Днес е 25.06.2024

Изложба скулптура на Ангел Атанасов в Градската художествена галерия – Варна

20.04.2024
Ангел Атанасов, скулптура 1

Роденият във Варна Ангел Атанасов, който в последните две десетилетия работи в София, представя скулптури, изпълнени в бронз и дърво, под името “Мелодия и ритъм на формата”. Откриването е на 23 април от 18:00.

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя от 23 април до 18 май 2024 г. самостоятелна изложба на Ангел Атанасов – скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”.

Ангел Атанасов завършва Националната художествена академия в София през 1988 г. Има трета награда от биеналето по скулптура в Торонто, Канада през 1990 г. Участва в симпозиуми по скулптура (1991 и 1996 г.) и в изложби в Нидерландия (1991 и 1998 г.). Дванадесет години (1999 – 2011 г.) е бил преподавател по скулптура, колега на проф. Божидар Козарев в Националната художествена академия в София.

Роден във Варна и преминал през артистичната общност във фабрика “Вулкан” през 90-те години, Ангел Атанасов си спомня как една неделя, докато работил в ателието си там, се появили нидерандци, оценили високо неговите скулптури и рисунките му с въглен и креда върху сива хартия, и го поканили на симпозиум в своята страна. Това се оказало ключов момент за кариерата му на артист. Последвало и посещение на галеристка, също от Нидерландия, която била във възторг от композиционното решение на дървените му скулптури, стъпили на точки в равнината.

Ангел Атанасов, скулптура 2

Идеите си за изложбата, с която гостува в родния си град, Ангел Атанасов споделя пред Нина Локмаджиева:

“Почти всички скулптури са затворени композиции на тема сложни производни пространствени тела – това е е част от моята ориентация. Опитвам се да класифицирам пространствените тела, защото освен основните и допълнителните тела, за които всички знаят, има и сложни, за които не се говори – те не са дефинирани. За мен това представлява голям интерес – защото виждам потенциалните възможности чисто пространствено и пластично да се изразят много нови композиционни принципи и да бъдат обхванати стари. Свързано е и с моята преподавателска работа през годините. Тогава съм си задавал въпроса как може да се обясни езикът на скулптурата по начин, който да бъде ясен. Как да си служи човек с неща, които са общочовешки. Обръщам се към пространствените тела, тъй като навсякъде по света те са си пространствени тела, докато при образа – другото начало на пространственото изображение – има така да се каже регионалност, има различия. Докато, например, една пирамида навсякъде се възприема като пирамида, един конус като конус. Това е универсален език на формите, който обаче не отрича образа, а точно обратното – може да достигне до ползването и на образ, но чрез формите, свързани с езика на скулптурата. По принцип скулптурната форма е една хармония между чистите пространствени тела и образа, дори и в Древна Гърция е така. Неслучайно тогава са имали геометричен канон, който е пространствен канон, и са го ползвали. Затова в гръцката скулптура има елементи, които не са натурна форма, а чиста скулптурна форма – езикът на скулптурата е малко по-сложен, той не е езикът на натурата.

Ангел Атанасов, скулптура 3

В българското изкуство, и не само в него, винаги много ме е впечатлявало творчеството на Любомир Далчев – композиционните му похвати, които са много силни, и безспорното използване на условна форма във фигурите. Така както е в композицията със Самуиловите войници – той стига до неща, които са много дълбоко в езика на скулптурата – като форма, като разположение на композициите, като конструкция на самите фигури – динамиката, по която се показват – темата се изразява чрез езика на пространството и на формата – нещо, което е много впечатляващо за мен. А съвременното изкуство малко или много тръгва от Африка, в Западна Европа от 60-те до 90-те години на миналия век много са работили в тази посока – чисти пространствени тела, докато в България това не е било прието, тъй като конюнктурата у нас е свързана главно с образното начало, другото е било смятано за формално изкуство. Соц изкуството не е пълно, защото не прави връзка между тези две начала – изключвайки едното начало, то няма как да е пълно. А хармонията между тези две начала е много важна. При

Бранкузи, например, все още има образи, докато аз се старая да акцентирам вниманието върху пространствените тела. Харесвам неговата изчистеност и опростеност – той е еталон на миналия век като скулптор. Но бих казал, че в моите занимания няма отричане на нищо, има едно дълбоко проникване. Ползвам и елементи, характерни за образа – неизбежно е, когато работиш с едното, ползваш и другото – само на ниво активност на пространството, а не като реално пренасяне. Темата при мен е композиционното решение – дали е вертикална, или хоризонтална композицията, какви са връзките между фасадите и въздействието върху пространството и каква ще бъде степента на пластичността. Това са моите теми, тема е и самото формоизграждане като възможни композиционни принципи – затова и повечето ми скулптури са затворени композиции – те не атакуват пространството, както го прави една отворена композиция, която поема въздух.”

Откриването на изложбата на Ангел Атанасов е на 23 април от 18:00.

Ангел Атанасов, скулптура

Нина Локмаджиева

Репродукции: Александър Николов и личен архив

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна

Варна, ул. “Л. Каравелов” 1

Работно време: вторник – неделя 10:00 – 18:00, почивен ден – понеделник.

www.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery

http://varnacityartgallery.com

Други