За Сиси Денкова напълно важи доброто клише, че животът е приключение още от ранна детска възраст. Напуснала уюта на родната Варна на 10-годишна възраст, със семейството си се озовава в Мемфис, Тенеси. Въпреки че в местния университет учи политология, записва театър като втора специалност и играе в самодейни трупи. Първата й роля била чистачката в много забавна комедия на Гарсън Канин “Роден вчера”. Артистичната нишка отдавна е заложена във фамилията, тъй като баба й също е участвала в любителски театър, а баща й е тромбонист. Прекарала 8 години в Ню Йорк, като там за първи път е режисирала пиесата на Жан-Пол Сарт No Exit”. После експериментира с 16мм филм и малко късометражно кино.
“Аромат на липа” е дебютният филм на Сиси Денкова. Тя е избрала нелекия жанр на комедията като се е доверила на актьорите – Иван Бърнев, Албена Колева, Тончо Токмакчиев, Албена Михова, Йоана Буковска – Давидова, Иван Петрушинов, Рени Врангова, Георги Златарев, Мария Бобева, Ивайло Димитров, Жанет Иванова.
В центъра на историята е Стефан, който току-що пристига със зелена карта в Мемфис, където попада в хотела на Дима и Георги. Какво ще се случи с него по пътя му към американската мечта, ще видим на 21 септември от 18 ч. в зала 1 на ФКЦ- Варна.
Прожекцията е част от конкурсната програма на фестивала “Златна роза”.
Да се занимавате с кино ли беше детската Ви мечта?
Детската ми мечта първо беше да стана певица. Бях се запалила по караоке, когато излезе и исках да пея. После много се влюбих в театъра, залите, сцените, костюмите и всичката магия, която става вътре. Всъщност си спомням кога разпознах себе си като актьор. Беше точно във Варна. Разхождахме се по центъра около театъра. И тъкмо като минавахме оттам, видях една трупа актьори до задната врата в един кръг си говореха и пушеха. Имаше нещо толкова различно в тях, начинът, по който бяха сплотени. Представях си, че си говорят за книги, изкуство и музика, и някак си исках да бъда при тях.
Варна е родният Ви град. Помните ли първия си дом, Вашата улица? Кога за последно го посетихте?
Родена съм във Варна, но прекарах детските си години в Добрич и околните села. Баба ми живееше в Добрич, на Мировете, до центъра. Градската градина, Калистото – кафенето където се срещаха големите, сергиите където купувах цигари за баба, дъвки “Турбо”, сладолед. Имах няколко села – Дропла с приятелките ми от първия етаж, Великово с една баба, Божурово с една леля, Сенокос с друга леля. Най-любимите спомени. После обаче се преместихме във Варна и там започнаха ученическите ми години, така че мога да кажа че съм израснала и на двете места. Във Варна също имам спомени от морската градина, от нашия квартал “Възраждане” и пътя към училище “Софроний Врачански”. Сигурно са минали 3-4 години от както съм била там.
С аромат на липи ли беше свързано детството Ви. Или заглавието на филма има друга история?
Да, точно. Навсякъде ми миришеше на липи. Много от нас имигрантите, поне тук в Мемфис, правим тази асоциация. От време на време намираме по една липа някъде, и те спира за момент на място. Връщаш се назад…
Какво очаквате от прожекцията на „Златна роза“? Вярвате ли в това, че у дома и стените помагат?
Очаквам моите познати и зрителите от Варна, както и нашата растяща аудитория да се насладят на филма. Не съм сигурна дали това за стените е вярно в този случай, но с нетърпение очаквам премиерата ни.
Имате зад гърба си няколко късометражни филма, работили сте в други сфери на изкуството. Кога разбрахте, че е дошъл точният момент за първия Ви игрален филм?
Получих предложение в Лос Анджелис да работя във филм девелопмент с продуцента Ейми Беър, в компанията й “Гиден медиа” през 2017 г. Работих на терен на един неин филм, като асистент на продуцентите и така се запознахме. За няколко години във филмовата индустрия научих много за бизнеса, за агенциите, за това което те наричат “пакетиране” на сценарии и целия процес на обработване и подготовка на един филм за пазара. Беше много важно за мен да отида, така че тъкмо се бях прибрала от Ню Йорк, и стегнах багажа за Калифорния. След време разбрах достатъчно и реших да се оттегля, защото мечтата ми беше да направя истински независим филм, като за начало. Всъщност причините бяха много, но според мен взех правилното решение, въпреки че беше трудно да оставя работата си, особено такава, в която има развитие.
