Днес е 11.10.2024

Форумът „Изкуството като противодействие“ от 30 август в Градската художествена галерия на Варна

23.08.2024
„Изкуството като противодействие“ 2024

Третото издание на художествения форум включва две големи изложби и инсталация, ситуирана във вътрешния двор на Галерията, и ще продължи до 10 октомври. Откриването е на 30 август от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1.

Художественият форум „Изкуството като противодействие“, организиран от Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, отваря вратите на своето трето издание на 30 август 2024 г. „Изкуството като противодействие“ се инициира и организира от ГХГ- Варна, като част от експозиционната дейност на културния институт, която има за цел да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители.

Художественият форум „Изкуството като противодействие“ представя от 30 август до 10 октомври 2024 г. съвременно българско изкуство. От деня на откриването му ще могат да се видят изложбата на пловдивската група “Ръб” – едни от пионерите на новите форми в изкуството в България, и изложбата на създадения от изкуствоведа Димитър Грозданов фестивал “Процес – Пространство”, чиято история също е свързана със съвременното изкуство от 90-те години на ХХ век насам. От 10 септември в двора на Галерията ще се настани и проектът „Време-пространствени полета“ на наложилата се с концептуалното си мислене млада художничка и сценографка Огняна Серафимова.

Група “Ръб” е създадена в Пловдив през 1989 г. Членове на групата са пловдивските художници Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Изложбата на група “Ръб” в рамките на форума “Изкуството като противодействие” обхваща творби от различни акции, изложби и пърформанси от целия период на съществуване на групата. Селектирани са работи, разбунили духовете в изкуството в ранните години на българския преход. Сред тях са произведения от станалата легендарна изложба “Символи и знаци” (1990 г. ) – “Пънкове” на Кольо Карамфилов и Димитър Митовски, и известната творба “Когато цъфнат налъмите” на Румен Жеков. Включени са и работи от проекта “Голяма фотография” (1991 г.) , от “Опус Пробект” (1993 г.) и последната инсталация на групата “Ръб в гръб” (1994 г.). На видео ще видим прословутата “Явната закуска” (1992 г.), която е правена на кея в Балчик и ще бъде мост към изложбата на фестивала “Процес – пространство” в рамките на варненския художествен форум. “Идеалът” (1992 г.) ще също ще бъде показан с филм в тазгодишното издание на варненския художествен форум.

“С нашата изложба във Варненската художествена галерия искаме да покажем, че група “Ръб” е феномен за България – споделя Емил Миразчийски пред Нина Локмаджиева. – Тогава всички нови форми се зараждаха извън столицата. В този контекст се заражда и нашата група, но много от групите съществуват кратко, а “Ръб” – най-дълго и с най-много артефакти, които е оставила. Ние показваме по какъв начин групите заедно излъчват много по-голям заряд – в самите работи си личи тази енергия, която всички участници внасят в един общ изказ. Понякога изложбите ни бяха изцяло направени от всички или поне от тези участници, които са били в страната в момента. Мислили сме ги заедно като послание, като концепция, като тема на изложбата и се вижда колко е истинско, колко е откровено всичко, без каквато и да е користна цел. Всичко беше правено от любов и това се забелязва при нашите представяния. А ние ще направим представяне на каталога и сайта ни и в рамките на изложбата във Варна. Важно е да се покаже този документален материал. Много от младите художници, които се срещат с нашите работи, са впечатлени от това, че силата на групата е много зареждаща и зарибяваща, както се казва. Ако ние направим един бърз преглед, ще видим, че сега няма групи – художественият живот е много индивидуален и строго егоцентричен. Това е феноменът на групата, ние и в манифеста си сме го заявили: обичаме се, искаме да се оженим, да си купим яхта и да черпим целия свят. Затова и във всички изложби сме правили акции за почерпки и сме имали това отворено и миролюбиво отношение към света.”

Изложбата „Процес – Пространство“ представя малка част от богатата колекцията на най-старият фестивал за съвременно изкуство в България, с начало през 1992 г. Форумът е основан от изкуствоведа Димитър Грозданов (1951 – 2020 г.) под името „Процес – Пространство“. „Когато замислях фестивала през 80-те години на ХХ век – спомня си той по-късно, – словосъчетанието „Процес – Пространство“ бе сякаш най-обобщаващо за видните постмодернистични тенденции. Днес подобна формулировка би се концентрирала повече около „процес“-а и неговите смисли и антоними. Тук се отваря много пространство за размисъл около и след фестивала.“ (Димитър Грозданов, каталог „Процес – Пространство 20“, с.5/ 2012).

“Базирайки се на думите на неговия основател, темите за процесите и пространството винаги са били движещи около събитията на всяко едно издание на форума – споделя настоящият организатор на фестивала Христина Бобокова. – През него като участници и гости са минали множество утвърдени и развиващи се български и чуждестранни артисти, които са оставили след себе си впечатляващи произведения. Изложбата „Процес – Пространство“ в ГХГ – Варна през есента на 2024 г. представя творбите на 46 български и чуждестранни участници от почти всички 35 издания на фестивала. Подборът на произведения е свързан с най-вече с „процесите“ и „пространствата“, създаващи възможност на комуникация, диалог и обмен на идеи, което е основен фокус на форума. Експозицията включва живописни и графични творби, инсталации, обекти, видео-инсталации.”

Изложбата „Време-пространствени полета“ на Огняна Серафимова – съпътстващо събитие на форума, представлява едно гмуркане във физичния свят от обекти, повърхности, материи, които създават миналото. Компилативен образ на преживявания, който изгражда „полетата“ на паметта. Територии, където конкретни обекти определят конкретно време и пространство. Предметността е код, отключващ емоционалната памет, което предполага съзерцаващият да предприеме едно дълбинно пътешествие. Вглеждане в своите асоциативни вериги и лични време-пространствени полета.

Огняна Серафимова е автор, който работи предимно в сферата на сценографията и обяснимо подходът й към творбите-инсталации е силно повлиян от материалността като код за създаване на сценична реалност. Инсталациите са ситуирани в екстериорно пространство – вътрешният двор на Градската художествена галерия във Варна, и предполагат „влизането“, допира, участието на посетителите. Това отваряне и включване на зрителя в творбата, приканването към споделяне на личния прочит е характерно за перформативните форми, изследователския процес и интереса към наблюдаващия човек. Проектът „Време-пространствени полета“ е продуциран от фондация „Август в изкуството“ с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна.

С провеждането на Художествения форум “Изкуството като противодействие” Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, се обръща към различните поколения публики – както към тези, които са били свидетели на промените, случващи се в съвременното българско изкуство от края на 80-те и от 90-те година на ХХ век, така и към най-младите, за да ги запознае с явленията, процесите и имената във визуалното изразяване у нас.

Откриването на форума е от 18:00 ч. на 30 август 2024 г. на ул. “Л. Каравелов” 1. Изложбите ще бъдат експонирани до 10.10.2024 г.

Нина Локмаджиева

Снимки: личен архив на авторите и фестивален архив

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна

http://varnacityartgallery.com

Други