“Има художници, които не се натрапват от телевизионните екрани, не заемат челните редове на вестникарските материали, нито пък най-изгодните пространствени зони в изложбените зали. (С течение на времето обаче тези конюнктурни фактори, които в момента са имали, естествено, определени предимства, сякаш все по-отчетливо губят своето значение.) Александър Капричев е точно от този тип автори – без да шуми и да се самоизтъква, той вършеше своята работа като добросъвестен и морално отговорен майстор.
Ако трябва само с няколко думи да се опитаме да характеризираме неговото кредо, можем да кажем следното. Интерпретацията и третирането на живописната материя в картините му се характеризират с пулсираща напрегнатост, с богати нюансировки и степенувания на тоновете. По принцип творбата, каквито и да са конкретният мотив или тема, рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на „ставане“, трепти сякаш във вихъра на неспирно оформяне, на понякога мъчителна материализация. Ставаме свидетели на основните фази на съграждане на живописната тъкан, която кристализира постепенно в разнообразни фактурни решения, редуващи гладката форма и релефа.
….Авторът обича широките имагинерни безбрежни пластически пространства, понякога си служи със стремително „бягаща“ перспектива, друг път подробно и съсредоточено обработва двумерната плоскост на самата живописна субстанция. Това му позволява да разгърне своя талант както в мащабите на голямата пластическа композиция, така и в малките форми.”
Проф. д. изк. Чавдар Попов
“При Капричев отношението към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното, е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък индивидуализъм. Защото това е скритият смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване.”
Проф. Свилен Стефанов
“От съзерцателните, тонални експерименти до каскадите от силни контрасти, подчертано търсещите творби на Капричев са значими със спонтанността си и преобладаващата загадъчност на иконографията. Балансираните съпоставки на тоновете хармонично вибрират и отекват, излъчвайки вътрешна светлина, която придава най-съкровените духовни търсения на художника.
Студено сините, плътно жълтите и живите коралови тоналности определено подчертават напластените текстури в неговите поетични и авангардни композиции. Докато натрупването на слоевете изглежда инстинктивно и спонтанно, композиционните решения на Капричев са резултат от прецизно артистично присъствие, приканвайки зрителя да се възхищава на интригуващата природа на блестящото им естетическо въздействие и визуални качества.
Най-удивително за мен е яростно красивата маслена картина върху платно “The Ladder” („Стълбата“) (2002–2003).
Тук изричната геометрична строгост се прекъсва от динамични текстури и пулсиращи сили, които разкриват емоционалната интроспекция на неговия страстен дух. Тази полярност отразява непрестанно развиващото се творческо вдъхновение на Капричев, което кулминира в енергичен живописен експресионизъм.”
Елена Фоски, арт критик, МКАК, Лондон
Александър Капричев
Александър Капричев е роден на 3 август 1945 във Варна. След завършване на образованието си, специалност “Декоративно монументална живопис”, ВИИИ “Николай Павлович”, София през 1976 г., Александър Капричев работи като свободен художник в родния си град, Варна, ателието му е във фабрика “Вулкан”, а от 1999 г. до 2006 г. живее и работи в Англия. Завръща се във Варна, като планира ретроспективни изложби, които, за съжаление са осуетени от внезапната му кончина през 2008 г.
Творчеството му обхваща монументални творби, реализирани в различни пространства: стенописи, гоблени, витраж и проекти за монументални творби, както и множество живописни платна, рисунки, офорти и литографии.
Критиците отнасят творчеството му, особено от последния период, към лиричната обструкция и абстрактния експресионизъм. Александър Капричев, обаче, черпейки от традициите на националното и световно изкуство, изгражда свой индивидуален, отличим стил. Той се концентрира предимно върху създаването и постигането на творческите си търсения, и по-малко в популяризирането им, припомня неговата съпруга Милица Капричева.
Художественото му наследство е показано след смъртта му в многобройни изложби във Варна, София, Плевен, Лондон и Венеция, както и на биеналетата за съвременно изкуство в Лондон и Флоренция.
Творби на Александър Капричев са собственост на Националната галерия в София, Министерството на културата на България, Градската художествена галерия – Варна, както и на частни колекционери в България и чужбина.
