“Искам да обичам, но не мога” е реплика от филм, който спечели “Златна роза” преди няколко години, която без никакви колебания бих поставила за мото на тазгодишното издание на фестивала. Безизходица, отчаяние, криза на ценностите, тотален разпад на семейството и обществото бяха преобладаващите мотиви в продукциите. Черно и сиво във всичките им нюанси са се вселили в душите на героите и само тук-там имаше по някое цветно петно. Въпреки че непрогледният мрак се стеле вече години наред върху киното ни, ми се струва, че виждам някаква светлина в тунела. И тя идва от искреността, която забелязах в новите творби. Докато съвсем доскоро битуваше някакво поръчково кино от нов тип, което лично на мен ми звучеше фалшиво, защото не се правеше със сърце и по теми, действително вълнуващи авторите. Следваха се определени тенденции, които гарантират финансиране и успехи по фестивали и в резултат имаше усещане, че се въртеше един и същи филм в различна интерпретация и ниво на изпълнение.
Две продукции се откроиха категорично в състезателната програма, което доста затрудни журито в състав – Дина Йорданова, Нана Джорджадзе, Зорница София, Стефан Вълдобрев и Марин Марчевски. И така за втори път в историята на “Златна роза” (след 2004 г. с “Мила от Марс” и “Изпепеляване”) голямата награда беше поделена между “Уроците на Блага” и “Диада”. На пръв поглед два съвсем различни проекта – “Уроците на Блага” – дело на утвърден режисьор – Стефан Командарев (дори попадал в шорт листа за “Оскар”) и със съвсем прясно отличие от Карлови Вари, и “Диада” – едва втори кино опит на млад творец – Яна Титова, който тепърва ще мери сили във Варшава и на други форуми.
Но независимо от различния бекграунд, продукциите са огледални образи на едно лице – безпътицата в живота. И двете героини – пенсионираната учителка Блага (блестящо завръщане на Ели Скорчева след 30 години, отличено за женска роля) и мечтаещата да стане художничка 16-годишна хулиганка Дида (Маргарита Стойкова с награда “Варна”) прекрачват моралните си граници и извършват немислими неща. Едната – за да затвърди любовта към наскоро починалия си съпруг, а другата – поради копнежа по отдавна неприсъстващата в живота й майка. Тук действителността не се превръща в захарен памук, но не стои и изкуствено напъната и лабораторна. С излъчването си Ели Скорчева се доближава до Франсис Макдорманд в “Три билборда извън града”, а атмосферата на мрачното тийнейджърство в “Диада” ми напомни “Хлапета” на Лари Кларк. Всичко това нямаше как да бъде постигнато без брилянтните сценарии на Симеон Венциславов и Стефан Командарев (с отличие за “Уроците на Блага”), и Яна Титова, професионалната работа зад камерата на Веселин Христов (най-добрият оператор според фестивалното жури) и Мартин Балкански.
От същия сегмент на будещите морално безпокойство (според Звягинцев) продукции е “Добрият шофьор” на Тонислав Христов. За живелия дълги години във Финландия документалист това е прощъпалник в игралното кино. Но освен съвсем заслужения приз за дебют, искам да отбележа признанието на младежкото жури, което показа, че има по-верен ценностен компас и успява да се ориентира между добро и зло.
Специално внимание обръщам на Иван Бърнев, който е на път да задмине рекордите на Чочо Попйорданов и Ованес Торосян по участие във филми на един фестивал, и неговото деликатно превъплъщение във “Васил” (“Златна роза” за мъжка роля). Мистериозният емигрант за първи път представя в благоприятна светлина сънародниците ни в чужбина. И като стана дума за патриотизъм, специалната награда на журито отиде при Георги Дюлгеров и неговия поглед към последните дни на Бенковски. “Записки по едно предателство” без грам патетика, излишна драма и биене в гърдите ще ви накара поне един път като “Хъшовете” на Морфов да извикате: “Да живее България!” И за финал, като човек с отношение към езика, искам да поздравя Яна Титова и Георги Дюлгеров, че са успели да накарат актьорите да загърбят софийския сленг и да говорят на диалект според времето и ситуацията. Останалите май ще имат нужда от уроци при Блага.
Зорница Кънчева
Пълния списък на наградите на 41-вото издание на фестивала “Златна роза” можете да видите на www.zlatnaroza.bg.
