Днес е 02.03.2024

Соня Йончева: Изкуството няма край, то е като енигма, която никога не свършва

31.08.2023
Соня Йончева 1

Оперната дива Соня Йончева пред Виолета Тончева за заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023, диригента и колегите на сцената; за Тоска и другите героини от биографичната книга „15 огледала“; за новия албум „Куртизанката“ и предстоящото в зала България първо издание на Сезон „Съкровени гласове“; каузата Посланик на УНИЦЕФ за България, семейството, децата и изкуството като енигма.

– Вашите изяви в България винаги имат емоционален подтекст – подарихте концерт на съгражданите си в Пловдив, в София пяхте с Вашия откривател за световната сцена Пласидо Доминго, пак в София, в началото на годината изнесохте концерт с любимата Ви барокова музика, а сега сме щастливи да Ви посрещнем за пръв път във Варна за заключителната Оперна гала на Опера в Летния театър. Какви чувства влагате във варненския концерт?

– Не съм идвала във Варна може би повече от 25 години и това е моят дебют тук. Не съм пяла никога на варненска сцена, не познавам варненската публика и бих искала да видя нейната реакция. Любопитна съм да разбера какъв ще бъде този наш първи контакт, оттам идва и емоцията, свързана с концерта.

– Ще пеете за пръв път и под палката на диригента на Държавна опера Варна Кръстин Настев, който освен, че наскоро защити докторат по музика, е и Ваш съученик от Музикалното училище в Пловдив.

– Да, наистина, ние се познаваме отдавна. Спомням си, че когато бяхме на 14 или 15 години, той беше дошъл у дома, свиреше на пианото валса на Мюзета от „Бохеми“, аз пеех и той ми каза: „Ах, Соня, колко хубаво се получи, хайде сега тук да направим така, а тук така“ (засмива се). Познанството ми с Кръстин е от детството, така че варненският концерт е хубава причина да се срещнем отново на такова високо професионално ниво.

– Фокус в програмата на Оперната гала са „Тоска“ от Пучини и „Норма“ от Белини и още отсега предвкусваме удоволствието да Ви чуем с емблематичната за ценителите на оперното изкуство ария „Каста Дива“. Що се отнася до „Тоска“, ако съдим по ангажиментите Ви – от дебюта в Метрополитън опера, през триумфа в Арена ди Верона, във Виенската Щатсопера и на много други сцени, без да забравяме предстоящите спектакли в Йокохама и Токио – изглежда, че с Тоска прекарвате най-много време заедно.

– Да, наистина (усмихва се). „Тоска“ е една от най-често поставяните опери. В ежегодните световни класации първото място винаги си оспорват „Тоска“ и „Травиата“. Изключително много харесвам „Тоска“ и колкото повече я пея, толкова повече я обичам.

– Какво научихте от Тоска?

– Научих какво е истинската любов. Тоска защитава своята любов със страст, отстоява и защитава в крайна сметка това, в което вярва. Нейната младост, нейната невинност, нейната набожност – това са качества, за които не говорим често днес.

– Българските певци с международна кариера – мецосопраното Валентина Куцарова, тенорът Милен Божков, баритонът Пламен Димитров и басът Ивайло Джуров се чувстват привилегировани да пеят с Вас в „Опера в Летния театър“.

– Кръстин ми ги представи, чух няколко техни изпълнения и много ги харесах. За мен е важно, че всички ние сме българи и заедно ще поднесем един български продукт, една оперна гала като завършек на значим фестивал като Опера в Летния театър.

– Какви са изискванията Ви към партньорите, какви хора обичате да виждате срещу себе си на сцената?

– Обичам певците и хората на сцената срещу мен да мислят заедно, в екип и да разчитат един на друг. Операта е колективно изкуство, което не изтъква един или друг, а се създава от целия екип – солистите, хора, художниците, сценичните работници, гардеробиерките и всички останали. Това е огромна машина от хора, които влагат всичко от себе си, за да може цялото представление да се случи по най-добрия начин.

– В края на Оперната гала във Варна, пред отбрана публика ще представите биографичната си книга „15 огледала“ и последния си албум „Куртизанката“, които допълват образа Ви на една от най-големите оперни певици в световната оперна история. Имахте ли някакви колебания за избора на ролите и записите?

