Днес е 01.03.2024

Милко Божков: Варна има нужда от фестивала “Август в изкуството”

21.07.2023
Милко Божков 1

Художественият музей на Варна участва с мащабната експозиция, представяща творческия път на Милко Божков – един от най-големите съвременни български художници, във фестивала „Август в изкуството“ 2023. Финисажът на изложбата е на 25 юли от 18:00.

Поради извънредния интерес към ретроспективната изложба на Милко Божков, Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, организира на 25 юли от 18:00 финисаж на мащабната експозиция. Тя е разположена на целия първи етаж на художествения музей и включва живопис, графика и рисунка на Милко Божков – един от артистите, които създават облика на визуалните изкуства в България от 70-те години на ХХ век до днес. С тази изложба Галерията, която е партньор на организаторите на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”, участва а в Десетото юбилейно издание на форума.

Изложбата се реализира в партньорство с Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Добрич, Галерия за графично изкуство – Варна, Галерия 8, Колекция Пламен Моневски, Колекция Иван Ненков, Колекция Живко Железов, Колекция Емил Николов, Колекция Ростислав Тодоров.

Дни преди финисажа Милко Божков беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за експозицията и фестивала.

Милко Божков 2

Маестро, как се стигна до тази толкова внушителна експозиция, представяща Вашето изкуство?

Аз нямах никакво намерение да правя някакви големи, пък камо ли ретроспективни изложби. Идеята е изцяло на Градската художествена галерия във Варна. Дадох им пълното право да подбират каквото искат и откъдето искат и да го подредят където искат и както искат. Разбира се, ние общувахме с изкуствоведа Румен Серафимов – куратор на изложбата и фестивала, и то по технически въпроси – да се уточни заглавие на картина, година… Всичко останало го направиха от Галерията и мисля, че се справиха блестящо. Аз съм имал някакво участие, но то е назад в миналото, а в настоящето, за тази изложба, нямах абсолютно никакво участие. Доверих се на екипа на Галерията 100%. Тъй като имах технически причини да не мога да бъда на откриването, отидох на другия ден. Тогава казах на Румен Серафимов: „Помниш ли филма „Не тъгувай“? Там героят си събира приятелите да се сбогуват преди да е умрял.“ Та моята случка е същата. Колко художника не са успели да си направят юбилейни (юбилейни слагам винаги в по-големи кавички) изложби поради биологични причини? Аз съм един от малкото, които не успяха да дойдат на откриването, но пък успях да видя ретроспективната си изложба на живо. Тотално тя е дело на Галерията с всичките трудности, които е имал екипът – изцяло усилията бяха техни. Не съм ги разпитвал, те не са ми споделяли… Аз отидох наготово, на сервирано.

Милко Божков 3

Как Ви се видя Вашето творчество, когато влязохте за пръв път в залите на тази изложба? Открихте ли всички Ваши периоди?

Като изключим ученическите и ранните студентски години, които са по-скоро историческа статистика, всичко останало е тук – и времето, докато бях във Варна, и след това. Всичко е застъпено.

А Вие самият как определяте творческите си периоди?

Определям ги по местата, където съм бил: период “Детски рисунки” на Ресен, период “Художествена гимназия”, период “Художествена академия”, период „Вулкан“, период „Градска галерия“, когато рисувах в коридорчето, и след това “Селски период”. Сега съм в този последен, “Селски период”.

Този последен период продължава за Вас, кое е характерното за него и за сегашното Ви битие като художник?

Характерното за него е, че никой не ми е на главата и нямам срокове. Аз съм общо взето подреден човек – когато ще имам изложба, аз я почвам от предишната година още. Така че не ми се е случвало накрая на тъгъдък да се опитвам да спасявам положението. Рисувам за удоволствие, но то вече за толкова време – друго не можеш да правиш. Както е казал шопът: „Мога да копам, а мога и да не копам“. Аз, когато не рисувам, от време на време копам в градината, но това е малък период от седмицата.

Селската тема ме връща към един от огромните формати във варненската Ви изложба – вълнуващите портрети на Вашите предци, които събират в това платно цяла една родова памет. Продължавате ли да се връщате назад и да я изследвате?

Не в такава степен вече. Може би, когато отидох първоначално, го имаше онова естествено любопитство да се навреш в мазата, във времето и в корените, докъдето можеш да стигнеш, разбира се. От време на време по нещо се сещам. Но не толкова активно, колкото беше след 1999-та – около края на миналия и началото на този век. Тази работа е от 2003-2004 година. Това са прадядо ми и прабаба ми Ганчо и Рада Катранджиеви.

