Изложба на варненската художничка Тереза Зиковска се открива на 19 септември в СБХ на ул. “Шипка” 6, зала 2А. Мотото на експозицията, която включва работи от последните две години е “Платното ми е пристан”. Изложбата ще открие проф. Чавдар Попов.
Преди откриването на изложбата си в София Тереза Зиковска споделя:
“Новата ми изложба включва платна, сътворени през последните две години. В бурята на живота ми се пречупиха много ветрове, които успявам да насоча в платното ми, то да се движи и да ме води до тихия пристан на творчеството. Живописта е арена на движение, промяна, съзерцание, усъвършенстване, път към себе си и начин на общуване. Образите на дивата река, водопада, водовъртежа, ритмичния шум и тласъка, музиката са въплътени в картините ми. В опита да Ви предам първоначалната идея за изложбата ми, аз се вглеждам в късовете живот, оживелите моменти, които се появяват под четката ми. В тях съзирам тъкънта на моя живот. Обичам оголените си нерви, оголената си душа и оголената си плът. Обичам топлотата или потъването във вода, но пак съм гола, потъваща в мекота. Актът на създаване, когато не съм тук, осмисля битието ми, вълнението, цветове, смисъла, времето, другото, скритото, цикъла, картините, които са осветени кадри от филма. Осветени от онази незабравима светлина, която ги запечатва завинаги в ретината? сърцето? съзнанието? душата? А къде е тя? Около мен. Аз съм в нея. Голяма е. По-голяма от мен. Чувствам се като дете. Пакостливо, любобитно, с нови боички в ръце. Всичко в моя живот е боички. Боичките са светлина, да си имам от всички цветове по много – като играчки, които можеш постоянно да сменяш. Та така де, не ми пречете да си играя. Свободата е великолепният подарък, а изкуството е нейното лице. Ако Ви е интересен моят свят, елате да се потопите в него.”
Изкуствоведът Ружа Маринска за творчеството на Тереза Зиковска:
“Живеем в свят, разтърсван от сблъсъци и катастрофи. Живеем на планета, твърде малка, за да понесе грохота, който я облита за миг. Живеем във време, което е убило „вчера“ и не предсказва „утре“, защото ни е закотвило в „днес“. Тогава човекът, извечно обречен на своя кръст, е повече от всякога гол и сам под небето. И вселенската драма отеква като екстаз в душата му.Трябва ли да се учудваме, че експресионизмът преживява ново възраждане? И в българското изкуство експресионизмът е на гребена на вълната. Едно от неговите лица е Тереза Зиковска – органична и дръзка, потопена, отдадена на стихията на чувствата си.”
Тереза Зиковска
Родена на 27-01-1975 г. Живее във Варна
1993 – Завършва ССХУ по приложни изкуства, София
1998 – Завършва НХА – София в класа на проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев
1999- 2006 – Асистент по живопис във ВСУ „Черноризец Храбър”- Варна
2007 – Член на СБХ
2011 – Открива галерия „Тереза Зиковска”
2015 – Награда „Media AwARTs” – Първи независими награди за култура
Източник на информацията: Галерия „Тереза Зиковска“
