Днес е 22.04.2024

“Немилосърдната красавица” – един независим български филм с 34 международни награди

25.09.2023
“Немилосърдната красавица” 1

Премиерата на новия български филм на фестивала “Златна роза” е на 26 септември от 17:00 в зала “Европа” на Фестивалния и конгресен център – Варна.

Режисьорът Николай Богомилов споделя как личността на френския средновековен поет Франсоа Вийон е вдъхновила създателите на лентата: “Най-лесно е на човека да му подрежеш крилата, да пъхнеш под носа му парче мръсотия и да кажеш – това си ти. Трудно е да му дадеш крила, да му кажеш – въпреки твоите проблеми, трудности и изкушения, ти можеш да устоиш, ти можеш да си морален, ти можеш да си честен, ти можеш да си смел. Вийон е един много ярък пример за това, че такива хора съществуват.”

В рамките на програмата „Открити хоризонти“ на 41-вия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” 2023 ще бъде премиерата на един филм, вече отличен с множество международни награди – “Немилосърдната красавица” (”La belle dame sans merci”).

Филмът ни отвежда в епохата на Средновековието във Франция, която не е просто исторически фон на една любовна история, а провокира философски въпроси за живота и смъртта, за вярата и порока, за ересите и милосърдието. В основата му е част от истинската история на Франсоа Вийон – една от най-противоречивите личности на 15. век, но главният герой е събирателен образ от няколко исторически личности – Франсоа Вийон, средновековния поет Ален Шартие и религиозния проповедник Джироламо Савонарола. Филмът, който в началото си е реалистичен исторически разказ, при развитието на сюжета се превръща в приказна история – притча.

“Немилосърдната красавица” 3

Лентата е създадена през 2023 г., сценаристи са Николай Богомилов (Тимотео) и Винсент Моли, режисьор е Николай Богомилов, оператор Емил Топузов. Впечатляващата музика включва произведения на Гия Канчели, Йоханес Брамс, Йохан Себастиан Бах, Янис Ксенакис. В ролите са Винсент Моли, Баярма Баярма, Нели Дренска, Адриана Димова. Филмът е продукция на Ергана филмс продакшън – Марика Тошева, Николай Богомилов и Ангел Ставрев, копродукция – Доли Медия студио.

Интересен факт е, че “Немилосърдната красавица” е независима продукция, но в рамките на само три месеца тя е приета за участие в 34 фестивала в Англия, Холандия, Германия, Италия, Швеция, Франция, Полша, САЩ, Канада, Бразилия, Тайланд, Индия, Перу, Хонг Конг, Сингапур, Дака, Дубай и др. и вече има 34 получени награди. Постигащ международно признание най-вече заради оригиналния си стил, необичайната работа с музиката, метафоричния кино език с множество културни препратки, филмът е поканен на още 50 фестивала, откъдето създателите му също чакат добри новини.

Трейлърът на филма може да се види тук: https://www.youtube.com/watch?v=3ZR3JrgWCPI&t=5s

Режисьорът Николай Богомилов (Тимотео) завършва право в СУ „Климент Охридски“, а по-късно – кинорежисура и продуцентство във ВГИК Москва. Автор е на няколко късометражни филма, награждавани на международни фестивали, както и на документалния филм „Булгарианум (документална приказка)“, носител на наградата за най-добър чуждоезичен документален филм на Фестивала на световното кино в Милано през 2016 и на още престижни международни награди. „Немилосърдната красавица“ е пълнометражният му дебют в игралното кино.

“Немилосърдната красавица” 2

Преди премиерата на “Златна роза” Николай Богомилов сподели пред Нина Локмаджиева своята концепция за филма:

С каква идея създадохте “Немилостивата красавица” и как натоварихте един символичен образ с жизнения товар на един от най-големите поети на Средновековието?

Филмът е посветен на средновековната поезия и основната идея е цената, която истинският творец плаща за своето творчество – страданието. Целият разказ на филма е разказ за цената, която главният герой – Поетът, е платил, за да може да напише едно съвсем кратко стихотворение – това е Рондото на Франсоа Вийон, което ще чуем във финала на филма.

Главният персонаж (Поетът) е събирателен образ от няколко исторически личности, като стиховете, които звучат във филма, са на Франсоа Вийон и Ален Шартие и фрагменти от проповедите на Савонарола. “Немилостивата красавица” е поема на френския средновековен поет Ален Шартие. Всъщност филмът по моя замисъл би трябвало да бъде философска притча, която да говори за красотата и трагизма на Средните векове.

В търсенето на пространство, които ни дава максимална творческа свобода, ние с Винсент Молли избрахме Средновековието. То ни дава свободата да говорим за актуалните теми днес.

Към кои актуални теми могат да погледнат зрителите през призмата на Вашия филм?