Как се роди идеята за „Аромат на липи“? И защо решихте да се обърнете към този труден жанр – комедията?
Винаги съм уважавала артхаус киното и особено драматичния жанр. С времето вкусът ми започна да се формира, а и като наближи този филм – това беше най-добрият начин да комуникираш на тази тема. Но по вкус също отдавна си падам по комедия, черна комедия, започнах да разбирам и всички други суб-жанрове, тук в САЩ са фенове на много различни нюанси на комедията. Първо, филмът решава всички въпроси. Всичко започва и свършва с това кое е най-доброто за него. И всеки филм е различен. И друго – забавлявахме се много. Имаме чувство за хумор.
Сценаристът Jordan Trippeer има доста интересна съдба – сблъсквала се е с различни култури. Успяла ли е да улови „спецификата“ на българския хумор и да избяга от клишетата, които съпътстват нашите сънародници в чужбина?
Работихме много отблизо двете. Мисля, че е улучила важните неща за всеки персонаж независимо откъде е. Тя действа много логично, както трябва да бъде, в изграждането на структурата. Не гледаше на нас, като на някакви извънземни, които са толкова чужди и различни. За нея беше едно и също дали сме от България или северния полюс. И това ме научи на много. Придържахме се към по-голямата тематична идея, а не към клишета, стереотипи и свръхинтелектуални коментари. Но все пак, публиката ще каже. От една гледна точка мисля, че избягваме най-типичните клишета. Но за какво става въпрос всъщност? Клишетата са неприятни, когато са нахвърляни без смисъл и не придържат структурата на сценария или главната линия на персонажа. Тогава ни изваждат напълно от филма. Тези решения започват от сценария. В същото време стереотипите са стереотипи, защото се повтарят в живота. Този материал за един писател, е част от нашия кръгозор. Ако се опитваме без него напълно, тогава и там правим същата гимнастика, но в другата посока – някакво клише за да допълним нуждата си да претендираме по някакъв начин пред другите. Във всеки случай е някаква манипулация и магия на изкуството. Много е субективно.
Голяма част от зрителите в България са все още доста привързани към старите родни комедии. Мислите ли, че Вашият филм може да пребори носталгията им?
Аз също съм привързана към много любими български филми и комедии. Не мисля, че са в конкуренция един с друг. По-точно ще видим дали нашият филм ще заеме място в сърцата на публиката. Но това, което носи смисъл в българското кино дoсега, си остава завинаги.
Колко време отне целият процес? Имахте ли трудности при подбора на актьори?
Целият процес отне за мен повече от 4 години. Идеята се роди сигурно преди 10 години. Трудности да ви кажа честно с актьорите нямаше, първо защото аз не правя стандартен кастинг. На мен ми е достатъчно да пия едно кафе с тях. Не означава, че толкова бързо ги преценявам изцяло. Мисля за цялото нещо докато мисля и за тях индивидуално, като пъзел. Актьорите в България са на много високо ниво, една от причините е, защото те играят постоянно и все още има актьорски щат. Такъв калибър актьори не се канят на аудишън. Актьорите не показават най-силната си работа на аудишъни. Ние сме колаборатори. Разговор, разбирателство, сверяване на часовниците. Въпрос на отношение. За това нямах трудности в подбора на актьорите. Много искрено им обясних каква съм, какво правя, защо го правя, на какво съм способна, но и какви са ми недостатъците също. Те подбраха мен! И накрая изживяхме едно приключение заедно, това беше колективната ни енергия.
Кои три български филма бихте препоръчали на американските си приятели?
Много труден въпрос! Мога само да се сетя за филмите, които обичам – “Най-добрият човек когото познавам”, “Да обичаш на инат”, “Матриархат”, от комедиите – “Топло”, “Господин за един ден”, ‘Опасен чар”, “С деца на море”, “Изпити по никое време”, “Оркестър без име” и много други.
Върху какво работите в момента?
Хрумват ми някои идеи за следващи филми, за една детска книга даже. Но в момента работя по разпространението на “Аромат на липа” в кината из цяла България от 27 октомври. Разпространява “Александра филмс”. С нетърпение очакваме публиката!
Разговаря Зорница Кънчева
Снимки: “Златна роза”, архив
