“Всеки ден е триумф” – тази реплика от филма победител на 42-рото издание на “Златна роза” вероятно ще се превърне в мото на създателите му – Петър Вълчанов и Кристина Грозева, и то не само поради 6-те отличия (голямата награда, сценарий, женска роля, публика, сценография и СБФД), които получи във Варна. “Триумф” пристигна в морския град като фаворит с българската номинация за “Оскар” и със самочувствието на едно от 10-те най-добри заглавия на отминалия форум в Торонто. Това е последната част на трилогията, вдъхновена от вестникарски статии, но докато при “Урок” и “Слава” тематиката беше повече социална и посветена на проблемите на малкия човек, тук вече се стига до едно гротескно осмиване на системата и всеобщата глупост. Няма да скрия предпочитанията си към първите два филма, които и като работа, и като послание са далеч по-силни. Предимството на “Триумф” е, че притежава всички качества, които се оценяват от специалистите и носят фестивални признания, но същевременно печели и редовия зрител с бисери в речта, абсурдни ситуации, живописни и запомнящи се герои (майор Чернев с мустаците, редник Жорко или Сириус 7, министърът на отбраната с плексит). Но трябва да отдадем заслуженото на Маргита Гошева и Мария Бакалова, които изнасят продукцията на гърба си. След като беше пренебрегната в “Урок” и “Слава”, Маргита Гошева този път безапелационно се заяви като първа дама сред актрисите и подели отличието с екранната си партньорка Мария Бакалова. Със завидна смелост тя се преобразява в екстрасенса Пирина Няголова, като дори се подлага на модното някога студено къдрене, за да осигури максимална автентичност. Мария Бакалова с лекота се справя с образа на Слава – психически нестабилна тийнейджърка със свръхестествени способности, подобен на амплоато й в “Борат 2”.
Като най-силно въздействащ бих определила “Безветрие” на Павел Веснаков (специалната награда на град Варна, режисура и приз на младежкото жури). Въпреки че продължава естетическата линия на късометражните му филми и “Уроци по немски”, тук се наблюдава и друга посока на развитие, най-малкото в това, че режисьорът използва музика в продукцията си. Интересно е решението за снимане във формат 1:1, но по думите на Павел Веснаков, така по-добре може да се усети клаустрофобията на главния герой, затиснат от меланхолия, тъга и спомени. Искам да отбележа и невероятното присъствие на хип-хоп изпълнителя Fyre – Огнян Павлов, който майсторски извайва персонажа си Калоян Стоев – младеж, завърнал се да продаде семейния апартамент, но междувременно преоткриващ починалия си баща.
Скрита лимонка се оказа “Клопка” на Надежда Косева (специалната награда на журито, мъжка роля, оператор и сценография). И във втория си филм тя не се страхува да се занимава с теми, които не са особено популярни в България. Докато в “Ирина” става въпрос за сурогатното майчинство, сега се загатват екологични проблеми. Любопитното е, че в “Клопка”, който е по сценарий на Боян Папазов и по определението на авторката е един “мъжки” филм, почти няма професионални актьори – участват натурщици и нейни колеги – режисьори. Трябва да отдадем заслуженото на Александър Трифонов, чийто герой Божека показва какво е да живееш с достойнство, а зрителят да си мечтае за подобен дядо.
Рядко в родното кино може да се срещне романтична продукция, от тези, в които играе Хю Грант. Но Яна Лекарска (приз за дебют) успя да ни изненада с подобна творба, при това Владо Михайлов се справя не по-лошо от английския си колега. “Защото обичам лошото време” е непретенциозен филм, който ни кара да гризем нокти – те ще се вземат ли накрая, но и да се замислим дали подреденият и хубав живот ни прави истински щастливи.
За мое голямо съжаление две заглавия останаха встрани от блясъка на статуетките, но определено заслужават внимание. “Преди да забравя” на Станислав Дончев, разказващ историята на човек с деменция, за когото се грижи семейството на дъщеря му. Един топъл и човечен филм, комбинация от забавни елементи и безизходна драма, който може да се гледа от цялата фамилия. На другия полюс е “Отговор на всички въпроси” на Димитър Коцев – Шошо. Алтернативен, модерен, ърбън, забързан, с чудесен саундтрак (само ще спомена Ali), напомнящ на дебютния му проект – “Лора от сутрин до вечер”.
Остава само българските кинотворци отново да намерят път към сърцата на публиката, защото определено има какво да покажат.
Зорница Кънчева