Например към темата за войната, която се разглежда от много режисьори напоследък. Но говорим не за една конкретна война, а за войната като страшно безкрайно явление в човешката история. И докато много режисьори си поставят задача да дават оценки за една или друга политическа позиция, за мен по-интересен е друг въпрос, който се изследва в третата част на филма – защо светът е устроен така, че развитието и прогресът се движат от агресията. Кой е носител на тази агресия? Защо демиургът не е могъл да намери друг начин човечеството да се развива? Защо в митологията има оставени следи за варианти за съществуване на човечеството без конфликт и е трябвало проектът Човечество да се започва отначало. Задавам си въпроса защо? – защо едни риби изяждат други риби, едни животни изяждат други животни? Ако махнем състезателното начало, което води до войни и до конфликти, ако я нямаше тази форма на агресия, този свят може би нямаше да се развива. И аз се опитвам недиректно, със символичен език да настроя зрителя да мисли върху това – защо? По този въпрос разговарят персонажите – мъжкият и женският персонаж, а планираната любовна среща се превръща в един конфликт, който човечеството не е решило до ден днешен.

Каква е сюжетната логика на филма?

Сюжетно филмът е построен така – първата част е реалистично историческо кино и разказва част от истинската история на поета Франсоа Вийон и неговия конфликт с официалната църква. В цялата първа част ние чуваме неговите стихове и виждаме реалните ситуации, които довеждат до създаването на това творчество – самия творчески процес. След което първата част приключва с трагедия, както е било и при Вийон. Той е имал конфликт с представителите на традиционното християнство, бил е последовател, даже и проповедник на катарските вярвания, и естествено е бил смятан за еретик. В Средновековието е имало т. нар. белег на еретика – прерязани на кръст устни – уста, които говорят ерес. Католически свещеник посяга с нож да пререже устните на поета, но в спречкването Вийон го убива неволно при самозащита. Ние разказваме това, без да посочваме името на поета, но цялата първа част на филма (”Студентът”) е за него – разказваме с неговите думи в стихове за това как се е отъждествявал с Христос, цялата история около него. Следвайки сюжетната логика, сме добавяли някои чисто творчески елементи, които допълват разказа в рамките на тази концепция за персонажа.

Богомилството очевидно представлява особен интерес за Вас, не само заради съвпадението с фамилното Ви име. Какво повече научихте за богомилите/катарите, докато се готвихте за филма?

Просто съвпадение е, може би, но всъщност преди двайсетина години започвах да изучавам богомилите. Тогава се запознах с един изключителен човек – Фаина Гримберг – тя е историк и писател, посветила се на изучаването на България и нейния културен принос в света. Тя изследва културното влияния на българите в Европа, което идва на няколко вълни – част от българите остават на Волга, други отиват към Дунав, а една част от тях отиват в Западна Европа. Без да създадат своя държава там, те се разтварят в местното население със своите ритуали, със своята кухня и със своя дуализъм. Те са вярвали не само в бог, но и в богиня – в мъжкото и в женското начало. Както в Тангра, така и в Мартха – древна българска богиня, която ние почитаме като като Баба Марта – ехо от един невероятно мощен култ. Попадайки в Европа, този култ повлиява силно на култа към Богородица. Защото християнството е много мъжка религия – докато в античния свят имаме богове и богини, в един момент мъжкото начало става едноличен господар на това пространство, а женското бива изтласкано на втори план. Завръщането на силния култ към женското начало – в образа на християнската светица Св. Богородица се случва значително по-късно от възникването на християнството и основна роля за това имат преселенията на прогонените богомили от България, които се заселват на територията на Северна Италия и Южна Франция.

Как Вие виждате личността на Франсоа Вийон?

И за мен, и за Фаина Гримберг, именно Франсоа Вийон е човекът, на когото съдбата е отредила да бъде гласът на катарските/богомилски учения. Влиянието на Вийон като личност в онова време е доста по-голямо от това, което се е смятало досега. Преди години издадох книга на Фаина, която представихме на научна конференция в Русия. Там имаше учени от Сорбоната и от цялото европейско културно пространство, което се занимава с Вийон. И ние оборихме този мит, че е бил крадец и убиец – аргументирано, с исторически документи и издания, които съм събирал от цял свят. В рамките на изследването беше направен точен превод на стиховете на Вийон, освободен от унищожителната концепция, която оклеветява този изключителен човек. Той не е бил престъпник – имал е конфликт с официалната църква, която му скалъпва множество фалшиви обвинения, бил е учен в Сорбоната, изключително ерудиран човек на словото, който е писал стихове, които с всяка фраза препращат към Овидий, Хораций, Виргилий, Новия и Стария Завет – това не е гуляйджийско творчество, а по-сериозно нещо. Но то не устройва официалната църква. Неговите приятели от близкото му обкръжение са били разпитвани, като са използвани всички прелести на Инквизицията, и от тях е изтръгнато такова признание, каквото е било нужно – че Вийон е обрал Нантския колеж и други “престъпления”.

Има ли българска връзка във Вашата версия за живота на Вийон?

