Днес е 22.06.2024

Почувствайте надеждата за балет чрез нашия танц

20.04.2024
Десислава Стоева-Вълев

Примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев преди варненската премиера на „Надежда за балет“ на 21 април: „Почувствайте надеждата за балет чрез нашия танц“

20 години след медала си от Балетния конкурс примата ще танцува отново на варненска сцена в камерния спектакъл по музика на акад. Васил Казанджиев в Градската художествена галерия.

Балетоманите в морската столица броят часовете до началото на необичайния спектакъл

“Надежда за балет” по музика на акад. Васил Казанджиев с участието на ярката пианистка Надежда Цанова, признатите балетни прими Марта Петкова и Десислава Стоева – Вълев, и изгряващата Елена Петрова, отскоро солистка на Софийската опера и балет. Така Европейският музикален фестивал Варна ще почете 90-годишнината на големия български композитор.

Ден преди варненското представяне на “Надежда за балет”, примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева – Вълев сподели пред Нина Локмаджиева настроението, с което тръгва към Варна:

Как се вписахте в идеята на този проект, как си партнирате с Вашите колеги и с хореографа Арсен Мехрабян, как се чувствате във водите на атоналната музика на акад. Казанджиев?

Този проект започна още преди четири години по инициатива на Надежда Цанова, нашата прекрасна пианистка, и премиерата беше преди две години в Художествената галерия в София. Как се чувствам по отношение на музиката на Маестро Казанджиев? – бих казала, че за мен, за всички ни, беше доста голямо предизвикателство, тъй като това е първата творба, която той пише за балет. Има много интересни нотки, които ние трябва да хванем, за да можем да уцелим ритъма и да можем да пресъздадем изцяло това, което хореографът иска да каже. Спектакълът е описан като “Надежда за балет”, а за мен надеждата за балет винаги е една от най-главните теми, защото балетът е изкуство, което трябва да се цени, да се търси. В нашето забързано ежедневие е все по-трудно хората да отделят малко време за изкуство и култура и за нас тази надежда за балет никога няма да угасне. За мен това е много лично. Бих казала, че надеждата за балет и любовта към балета е нещо, което никога няма да умре в мен. С хореографа Арсен Мехрабян работихме много добре. Той живее също в Швеция, с него сме танцували заедно в трупата на Шведския кралски балет и аз го познавам добре.

А ние във Варна знаем Мехрабян от Международния балетен конкурс, когато взе юбилейната награда на ХХ издание и златен медал. Беше явление на конкурса през 2002 г.

Много е силна любовта към балета и в Армения, както и у нас. Арсен знае България, знае Варна, това беше моя идея – да намеря хореограф, който е свързан по някакъв начин с България и който би реализирал такъв проект. Той има собствена компания, в която започна да прави хореографии за различни балерини, танцьори и трупи. Много ми допада неокласическия стил, в който той работи. Когато Надежда Цанова се свърза с мен, веднага се сетих за него, защото съм гледала негови хореографии преди това и сметнах, че той ще е подходящият хореограф и за нашия камерен балет. Много съм щастлива да съм отново в България и да танцувам за българска публика – винаги е по-вълнуващо, има някакъв трепет. Колкото и опит да имам – 15 години танцувам за шведска публика и изцяло за публика в чужбина, бих казала, че като се върна в България, винаги е много по-лично, има едно усещане, което никога няма да изчезне у мен. Обичам да танцувам за българска публика, така че, когато ми предложиха този проект, аз го приех с отворени обятия. Радвам се, че продължаваме да танцуваме този спектакъл. Целта беше проектът да е изцяло български, за да можем ние – български композитор, българска пианистка и три български балерини да покажем българското – за мен това беше много добра идея и искаме този проект да излезе извън България някой ден. Сега имаме разговори за следващата година да се гостува и във Виена.

Във Варна от колко време не сте танцували?

Аз се състезавах на Международния балетен конкурс през 2004 г., бях на 16 години тогава, и имам бронзов медал. Но оттогава не съм танцувала във Варна – това са 20 години. Много е специално за мен, много се вълнувам и наистина нямам търпение. Много обичам Варна, градът е прекрасен, често се връщам в спомените си към времето на Балетния конкурс. Варна, както ние, самите балетни хора, казваме, е един от най-балетните градове. Винаги е свързан с балет, така че много, много ще се радвам да гостувам отново.

Но ние във Варна имаме една голяма болка – в момента не се провежда този конкурс, който е първият в света, конкурсът, по чийто модел са създадени всички останали, най-трудният конкурс. Аз вярвам, че ние ще го възстановим, но какво казват за това балетните хора по света, с които се срещате?

