„Фрактални пейзажи“ – изложба на Веселин Димов в Градската художествена галерия на Варна
Ярко име от началото на промените в съвременното българско изкуство в края на ХХ век, художникът представя свои нови произведения – дигитална живопис. Откриването е на 15 ноември от 18:00.
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя от 15 ноември 2024 г. един от пионерите на съвременното изкуство в България – Веселин Димов, със самостоятелната му изложба „Фрактални пейзажи“. Веселин Димов е знаково име за българския авангард от годините на прехода. Неговата творба „Воден змей“, създадена на симпозиума по скулптура в село Кости през 1983 г., се приема за една от повратните точки, с които започват новите процеси в изкуството в България. Веселин Димов е и сред основателите на клуб “Вар(т)на” 1996 г., който задава варненската специфика в налагането на концептуалното мислене в изкуството. За клуба изкуствоведът Руен Руенов пише: „Същественото е, че клуб “Вар(т)на” излиза със свои идеи, които се различават от функциониращите в страната “най-изявени” в тази област. Те проповядват най-общо забравената идея, че концептуалната практика все пак е въвеждане на метафизично отношение в баналната реалност…“
Произведенията, включени в изложбата, са дигитално генерирани живописни изображения на фрактали – геометрични модели на повтарящи се структури. Първата част на проекта беше художествената акция „Живопис в градска среда“, реализирана върху рекламни билбордове в морската столица. Сега в музейното пространство на третия етаж в Галерията ще видим проекта в цялост.
Веселин Димов представя своята самостоятелна изложба така:
“Експозицията от 20 файла – разпечатани в различни формати – е селекция от експериментите ми в живописта, създадена с компютър след 2004 г. Компютърът за мен е инструмент, както пианото и цигулката. Рисува не инструментът, а човекът и аз исках да видя как се прави това. Възможностите ми на художник са достатъчни, за да не се нуждая от сюжет, който да визуализирам – изкуственият интелект би свършил това по-добре. А и исках творбите ми да звучат сякаш познато и класически. Дали съм успял, предстои да видим. Живописта, както сме я учили, се различаваше или според установените бои и техники за работа с тях – масло, акварел, акрил, смесена техника, или според жанра – фигуративна живопис, портрет, пейзаж, натюрморт. Другото общо в познатата ни живопис беше, че композицията може да бъде описана с думи, защото пряко или асоциативно представя или следва някакъв сюжет. Това дава възможност и на хора с ниска или дори никаква пластична култура и образно мислене, да могат да разберат смисъла на творбата. Тези творби изобразяват и пресъздават заобикалящата ни реалност – и ги наричаме „изобразително изкуство“. Също така, вкоренените ни материалистически представи бяха, че изкуството е емоционално, асоциативно и ирационално, за разлика от „точните науки“, индустрията и икономиката, които са реални, логични и рационални, а и че културата като цяло е „надстройка над икономиката“. Тези примитивни схващания се сблъскаха с реалността на индустриалната революция и съпровождащите я социални катаклизми и се оказа, че фундаменталните и вдъхновяващи визии и промени в света на 20. век възникнаха в математиката и физиката. А също че група архитекти и художници, като тези от Bauhaus (домостроене), формулираха визията за града и предметната ни реалност и направиха индустрията неотделима от дизайна. Познатото ни изкуство се възползва от новите практики и се разгърна в зашеметяващи визуализации. Изобразителното изкуство и Авангардът са две различни познавателни системи.
В изложбата си „Терен и Конструкции“ изследвах взаимодействието на логически конструкции с естествена среда. Формообразуването беше експерименти в различни размери и материали на точка и линия в пространство. Също така предхожда сегашните ми търсения във фракталната геометрия (където се занимавам с взаимопроникването на реални и ирационални стойности) с взаимодействието на експресивно и геометрично при формообразуването. Срещнах брутална съпротива до там, че работите ми станаха вододел в съвременното изкуство – и не защото отричам или се противопоставям. Оказа се, че и тогава, и сега следвам цялостен възглед за изкуството, различен от повествователното и изобразителното, автентична визия за възприемане и конструиране в пространството. Това не са просто формални търсения, а нов възглед за света. „Воден змей“ е създаден една година по-късно и обобщава и разгръща натрупания опит в динамичното взаимодействие на художествени конструкции и естествена среда. Оказа се, че съвременното изкуство не е просто формални експерименти, а цялостен възглед за света. Стремителното развитие на технологиите, комуникациите и компютрите след двехилядната година преформулира света, в който живеем. Светът, в който живеем, цялата архитектура и дизайн на съвременния ни свят са формулирани и построени в Конструктивизма и Авангарда. Авангардът не е противопоставен на изобразителното в изкуството, той разшири обхвата на изкуството до целия ни живот. Изкуството е познавателен акт, както и науката. Първия си компютър купих през 1992. Десет години по-късно си оборудвах ателието с най-добрата професионална техника, но рисувах на ръка – после сканирах и доработвах. При визуализацията с компютър се получаваха странни самоподобни структури, удивително напомнящи на образите от заобикалящата ни реалност. Двете страни на възприятията – „емоционално“ и „рационално“ се оказаха една поетична цялост. Този възглед за света, в който новите технологии отварят неподозиран хоризонт, е съдържанието на работата ми от 2004 г. насам.