Не можем да кажем, че Вийон е български поет, разбира се. Той е френски средновековен поет, той е част от литературното направление на своето време, учил се е от своите предшественици и е бил популярен сред своите колеги, бил е приятел с Карл Орлеански, който е бил и негов покровител. Така че Вийон е френско литературно явление. Но в нашия филм ние даваме важни цитати от неговото творчество. В своето Завещание той казва: “Аз в своята страна съм в далечна земя, чужд съм на това място”. Казва, че произхожда от страна на вълшебници. Ние имаме много исторически доказателства, че България е страната на магьосниците – българите имат такава репутация още от историята на Баян, който се превръщал във вълк. Казва, че си тръгва и отива в Анже – това е един близък град. Няма как да отиде в съседния град, а Анже – това е град на Ангелите. И идеята на нашия филм е тогава, когато свършва реалистичната част, когато се случва голямата трагедия в живота на този толкова чист човек, той да излезе от реалността и да отиде в Анже – в града на Ангелите, в приказното царство. Нашият персонаж е принуден да бяга, бива приютен в съседно царство и от реалността попада в приказка. Което, вярвам, е неочакван сюжетен ход.

Награди от различни места получава дебютната Ви лента.

Награди – за мен всяка една от наградите тежи еднакво – досега има 34 награди, току-що получих награда от Хонконг, всеки ден получава писма, 40 фестивала са ни поканили без такса за участие, а това е един независим филм. Очевидно е доста универсален като послание, защото се харесва от Франция, Холандия, Германия от Америка имаме 7 награди, и от хора от Изтока – Сингапур, Бангладеш, или пък в Перу – пишат ни хора с благодарност, че могат да покажат нашия филм.

Как виждате Вашия филм сред актуалните тенденции в европейското кино?

Винаги съм мечтал да направя филм, който да бъде една философска притча, такава, каквато правят Бергман, Фелини и други класици в историята на киното. А и експериментирам с музиката, която е отделен персонаж. Бих искал да отбележа сериозната работа на моя съсценарист и изпълнител на главната роля – Винсент Моли. Той не само е мой съавтор и съратник, но и изпълни една роля с огромен актьорски диапазон – от самонадеяния уверен в себе си млад човек до смирения, потънал в скръб самотник. Друг главен съавтор на филма е изключителният оператор Емил Топузов, с когото се харесахме още от първа среща и мислим и дишаме по един и същ начин през целия проект. Неговият дългогодишен опит и фин усет към композицията нееднократно ме спасяваше на снимачната площадка. Благодарен съм на нашия невероятен художник-сценограф Боряна Минчева, благодарение на нея и художника по костюмите Джанина Байкушева епохата оживя по изключително достоверен и убедителен начин.

От доста време големи режисьори като Ларс фон Триер, Педро Авмодовар, Ханеке и много други режисьори, които ги следват или им подражават, убеждават света, че тъмната страна на човека, това е неговата истинска същност. Бърка се надълбоко в душата на човека и на показ се изважда шепа мръсотия. Някои от тях са изключително талантливи и убедително разказват това, в което вярват, но аз не съм от тези, които вярват в това. Светът е залят и продължава да се залива от филми, които са създадени, за да оправдаят престъпника, убиеца, мерзавеца. Тези хора, които си играят с огъня, едва ли си дават сметка, че отварят кутията на Пандора и будят архетипа на насилника, който може по своя инфантилен начин да търси изява в нашия свят чрез своите престъпления.

А Вие сте от града на ангелите?

В световната култура има два огромни колоса, които предопределят въобще европейското, а може би и световното съзнание до голяма степен. Единият е Лев Толстой, който вярва в човека, обича човека като добрия бог демиург. Другият е Достоевски, който, както казва Фаина Гримберг “създава гениалния роман “Престъпление и наказание”, който има едничката цел да оправдае Разколников за неговото престъпление. Достоевски, разбира се, е гений, но това не винаги е нещо добро. Това са два колоса, които влияят на цялата култура. В световното кино днес почти едноличен господар е Достоевски. Но ги има и Фелини, Антониони, Колотозов, Кешловски и други, които продължават пътя на Толстой. Аз идвам в киното, за да се включа в тази редица. И затова, когато моите герои правят морален избор, те са готови да платят много висока цена, за да запазят честта и достойнството си. Най-лесно е на човека да му подрежеш крилата, да пъхнеш под носа му парче мръсотия и да кажеш – това си ти. Трудно е да му дадеш крила, да му кажеш – въпреки твоите проблеми, трудности и изкушения, ти можеш да устоиш, ти можеш да си морален, ти можеш да си честен, ти можеш да си смел. Вийон е един много ярък пример за това, че такива хора съществуват.

Разговаря Нина Локмаджиева

“Немилосърдната красавица” 4

https://fccvarna.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5/%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0-2023/d8aa9126f3d72a8c5193d9b8b14ff2ec

Други