Била съм на четири години, когато Варна за първи път е станала домакин на Световния фестивал на анимационния филм. Не съм сигурна дали съм присъствала точно на това издание, но Анри Кулев във финалната си реч припомни атмосферата на тези първоначални стъпки, когато 5-хилядна публика е изпълвала Двореца на културата и спорта. Носталгията е полезна понякога, но по-важното в случая е, че само преди броени дни морският ни град за 19-и път посрещна този шарен, но изключително сериозен фестивал.
Изглежда, че през настоящия сезон на мода е хърватската анимация, защото освен Голямата награда, при представител на балканската страна отиде и отличието в една доста специфична и капризна категория – за еротични филми (“У” на Матеа Ковач). “Семеен портрет” пък обра гласовете на журито за приз номер 1. В кукления проект на Леа Видакович фамилните връзки и отношения са подложени на безмилостна дисекция, като всичко това е фонът на едно привидно добронамерено посещение на 12-членното семейство на Золтан в аристократичната къща на брат му Андраш в навечерието на Първата световна война.
При студентското кино беше отличена естонската продукция “Източният дъжд”. Ръчно рисуваната анимация на Мили Йенкен е посветена на шапката на баща й, която се явява най-сигурното убежище при каквото и да е бедствие. В раздела за деца наградата отиде при пъстрото и изпълнено с въображение (каквото има всяко хлапе) филмче “Не е приказка” на Малгожата Рибак от Полша. Като стана въпрос за деца (най-важните представители на подобен форум), дипломи бяха връчени на всички участници в работилниците, като сред бяха и възпитаниците на кино школа “Люмиер” при ОДК с ръководител Елица Матеева.
За първи път присъстваше и категория за хорър филми – там отличник стана Рикардо Кумп от Бразилия с “Кактусът”. А при пълнометражните продукции с приз си тръгна “Демоните на моя дядо” на Нуно Беато от Португалия.
Като последовател на мрака се определи изгряващата звезда на българското анимационно кино – Спартак Йорданов, чиито проект “Обезличаване” беше отличен с три награди. И въпреки апокалиптичните нотки във филма, и аз като Анри Кулев вярвам, че анимацията е все още прозорец към свободата.
Зорница Кънчева
Пълният списък с награди на WFAF 2023 можете да видите на www.varnafest.org