Проектът се състои от 20 файла, отпечатани върху платно с мастилено-струен принтер, 150х100 см. Три от тези файлове са отпечатани и в размер 3000х4000 см. Те бяха експонирани на три билборда и са експеримент „Живопис в градска среда“. „Изкуство в открито пространство“ е водеща посока в работата ми на 3D визуален артист. Такива бяха още дебюта ми от 1979 г., „Седнала фигура“, „Терен и конструкции“, „Воден змей“… Разбира се, имам и камерни творби, като „Хартия и Цвят“, в Ата Рай, 1996 г., представена от Мария Василева.”
Проектът „Фрактални пейзажи“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна.
Творческият път на Веселин Димов, представен от самия него:
Роден 1955 в град Попово.
1979-1973 Математическа гимназия, частен ученик по ударни инструменти в Музикално училище Варна. Свири в Биг бенд Варна
1975 учи в Технически университет Варна, има отлични оценки по леярство и физика.
Отказва поканата на Ванко Урумов да се включи във Вулкан
Държи гараж до колхозния пазар, заминавайки за София, го отстъпва на Димитър Трайчев
1977-1986 учи в ателието на големия български скулптор Любомир Прахов
Слушател в курса по ударни инструменти на проф. Добри Палиев, в Консерваторията в София
1978 Присъства на репетициите на „Конструкции“ на Джон Кейдж, и други авангардни автори.
1979 „Седнала фигура“ – дебют в Триенале “Скулптура и декоративна пластика на открито пространство”, Варна
Помага на баща си да премине границата. Заловен, баща му получава 12 години затвор, лежи 8
Покана за самостоятелна изложба от кметството на Атина. Първи проблеми със службите.
1979-1982 създава 10 скулптурни композиции за открито пространство, подготвени за Атина; след редица препятствия от службите, взема разрешение да ги представи в Морска градина Варна. На 25 август, 1982, изложбата е унищожена от Община Варна, по заповед на първия секретар на БКП Варна. Оцеляват две творби, Седнала фигура и Почивка.
1983 „Воден Змей“
Покани за изложби за Гърция и Холандия, проблеми със службите
1984, писмо до министъра на вътрешните работи заради препятстването на изложбата му в Атина
Отива на среща с Илия Георгиев и Анна Недялкова за да му обяснят унищожаването на изложбата му.
1985, „Изгрев,“ мрамор, Приморски парк Бургас
баща му излиза от затвора
работи върху геометрични анализи на шарки и шевици, пише „Магическият свят на прабългарина“, в тираж 5 броя
1986 Изложба в Атина съвместно с Любомир Прахов; изложбата е окачествена от министъра на културата на Гърция, Мелина Меркури, кто „Най-добрата скулптурна изложба за последните 10 години.“
Покана за участие в Лятна академия в Залцбург, финансирано от Кюнстлерхаус и областните служби на Залцбург, с препоръки от Карл Прантл
Участва в създаването и провеждането на националните конкурси „Естетизация на градската среда“ заедно с арх. Бойко Стаменов, има редица награди, от които 2 големи
1987-1992 изучава ИДзин в контекста на съвременната физика и математика, в библиотеката на Стефан Хинков, както и стара българска и централно-азиатски култури.
Изследва геометричното построение на Велика Янтра
Участва в „10 художници от Варна“
1989,“Пирамида от Въздух“ София, Студентски град
1989-1992, Говорител на Дружество Скулптура СБХ София
1992-1995, Председател на извънредните конгреси на СБХ, на които е свалено ръководството на СБХ, отменен е тоталитарният устав; член на Управителния съвет, заедно със Александър Хайтов, Слави Минеков, Вежди Рашидов и други колеги участва в създаването и регистрацията на демократичен устав на Съюза;
Председателства общото събрание на извънредния конгрес на СБХ в зала “Христо Ботев” и приема новия устав; предлага и провежда гласуването за изключването на служители и сътрудници на ДС и КГБ от СБХ, както и за забрана за всякаква политическа, синдикална и религиозна дейност.
Отказва да стане председател на СБХ и се прибира във Варна.
1996, декември, в ателието му в село Звездица е създаден Клуб “Вар(т)на”
1996-2001 организира националните изложби “Вар(т)на” и приятели“
„Река Йордан, Илинденци“ в съавторство с Огнян Петков.
2001 напуска Клуб “Вар(т)на”, „За да търси нови пътища“ както пише в тогавашната преса.
2004-2024 изследва и изучава програми и експерименти за създаване на дигитална живопис.
Изложбата на Веселин Димов ще бъде експонирана от 15 ноември до 4 декември 2024 г.
Нина Локмаджиева
Снимки и репродукции: Александър Николов
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна
Варна, ул. “Л. Каравелов” 1
Работно време: понеделник – събота: 9:30 – 17:30, почивен ден – неделя.