Световноизвестното сопрано Красимира Стоянова и великолепният тенор Милен Божков ще изпълнят на 15 юли в XIV Опера в Летния театър – Варна 2023 ролите на Аида и Радамес във Вердиевия шедьовър, поставен през 2001 г. от Франко Дзефирели за родния град на композитора Бусето.
Красимира Стоянова:
Във Варна ще пея поредната си „Аида“. Гостувала съм с „Аида“ в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен, Teatro Real в Мадрид и други театри. Аида, както и всяка роля, се изменя според обстановката. Певецът може да даде нови посоки на интерпретацията си, повлиян от конкретната постановка. „Аида“ е едно от най-популярните произведения, които до голяма степен са не само употребени, но и се злоупотребява с тях, като се допускат повърхностни постановки. В този смисъл ние, солистите, трябва да противодействаме, като се стараем да поднасяме нашия различен и задълбочен прочит.
Милен Божков:
„Аида“ е една от големите оперни творби с грандиозни сцени, които изискват подобаващ сценографски подход. Но някои творци го пренебрегват и радикално се намесват в средата. Гледал съм например една „Аида“, с абсолютно изчистен декор, всичко в бяло и само един двоен червен фотьойл в средата на сцената. Цялото действие се развиваше около него, върху него, под него. Артистите, „снабдени“ с едни Happy Birthday шапчици и свирки, също обикаляха около въпросния фотьойл (засмива се). Но да оставим това. Аз съм щастлив, че миналата година успях за първи път да направя „Аида“ в една мащабна постановка за най-големия театър на Полша, Teatr Wielki във Варшава. А когато пееш с такъв колос на сцената, като Красимира Стоянова, е задължително да се доближиш до нейното ниво. Чувствам тази голяма отговорност и сега, още повече че става дума за родния град. Винаги ми е приятно да се завръщам тук и да пея пред роднини и приятели.
Красимира Стоянова:
Не познавам лично Дзефирели, но съм работила с негов асистент, който беше взел духа на този знаменит филмов и оперен режисьор. Пищните му постановки на опери от Верди, Пучини, Бизе и Моцарт, екранизираните версии на „Отело“, „Травиата“ и „Палячи“ – и не само те, остават висш еталон за творчество. Всичко, което той прави на филмовия екран и оперната сцена, е много мащабно, много театрално и много красиво. Дзефирели винаги се е съобразявал на първо място с певците, не е издевателствал над тях, както постъпват някои режисьори. Наскоро гледах спектакъл на „Набуко“, в който цялата сцена беше обгърната с гъст дим, нищо не се виждаше. Съжалих моите колеги, които в този момент трябваше да пеят. Освен че димът е опасен за гласа, певецът може да отключи някакви алергии и представлението да се провали. При Дзефирели подобно нещо би било немислимо. Ето сега в „Аида“, вместо дим, спускат един лек, почти прозрачен транспарент, който създава много интересна атмосфера. Гледала съм „Травиата“, „Бохеми“, „Турандот“ и други постановки на Дзефирели, в които той винаги постъпва по същия начин.
Един велик творец, който умее да вдъхновява хората около себе си, за да постига заедно с тях ядката, същността на нещата.
Виолета Тончева