Милко Божков 4
Милко Божков, “Ганчо и Рада Катранджиеви”, 2004–2011, маслени бои, акрил, платно, 190 х 270 см

Тази творба сама по себе си е една изложба…

Впрочем, ако бяха ме натискали аз да направя юбилейна изложба, аз бих направил изложба само с една работа. Нямам предвид някоя конкретна. Когато бяхме студенти, преподавателят ни по графика Галилей Симеонов ни беше казал: „За 300-годишнината от рождението или от смъртта на Рембранд, тъй като в Холандия изобщо няма картини от него (!), там правят голяма сериозна ретроспективна изложба, която се състои само от един малък офорт“. Големите изложби са любопитни за хора, които не са виждали много от произведенията, но за художника това е като христоматия, разказ… При нас основният момент е, докато правиш картините, може после някои даже да не ги харесваш толкова. Актът на рисуването – там е голямата работа. То е интересното за художника. После започват технически неща – как да закараш картината, къде да я сложиш, как да я аранжираш. Не че се маловажни – някои хора се справят ужасно некадърно, други – перфектно. За щастие в случая с Градската галерия на Варна – те са се справили много добре, аз съм много доволен.

Вие разгледахте и голямата експозиция на фестивала „Август в изкуството“ също в Градската галерия. Какво бихте казали за възстановения фестивал на визуалните изкуства?

Слава Богу, основно с усилията на Румен Серафимов и сегашния екип на Градската галерия, „Август в изкуството“ се завърна. Браво! Варна има нужда от този фестивал, защото, как да го кажа – тя е малко заспал град. Вървя по улиците на Гръцката махала, гледам какъв бардак е в момента… Има нещо в излъчването на града, нещо, което е леко потискащо. Та такива културни събития като “Август в изкуството” дават някакъв свеж полъх в тая напечена жега, във всякакъв смисъл. А на втория етаж на Галерията много ми харесаха едни снимки… (смее се). Снимките са на Росен Донев, а от тях най-много ми хареса снимката с Димитър Трайчев и Мария Зафиркова. Знаете картината на Грант Ууд „Американска готика“, има подобно силно, удрящо, излъчване тази снимка.

Какво имате сега на статива в ателието?

Сега работя за изложби, които ще бъдат през октомври и през декември във Варна и в София. С тях се занимавам, даже може да се каже, че съм преполовил вече работите.

Милко Божков

Роден през 1953 г. във с. Ресен, Великотърновска област. През 1978 г. завършва Националната художествена академия (тогава ВИИИ “Николай Павлович”) със специалност “Живопис” при проф. Добри Добрев. Член на Съюза на българските художници.

Още със завършването си участва в редица национални и международни форуми. За периода 1978 – 2010 г. има самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Холандия, Швеция, Германия, Франция.

През 1982 г. е стипендиант на Френското правителство в Париж.

Той е един от двигателите на артистичното средище “Фабрика Вулкан” във Варна, което става територия за свободна изява на артистите.

В периода 1989 – 1999 г. е зам.-директор на Градската художествена галерия – Варна.

Автор е на над 100 самостоятелни изложби в България и чужбина. Участва в повече от 150 колективни национални и международни изложби и биеналета на графиката, рисунката и живописта.

Носител е на награди за живопис. През 1979 г. е удостоен с първа награда на Международния конкурс “Млади живописци”. През 1980 г. е удостоен с първа награда на Биеналето на живописта в Кошице, Чехия. Няколко пъти е носител на първа награда от Биеналето на графиката във Варна. Сред отличията му са наградите “Захари Зограф” през 2002 г. и „Владимир Димитров – Майстора“ (двукратно). През 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, за заслуги в развитието на културата и изкуството.

Живее и работи в с. Стефан Стамболово, област Велико Търново.

Фестивалът на визуалните изкуства „Август в изкуството“ се организира от фондация „Август в изкуството“. Партньори на Десетото издание на фестивала са Градска художествена галерия – Варна, Съюз на българските художници, Софийска градска художествена галерия, Национална галерия, Национална художествена академия. Частни колекции, партньори на фестивала са Колекция Галерия 8, Колекция Иван Ненков, Колекция Пламен Моневски, Колекция Живко Железов, Колекция Емил Николов, Колекция Ростислав Тодоров. Медийни партньори на фестивала са БНР – Радио Варна, Портал Култура, Въпреки.com, Бюлетин на СБХ, ArtVarna.net.

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” https://ncf.bg/ по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.

Още за фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството” открийте тук: https://www.facebook.com/AugustInArtVarna

Нина Локмаджиева

Репродукции Александър Николов

На снимките:

Кътове от залите на ретроспективната изложба на Милко Божков в ГХГ-Варна

Репродукция:

“Ганчо и Рада Катранджиеви”, 2004–2011, маслени бои, акрил, платно, 190 х 270 см

Портрет: Росен Донев

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна

http://varnacityartgallery.com

Варна, ул. „Любен Каравелов“ 1

www.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery

Други