„Катарина“ – бляскав балетен хит от ХIХ в., оживя отново в Летния театър на Варна, реставриран от Сергей Бобров и музика на Цезар Пуни.
Най-вкусният деликатес за сетивата на балетните ценители заблестя в Летния театър на Варна. Трупата на Държавна опера – Варна и ТМПЦ поднесе премиера за България, като даде нов живот на балетен хит – възстановен, решен пъстро, динамично и смело. Има една дума, която да опише премиерата на балета „Катарина или дъщерята на разбойника“ и тя е „Разкош!“.
Спектакъла по музика на Цезар Пуни и хореография на Жул Перо реставрира и пресъздава балетмайсторът Сергей Бобров. След „Ромео и Жулиета“ миналата година сякаш той постигна балета на живота си. Но сега се оказва, че продължава да разгръща своите творчески идеи с енергия.
Успешният балетен спектакъл не може без изразителни красиви балерини /този път с пушки!/, виртуозни балетисти, без впечатляващи костюми, масовки, умели и харизматични солисти, както не може без емоции, романтика и красива музика. Прибавете към всичко това комични елементи, гърмежи, знамена, карнавал и фойерверки. Всичко получи публиката в Летния театър на Варна с блясъка на това старинно съкровище, открито от Сергей Бобров и представено от цялата трупа.
Балетмайсторът на Държавна опера – Варна има интерес към старинните балети от началото на ХIХ в. преди ерата Петипа, и с години изследва архивите на големите руски театри. Сергей Бобров е възхитен от Цезар Пуни – композиторът, който шества в кралските и имперски театри на Европа, написал близо 100 балета. Неговата музика е по италиански жизнерадостна, богата и създадена специално за балет. Балетната музика познава темите на Пуни от балетите „Есмералда“ и „Дъщерята на фараона“.
„Катарина“ е балет, игран повече от 40 години по европейските сцени. Бил е любим на най-големите балетни звезди и мечта за много други. Затова се запитах: „Какъв е бил този спектакъл, който толкова време е държал вниманието на публиката“, казва Бобров. Той издирва и събира композиции на Пуни, за да оживи романтичния сюжет, изпълнен с комедийни ситуации, любов и дори малко драма. Балетмайсторът изучава купища стара документация, за да пресъздаде старинното очарование на танцовия стил, но го прави динамично и модерно. Той връща пантомимата в балетния език, която е била важен елемент от спектаклите до средата на ХХ век. И освен всичко – проучва и пресъздава близо 200 костюма на разбойнички, разбойници, войници, кръчмари, благородници и целия разкошен карнавал във второ действие.
Сюжетът е просто перфектен: художникът Салватор Роза – действителна личност между другото, се оказва в планините в Италия, където попада на Катарина – дръзка млада дама с пушка. Завързва се любовна интрига между нея, нейния обожател-разбойник и перфидния художник. Открити от войници, под заплаха да бъдат арестувани, разбойничката и близките й тръгват да се крият – първо в една кръчма, а после – във вихъра на пъстър карнавал. Публиката ще остане смаяна, защото ще се окаже в история не с един, а с три финала. Защо и как, можете да видите, като посетите представлението.
Почитателите на балета с радост ще видят, че трупата е напреднала още повече технически и абсолютно готова да осъществи сложните стилистични идеи на Сергей Бобров. Масовките са брилянтни! Работата на Наталия Матус-Марчук, Александър Марчук и Меган Рейд е смайваща! Такъв синхрон и взаимодействие между кор-де-балет и солисти може да бъде видян само в най-класните световни балети. А зад виртуозните мъжки скокове без съмнение стои Бахиджан Смагулов – самият той виртуозен танцьор, лауреат от Балетния конкурс във Варна, педагог и мотиватор.
Слънчева, чаровна и артистична в ролята на Катарина блести Наталия Боброва. Силните мъжки образи са поверени на елегантния и интелектуален Виторио Сколе и на Мирко Андреути – ярък в скоковете и дуетите. С изразителност и финес впечатлява Мара Салваджио, а с артистичност – особено в комедийните сцени – Павел Кирчев. Своя цвят и въздействие в балета имат прекрасния декор на Ася Стоименова, оригиналните и впечатляващи костюми, дизайнът на осветлението и всеки детайл в тази мегапродукция, представена от международната балетна трупа на Варна.
Историята на „Катарина или дъщерята на разбойника„
Премиерата на „Катарина или дъщерята на разбойника“ е през 1846 г. в Кралския театър в Лондон с драматург и хореограф Жул Перо – създателят на легендарния балет „Жизел“. Малко след това е игран в Ла Скала в Милано, а след като композиторът Цезар Пуни се премества в Руската империя по покана на императора, балетът е игран в Мариинския театър на Санкт Петербург /по хореография на Мариус Петипа и по-късно – на Енрико Чекети/ и в Болшой театр по хореография на Хосе Мендес вече в края на ХIХ в.
Не по-малко любопитна е фигурата на художника Салваторе Роза, който е реална личност, популярен творец – поет, музикант, философ. Действително той е бил отвлечен от разбойници в Абруцките планини край Милано, където се среща и се влюбва в красивата Катарина.
Пресъздаването на балетния хит „Катарина или дъщерята на разбойника“, игран някога от най-големите балетни прими, е дългогодишен труд на много изследователи и музиканти – сред тях – оркестрации на Цезар Пуни от Пьотр Поспелов в Москва и близката работа на Сергей Бобров с консултанта-музикант Юри Бурлака.
Първата версия на възкръсналия балет е през 2021 г. в Красноярския балет – голяма продукция с трупа от близо 100 човека. Балетът се играе на сцената на Болшой с продължителност 3 часа и 20 минути.
За Варна Сергей Бобров и неговият екип създават една своя версия, по-динамична и с по-поносимо за широкия зрител времетраене.
А варненската интернационална трупа заслужава още повече аплодисменти, защото има своя артистичен прочит на една постановка – голяма във всички значения на думата.
Искра Сотирова
Снимки архив Държавна опера Варна
