Сергей Бобров даде нов живот на „Катерина или Дъщерята на разбойника“. Фрагменти от него ще видим на Балетната гала на 7 август в Летния театър.
Балетът е изкуство на мига – красивите движения отлитат към зрителната зала заедно с музиката. Изкуство, за което така и не се намери азбука или код, който да го запази на хартия. Как тогава може да се реставрира една стара творба, когато нейните създатели и изпълнители отдавна са на небето, а видеото още не е било изобретено? Сергей Бобров знае как. Балетмайсторът на Държавна опера Варна е попил тайната на това специално изкуство и дава нов живот на балета от ХIX в. „Катерина или Дъщерята на разбойника“.
Фрагменти от него публиката ще види на 7 август в „Опера в Летния театър“ по време на Гранд Балет гала.
Забравеният балет на легендарния балетмайстор Жул Перо – създател на балета „Жизел“ и хореограф в Мариинския театър, „Катерина или Дъщерята на разбойника“ чупи всички рекорди по дълготрайност. За разлика от други заглавия от XIX в., които се играят 3-4-5 години, тази постановка шества по различни сцени близо 50 години. И е мечта за всички големи балерини от онова време.
„Започнах да мисля за балетите на XIX в. – епохата до Петипа. В това време са създадени балетите „Силфида“, „Жизел“, „Корсар“. Всъщност самият Петипа взима много от Жул Перо и го преработва по свой начин. Даже Жул Перо дава Петипа под съд за плагиатство, печели делото и получава такава сума пари, че до края на живота си е ловил риба – не се е занимавал с работа въобще“, разказва Бобров. Той се възхищава на Жул Перо като уникален човек и творец и дори го намира за по-изявен хореограф от Петипа.
Първоначално Сергей Бобров издирва всички възможни либрето на „Катерина или Дъщерята на разбойника“. След това започва да търси музика от Цезар Пуни, с когото Жул Перо е работил най-много. Но всичко, което открива, са партитури за цигулка за няма и 2 минути. „Юри Григорович обичаше да повтаря: „Ако искаш да правиш балет, музиката трябва да е от един композитор“. Макар че всички знаем, че в балетите от XIX в. присъства музика и на Пуни, и на Минкус, и на Адам, и на други композитори. Заедно с моя приятел от Болшой театър Юрий Бурлака – педагог и балетмайстор, търсихме много, за да открием музика на Пуни, която да съответства на всяко действие от либретото“.
През XIX в. в балета пантомимата и танца са ясно разграничени. Даже критиците пишат: „Мадам Ленияни много добре танцува, но не мимираше твърде много“. През ХХ в. Юрий Григорович създава действения танц, като обединява пантомимата и хореография. Сергей Бобров решава да се върне към стила на ХIХ в., за да видим как е било. „Въпросът беше не просто да разделя хореографията от пантомимата, а да направя хубава хореография и мисля, че се получи“, казва балетмайсторът.
Фрагменти от „Катерина или Дъщерята на разбойника“ ще донесат старинна романтика от сцената на Летния театър чрез умелите и ентусиазирани артисти от международната трупа на Държавна опера Варна. На Балетната гала публиката ще остане изненадана от техния прогрес като техника и артистичност. В спектакъл са включени фрагменти от най-новата постановка на „Ромео и Жулиета“ във Варна, както и откъси от балетите „Кармен Денс“, „Антигона“, съвременни номера.
Искра Сотирова
Снимки Росен Донев