Наистина, Варненският е първият и най-трудният конкурс, с много предизвикателства за танцьорите. Те имат не само 6 класически вариации и 3 па дьо дьо, които трябва да се изтанцуват, имат и две модерни хореографии – това е изключителна трудност, а знаете и че сцената е навън, което също е предизвикателство, когато вали и става хлъзгава. Но ти да минеш през това нещо, то те прави още по-добър и те обиграва, и беше част от израстването на един танцьор. Затова толкова много танцьори по света, като кажех, че съм от България, възкликваха – О, Варна! Да, Варна – и до ден днешен, генерации наред продължават да свързват балета с Варна. Обаче това, което се случи в последните години, е много, много тъжно. Знам, че липсват спонсори и е много трудно, откакто почина доц. Емил Димитров, така се случиха нещата – както вие казвате – една голяма болка за Варна. И се надявам да се намерят хора, които наистина да възстановят конкурса, защото за развитието на танцьорите той е един от най-важните. Много от моите колеги, от новата генерация, ми споделят, че биха искали и те да се кандидатират да участват във Варна, защото толкова много са чували. Силно се надявам да се намерят и спонсори. Община Варна бори ли се като цяло за възстановяването на конкурса?

Да, надявам се, бих искала да правим повече, вярвам, че и вие бихте подкрепили общността ни от посветени на конкурса хора, които се борим за неговото възстановяване. С тези Ваши думи вие палите огъня на толкова балетомани.

Разбира се, ако имате нужда, винаги бих подкрепила. Трябва да се мисли, има толкова много начини за организиране на подкрепа, дори и в социалните медии. Важно е да се направи. Всеки път, като пътуваме – ние естествено ходим на турнета из цял свят с Шведския кралски балет, винаги, когато кажа, че съм българка, хората свързват това с Варна. Просто целият балетен свят навън знае какво е Варна и какво е Международният балетен конкурс във Варна, в България. В нашия балетен кръг, в нашия балетен свят – всички знаят.

От медала във Варна вие стигате до Шведския кралски балет. Кои постижения в артистичната Ви кариера бихте посочили като върхови за Вас?

Бях много млада, като се присъединих към трупата, три месеца след като завърших училище – на 19 години – тогава бях бебето на Шведския кралски балет – една от най-младите. Приеха ме гостоприемно, много ми помогнаха всички да се развия. Като излезеш от България, срещаш нови имена, нови хореографи, с които да работиш. И с колкото повече хореографи работиш, толкова повече се развиваш като танцьор. Много върхове бих посочила за последните 15 години – например, да работиш лично с Матс Ек – сина на Биргит Кулберг от Кулберг балет. Той е един невероятен хореограф, все още е жив, да е жив и здрав. Имах честта да работя с него и той направи за мен една от ролите в модерна постановка на “Ромео и Жулиета”, която беше изцяло негов прочит – аз бях майката на Жулиета, което ми донесе изключително много радост. Да не говорим за всички класики, които съм изтанцувала – “Лебедово езеро”, “Лешникотрошачката”. Голям връх в кариерата ми беше да танцувам Татяна в балета “Евгений Онегин”, защото това е роля, която те развива артистично, драматично, по всякакъв начин те обиграва като балерина, а да не говорим за чувствата, които предизвиква у теб на сцената. Чувствам се късметлийка и благодаря на господ и на съдбата, която ме срещна с Шведския кралски балет. Там съм танцувала и в постановката на Наталия Макарова “Баядерка”, в “Спящата красавица”, работих и с Марсия Хайде, която също е минала през Варна. Докоснах се до такива имена, които те обогатяват като балерина – наистина съм благодарна на съдбата си. Нямам търпение, вълнувам се да танцувам пред варненската публика – винаги сте толкова топли и добри. Въпреки че ние сега ще танцуваме една неокласическа творба и балетът е по-абстрактен, аз се надявам да успеете да усетите надеждата за балет чрез нашия танц и да ви докоснем.

Надежда за балет

Билетите за “Надежда за балет” са по 30 лв., могат да се купят от Билетния център и сайта на Фестивалния и конгресен център:

https://fccvarna.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2024-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8?fbclid=IwAR0qCOfWnnsq6L1cq3YgwEKUPrKpixDVqI9dVUckNHJ_dx52jWWLjUr8mSs_aem_AaESf9iQ_mU2hggEeffJY_JOWxd_aq8IYwh-Ei_mdP_gUkoEJlZHM6ZzKdF4fT7ot83qyJICCO-fO5_GyPFNh5Pq

СЛЕДВАЩ КОНЦЕРТ ОТ ХХ ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНА:

29.04.2024, 20:00, Фестивален и конгресен център Варна, Зала 1

Камерен оркестър “Виртуозите на Миланската Скала”

Солисти: Красимира Стоянова, сопран, Марио Хосен, цигулка, диригент

Съвместна продукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято”

Билети от 50 до 100 лв. https://fccvarna.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-2024-%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-la-scala

ХХ Европейски музикален фестивал Варна се организира от Елит Проджектс Мениджмънт с финансовата подкрепа на фонд Култура на Община Варна и в партньорство с ММФ “Варненско лято”. Фестивалът се реализира с подкрепата на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, “Експрес гаранцион” и “Topola Skies Golf & SPA Resort”, строителна фирма “Комфорт”, “Солвей Соди”, “Логос” – недвижими имоти, “Нира Комюникейшънс” и с медийното партньорство на Радио Варна, Moreto.net, Impressio.dir.bg, ArtVarna.net.

Нина Локмаджиева

Снимки фестивален архив

Други