– За книгата беше трудно в известна степен, защото ролите, които вече съм пяла, станаха над 50. От друга страна исках да подчертая 15 роли, като символично число за моите 15 години на сцената. Това са 15-те героини, които са били винаги до мен и не само са ми носили огромни успехи, но и са ме изградили като творец и личност.

– Тоска, Норма, Виолета, Мими…

– Също Лучия ди Ламермур, Попея, Клеопатра, както и някои, които си мечтая да пея като Аида и Елизабет от „Танхойзер“. Изпяла съм всички героини в албума „Куртизанката“, замислен като букет от арии и дуети, в партньорство с тенора Чарлз Кастроново, които отразяват част от характера на тези мистериозни жени, каквито са куртизанките.

– За Празника на българската писменост и култура 24 май съобщихте, че Вашата компания организира интересен музикален форум с български адрес и дългосрочна перспектива – сезон „Съкровени гласове“. Ще разкриете ли повече подробности за предстоящото през есента първо издание?

– Сезон „Съкровени гласове“ е замислен като паралелен мини сезон в зала „България“, който ще представя предимно певци в един по-интимен формат. Аз много обичам камерна музика и обожавам да изнасям рецитали само с един инструмент, например лютня. Случвало ми се е да пея само с китара или с малък оркестър от барокови музиканти. Намирам тази форма на представяне много интересна, защото публиката се докосва до нас по един по-директен начин. В обичайното оперно представление има декори, перуки и много други условности, през които е трудно да видиш човека, докато рециталът скъсява дистанцията между артиста и зрителя в едно общо, съкровено съпреживяване на изкуството. В първия сезон „Съкровени гласове“ включваме 7 рецитала, като началото през октомври поставя рециталът на баритона Ервин Шрот. Следва Фреди де Томазо – млад изгряващ тенор, който, според мен, ще има мащабно развитие в кариерата си през следващите 10 години и аз с удоволствие го подкрепям. През декември продължаваме с мой рецитал, в който, заедно с няколко музиканти, ще представя мелодии и мадригали от Монтеверди, някои от тях на повече от 450 години. Този интересен рецитал изнесох по време на пандемията в Залцбург и видях хора да излизат от залата с насълзени очи. И знаете ли защо? Защото бях включила в програмата една българска народна песен – „Заблеяло ми агънце“. Те не разбираха текста, но очевидно бяха трогнати от самата мелодия и цялата красота на българския фолклор. И за мен всичко това беше много вълнуващо.

– Със Сезон „Съкровени гласове“ награждате музикалния имидж на България пред света. Освен това сте и Посланик на УНИЦЕФ за България – една гражданска позиция, която днес е особено актуална, заради все по-честите прояви на агресия срещу жени и деца у нас. Какво Ви мотивира да се застъпвате за тази правозащитна кауза?

– Винаги съм се стремяла да помагам, с каквото мога, дори и с малко, то също не е излишно. В моето семейство знаем, че в живота всеки се сблъсква с различни препятствия и трудности. Сред артистите също познаваме млади хора с лични проблеми, които им пречат да се развиват в професионален план. УНИЦЕФ дойде в моя живот, точно когато бях станала майка за втори път и си задавах въпроси за света, в който ще живеят децата ми, как бих могла да помогна на децата в беда, как да допринеса, за да стане светът по-добър. УНИЦЕФ се оказа идеалният формат, чрез който можех да се включа във всички тези каузи.

– И понеже стана дума за семейни взаимоотношения, какви ценности споделяте във Вашето семейство? Децата следват ли музикалния път на родителите си?

– Матео и София са още много малки, той е почти на 9, тя – почти на 4, но и двамата много обичат музиката. С моя съпруг, диригента Доминго Хиндоян, постоянно ги водим на опера и концерт, запознаваме ги с творчеството на поети и композитори, за да могат те още от малки да изградят рефлекс към изкуството. Изкуството за мен е убежище за човешката душа и ние имаме нужда от това. Не искаме да създаваме артисти, но ако успеем да ги направим хора, които дори само ще подпомагат изкуството, също ще бъдем доволни.

– Как успявате да координирате професионалните със семейните планове?

