мария Бакалова (Юлиан Костов – към теб гледаме!), но организаторите все пак са подготвили изненада за церемонията – концерт на бандата „Maze Hunters“. За филмовата част на откриването ще разчитат на българско заглавие – „Залог“ на Светослав Овчаров. Историческата продукция се връща в края на 19 век, когато майор Коста Паница се опитва да организира военен преврат. Независимо че за създаването на този проект, режисьорът е стъпил на солидна основа, защото в бекграунда му има три документални филма, посветени на главните герои в „Залог“ – Коста Паница (Асен Блатечки), Стефан Стамболов (Захари Бахаров) и княз Фердинанд (Деян Донков), сюжетът преплита реалните събития с фикция.
„Безсрамните“
Докато все още сме на родна вълна, въпреки че тук българската връзка е твърде условна, не пропускайте „Безсрамните“ на Константин Божанов. Можем да бъдем горди, че този талантлив човек се е родил по нашите географски ширини, въпреки че е космополит по убеждения и начин на живот. Не крия, че имам сантимент към неговото творчество още от дебюта му с „Аве“, по-късно „И после светлина“ го издигна на съвсем друго ниво, не само заради откритието му на Бари Кеоган и участието на скандинавските асове – Туре Линдхарт и Ким Бодниа. Макар че все още не съм го гледала, сигурна съм, че в „Безсрамните“ ме чака съвсем различно, но също толкова вълнуващо изживяване. Като част от фейсбук общността около Константин Божанов, станах неволен свидетел на тежкото раждане на този проект, чийто зародиш беше преди 13 години. Не е тайна, че първоначално е започнат като документален, за да се превърне по-късно в игрална любовна история с лек криминален привкус. Действието се развива в Индия, но по политически причини снимките са осъществени в Непал. За ролята си на Ренука – Анасуя Сенгупта става първата индийска актриса с отличие в Кан, като любопитното е, че по професия тя е художник-сценограф. Партньорката й Омара (Девика) също има друго занимание в живота – журналистка и танцьорка. Друга интересна подробност е, че филмът е изцяло на хинди – език, който Константин Божанов не владее.
„Семената на свещената смокиня“
Дисидентска и също с награда от Лазурния бряг, е продуцията на иранския режисьор Мохамад Расулоф. Съден неколкократно от режима в Техеран, той успява да избяга и сега живее в Германия. „Семената на свещената смокиня“ е провокирана от масовите протести в Иран след смъртта на млада жена в полицейски участък, поради отказа й да носи хиджаб на обществени места. Расулоф ни представя един елегантен филм, в който до голямата картина се стига чрез съдбата на едно обикновено семейство, в което бащата е част от репресивния апарат, а дъщерите му са на страната на протестиращите.
„Потоп“
Докато сме все още на вълна награди, няма как да не обърнем внимание на сдобилата се с „Оскар“ анимация „Потоп“. Екологичната приказка на латвиеца Гинтс Зилбалодис за оцелелите от наводнение смела черна котка, капибара, лемур, куче и голяма птица, спечели сърцата на зрителите още преди престижното отличие и в Рига вече има паметник на главния космат герой.
„Диаманти“
За Ферзан Йозпетек често казвам, че не знам дали го предпочитам повече като писател или като режисьор. Предполагам обаче, новата му творба ще ми допадне, най-малкото, защото подобно на Алмодовар отдава почит на жените. „Диаманти“ показва ежедневието в една голяма работилница за сценични костюми в Рим в края на 70-те. В каста са включени 18 актриси, а филмът е посветен на гранддамите на италианското кино – Моника Вити, Вирна Лизи и Марианджела Мелато. За финал стигаме и до последната дума от заглавието (което е намигване към роман на Джералд Даръл) – роднините.
В норвежкия „Арманд“, младият автор Халфдан Улман Тьондел е внук на Лив Улман и Ингмар Бергман, но едва ли знаменитите му предшественици са му помогнали за участието в раздела „Особен поглед“ в Кан, както и за приза „Златна камера“. От клана Копола пък е режисьорката на „Последната танцьорка“ – проект, който показва Памела Андерсън в съвсем различно амплоа от русокосата плажна спасителка. Големият Франсис Форд е дядо на Джия Копола, а тя се е снимала като дете в третата част на „Кръстникът“. „София филм фест“ във Варна ще се проведе от 21 до 29 март в залите на Фестивалния и конгресен център.
Билети и пълна програма на фестивала тук: https://fccvarna.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/16-%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0
Зорница Кънчева
