“Цветна фантазия” е названието на самостоятелната изложба на Диян Златев в галерия “Графит” www.graffitgallery.com във Варна, която се откри на 17 май 2024 и срещна публиката с нещо рядко и необичайно и за България, и за нашето време – техниката ебру.
Когато преди няколко дни видях за пръв път работите на Диян Златев, времената се завъртяха за мен и ме върнаха в годините, в които за пръв път се докоснах до истински книги – на границата на детството и голямото четене след него. През ваканцията след първи клас вече официално бях приета в света на възрастните четящи хора с няколко книги, предадени от две покойни поколения преди мен. В една от тях – може би беше “Одисея”-та, или може би “Изгубени илюзии”, имаше нещо, което грабна погледа ми и ме накара да се взирам дълго – подвързията. От вътрешната страна книгата беше подлепена с хартия във вибриращи линии – с рисунък, много подобен на този, който оставя бензинът след летен дъжд по топлия асфалт. Десетилетия по-късно разбрах, че това е тъй наречената мраморирана или турска хартия, която е била елитен печатарски хит в началото на ХХ век. Турска, защото стига до Европа през Истанбул, където е епохата на нейния разцвет в началото на 18. век.
Неслучайно тези техника е обикната от мюсюлманските художници – в нея няма образ, степента на отдалеченост от натурата е толкова голяма, че позволява трансцендентни тълкувания за редуване на приливи и отливи, на светлина и тъма, на топло и студено – всичко сякаш е забъркано в магическа микстура от цветове.
Водата е рожденото място на всяка ебру картина. Търпението е основната добродетел на нейния създател, а леката ръка – задължителен атрибут. Съзерцавайки отпечатъците, изпълнени с ебру, сякаш провиждаме зад тях мистериозния жест на един алхимик, който смесва цветовете на живота със силите на вселената, за да ги превърне в загадъчно и за самия себе си сътворение.
Как Диян Златев влиза в тази магия? Началото е преди девет години, много спонтанно, но аз бих казала, че за да се случи тази спонтанност, Диян е бил готов да открие един нов за него свят. Вие може би знаете, че Диян е човек с мисия – професионалният му път е посветен на здравето на хората – той е магистър физиотерапевт и ръцете му имат опитността на внимателно контролираното докосване. А нали помните, че без лека ръка ебру е просто невъзможно. И не само това, Диян рисува от малък с маслени бои, акрил и сух пастел. Рисува сериозно, прави самостоятелна изложба в Харманли, участва в редица младежки изложби в Стара Загора, Раднево, Гълъбово.
Но веднъж в Youtube попада на клип, който показва как се създава ебру произведение. И магията се случва. Какво го омагьосва? – Танцът на цветната вода, динамиката на промените на цветните съчетания, тънкостта на допира на хартията до цветния рисунък.
Гледа работата на много майстори от цял свят, учи се, опитва, докато започва сам да свещенодейства с водата и цветовете. Снабдява се със заветните за всеки майстор на ебру шила от розово дърво и четки от конски косъм. Експериментира с топли и със студени цветове, миксира, изчаква, стои понякога до 4 часа сутринта, за да получи съчетанието, което търси.
Това, по което Диян е захласнат, е самият процес. Същевременно всеки път тръпне от изненадите, които му готви водният отпечатък. И точно тези изненади държат свежо чувството му към преображенията на цветовете върху хартията.
Той ми призна, че удовлетворението идва при него, когато дава сърце и душа в работата си. Самият труден творчески процес е каляване на нервите с търпение, но и същевременно много фино, естетско занимание. С много труд и усилия Диян влиза в процеса. Измисля композиция, подбира цветове. След периода на експериментите, с течение на времето започва да усеща сам как се получава чудото. Контролът е малък, но все пак може да се предвиди посоката, в която ще тръгне поредната фантазия. Защото за Диян всяка творба е една фантазия и той дава на произведенията си цветни имена, като често ги свързва със сънуването, с птиците, с птицата феникс дори.
Диян изпитва дълбок респект към историята на това древно изкуство. Да, знае, че то е продукт на мюсюлманската култура на Средна Азия, а той е християнин, но какво значение има вярата пред красотата? Харесва му също да знае, че и в Япония работят с тази техника под името Суминагаши – плаващ туш.
А това, което го привързва най-силно към ебру е уникалността на всяка една творба. Защото в тази сложна техника отпечатъкът винаги е само един. Всяко произведение е уникално, никога не може да се повтори веднъж създадения рисунък. Затова авторът трябва да има усет към тънкото приплъзване между замисъла на предвиждания резултат и озаряванията на творческата импровизация – да може да улови бързо отлитащия миг на изяществото в преливанията на цветовете.
А за публиката, срещата със сътвореното от Диян може да се превърне в истинско медитативно преживяване. Защото една ебру картина носи този хипнотичен надмисловен заряд, който е втъкан и в индуистките мандали, и който те кара да се отделиш от формите на обичайния свят и да обърнеш поглед навътре, към волните пространства на реещото се съзнание, където се появяват откровенията на космоса.
Нина Локмаджиева
Репродукции авторът