– Трудно (засмива се). Ето тази сутрин оставих и двете деца болни с грип, защото в Швейцария те вече тръгват на училище, времето се разваля и т.н. Изпратиха ме разплакани в 5 и половина сутринта. Ще видя съпруга си в неделя, преди да замине за няколко седмици в Япония. Така че много е сложно, но когато семейството е сплотено, всичко се преодолява. Дори в емоциите, в думите, ние сме много свързани един с друг. Със съпруга ми поддържаме контакт 24 часа в денонощието и когато няма друг начин, се грижим за нашите деца от дистанция.

– Как оперната икона Соня Йончева устоява на предизвикателствата, как отстоява престижното си място на оперния Олимп, как се съхранява?

– Убедена съм, че артистът може да се съхрани само с талант и труд. Аз работя много върху себе си. Работя върху гласа си изпълнението си, опитвам се да бъда по-добър артист и по-добър човек И не се задоволявам с това, което вече съм постигнала. В изкуството няма лимит. Не можеш да кажеш край, успях, постигнах всичко. Изкуството няма край, то е като енигма, която никога не свършва. Това много ме мотивира. Да, моята кариера е точно това – съвкупност от огромна концентрация, изключително много труд и немалко жертви. Не мога да бъда винаги със семейството си, нямам свободно време да се занимавам с други неща, но пък това, в което вярвам, винаги съм успявала да постигна. Щастлива съм с подкрепата на моето семейство, приятелите и колегите, Софийската филхармония, Варненската опера и всички театри по света, в които пея. Радвам се на любовта на публиката към мен и това също ме прави щастлива.

Соня Йончева 2

ЗВЕЗДНОТО СОПРАНО СОНЯ ЙОНЧЕВА е обявена за една от най-харесваните и вълнуващи оперни певици на нашето съвремие. Наградата Певица на годината 2021 от Opus Classic утвърждава имиджа ѝ на изключителна интерпретаторка на световните сцени, като Metropolitan Opera, Royal Opera House, Teatro alla Scala, Opera de Paris, както и Баварската, Берлинската, Виенската Щатсопера и др. Нейните незабравими превъплъщения в емблематични роли получават огромно признание както от критиката, така и от публиката. Обширният репертоар на Соня Йончева включва произведения от Бароковия канон до Белини, Керубини, Джордано, Пучини, Чайковски и Верди. Известна със своя красив глас и изключително драматично присъствие, тя се чувства еднакво добре на сцената с концерти и рецитали в Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Будапеща, Дрезден, Хамбург, Мадрид, Мексико сити, Милано, Монте Карло, Москва, Ню Йорк, Париж, Сантиаго де Чили, Залцбург, Токио, Виена.

Родена през 1981 г., Соня Йончева учи пиано и пеене в родния си град Пловдив при Нели Койчева. Завършва магистратура в Консерватирията в Женева при Даниел Борст. Възпитаничка на Le Jardin des Voix на Уилиам Кристи, тя обръща специално внимание на ранния бароков репертоар, с който прави множество турнета – в Европа, Русия и Америка с „Дидона и Еней“ (Пърсел), с „Юлий Цезар“ (Хендел) във Версай, с „Коронацията на Попея“ (Монтеверди) в Лил и Дижон.

Носителка е на множество реномирани награди от международни конкурси, сред които най-висока е специалната награда CultureArte от конкурса на Пласидо Доминго Operalia 2010. Отличена е за Певица на годината 2021 от Opus Classic и за Изпълнител на годината от ECHO Classic 2015; удостоена е с Readers Award 2019 на International Opera Award, обявена е за Изпълнител на годината 2017 от medici.tv и др.

Соня Йончева си сътрудничи с популярни изпълнители като Стинг и Елвис Кастело, а силният й интерес към филмовата музика предопределя работата й с известния композитор Владимир Козма.

Ексклузивен изпълнител на класически звукозаписи на Sony, тя записва соловите си албуми „Rebirth“, „Handel“, „The Verdi Album“ и „Paris, mon amour“, „Stabat mater” на Перголези и др. Нейните записи включват също „Сватбата на Фигаро“ за Deutsche Gramophone и „Коронацията на Попея“ на Монтеверди в Залцбург. През февруари 2023 излиза новият албум на Соня Йончева “The Courtesan”, продуциран от нейната компания SY11 Productions, създадена през 2020 г.

През ноември 2021 г. Соня Йончева става посланик на УНИЦЕФ за България, отстоявайки правата на децата. Тя е и световен посланик на Rolex.

Виолета Тончева

Снимки личен архив

Други