Днес е 23.04.2024

Българският фолклор кореспондира с кубинския латино джаз в нашия съвместен проект с Роберто Фонсека – споделя проф. Георги Петков

30.06.2023
Роберто Фонсека с носителите на “Латино Грами” хор “Нови български гласове”

Проф. Георги Петков споделя очакванията си за концерта на Роберто Фонсека с носителите на “Латино Грами” хор “Нови български гласове” в Летния театър на Варна на 2 юли: Българският фолклор кореспондира с кубинския латино джаз в нашия съвместен проект с Роберто Фонсека

Диригент и композитор, проф. Георги Петков разказва за срещата си с гениалния пианист на “Buena Vista Social Club” Роберто Фонсека и за пътя на своя младежки хор да световното музикално отличие.

В навечерието на очаквания с нетърпение от меломаните във Варна концерт на Роберто Фонсека трио и хор “Нови Български гласове” на 2 юли в Летния театър, диригентът на хора и автор на аранжиментите в съвместния проект с кубинския пианист, проф. Георги Петков споделя пред Нина Локмаджиева историята на съвместната творческа работа с именития музикант и разкрива пресечните точки на български фолклор с горещите ритми на Куба.

Проф. Петков, за какво музикално приключение да се готвим във Варна на 2 юли с Вашия съвместен концерт с Роберто Фонсека?

На втори юли варненската публика ще има възможност да види нещо уникално, което много рядко може да бъде наблюдавано не само в България, но и на световните сцени. Това е смесица между две различни етно култури от два различни края на света, при това в различни стилови насоки. Роберто Фонсека е от Куба и всички знаят какъв гениален пианист е той, какъв изпълнител на латино музика – световноизвестен артист. А ние ще поднесем български фолклор, който кореспондира директно с кубинския латино джаз в един художествен образ. Мога да твърдя, че се получи много успешен международен музикален проект. Твърдя това от позицията на над 30 такива международни проекта, които имам зад гърба си като композитор и аранжор. Когато започнахме проекта, Роберто Фонсека много държеше аз да работя с него, защото той много харесва българската народна музика, държеше да работя с него и да направим аранжимента заедно. Минаха доста години на изчакване, после дойде пандемията, но в крайна сметка започнахме съвместните си занимания по време на пандемията – той в Хавана, а аз тук, в България. Правех аранжименти с хор “Нови български гласове”. Записвахме, изпращахме си аудио – той пращаше негови пиеси, върху които да работя и да измисля на кои места може умело да влезе в българския фолклор, така че да не си пречат – нито латино джазът да пречи на нашия фолклор, нито нашият фолклор да пречи на латино джаза. Получи се наистина нещо уникално, което за мое щастие ще бъде представено и в България – в Пловдив, във Варна на 2 юли и в София в зала “България” на 4 юли. Аз съм много щастлив от факта, че ще запознаем българската публика с неща, които вече сме ги показвали, например, във Франция на джаз фестивала в Марсиак през 2021 г.

Българският фолклор е прословут със своите неравноделни ритми, как се пресякоха двете музикални традиции, къде бяха точките на свързване с кубинските ритми?

В интерес на истината аз избирателно търсех повече равноделни размери, защото знаех, че ще бъде много трудно. Слушах пиесите, които ми предлагаше Роберто, за да им направя мой аранжимент с български фолклор и слушайки ги, въображението ми подсказваше коя песен би звучала добре или би паснала на хармонията и на емоционалната изразност, която излиза от пианото на Роберто Фонсека и от неговото трио като цяло. Имаше го и другият вариант. Още когато се запознахме, Роберто ми каза колко е красива за него българската песен “Девойко мари, хубава” и колко е влюбен в нея. Всъщност това беше родопската песен, която ни събра в една творческа дружба. И други песни освен нея аранжирах специално за неговото джазово изпълнение – само с пианото, инструментално. Преди години беше това, направих в негова чест аранжименти за хор. Сега имаме сглобена вече тази композиция, има и други песни, които са си мои песни – обработки, които съм му дал и той пък с неговата изразност и чувствителност е направил един вид акомпанимент, латино джаз акомпанимент. Тука нещата бяха 50 на 50 в творчеството и от моя страна, и от негова, за разлика от предишни проекти, в които аз съм правил изцяло всички смесвания.

Роберто Фонсека с носителите на “Латино Грами” хор “Нови български гласове”

Вече започвате да съ-творите заедно?

Да, много си паснахме с него, аз не очаквах, че толкова ще съвпаднат и чувствителността, и мисленето ни в една и съща посока. Въпреки че когато той ме помоли да направя с джазова хармония “Девойко мари, хубава”, аз директно му казах, че никой не е правил досега български фолклор смесен с латино джаз. Не го виждам как ще стане това – казах, – много е далеч. Той ми отговори – ти толкова хубаво направи с испанската музика, с трудното фламенко, това сигурно ще бъде по-лесно. И наистина се получи нещо уникално. Когато за пръв път чух “Девойко мари, хубава”, след като като той изпрати първия сглобен вече запис от Куба в отговор на нашия запис на гласовете, толкова се зарадвах, че цяла нощ не спах. Цяла нощ слушах записа много пъти един след друг, не можех да се наслушам каква красота се беше получила. Как прозвучава в началото латино джаз музиката, и в един момент се появява и нашата песен. Роберто беше спазил много добре хармонията, която съм написал и по моя аранжимент беше направил собствените си импровизации. Много е вълнуващо това.

Вие имате топла връзка с добруджанския край, ще посветите ли Роберто Фонсека в тайните на добруджанската песен?

Животът ми е свързан много тясно с добруджанския край – в началото на моята творческа кариера, през 1986 г. започнах като диригент на оркестъра на професионалния фолклорен ансамбъл “Добруджа”. Съпругата ми също беше диригент – на хора на ансамбъла, двете ми деца са се родили в Добрич, тогава Толбухин се казваше градът. Имам много приятели там, колеги и музиканти, и освен че съм бил диригент там 6-7 години, свирил съм и по сватби, познавам много хора от младите години, много се радвам, даже си мисля, че много от тях биха дошли на концерта на 2 юли във Варна, като разберат, че ще бъдем на варненска територия с този уникален проект. През 1998 г. с певицата Галина Дурмушлийска, наша приятелка, с която съпругата ми работи в трио “Добруджанка” някога, направих няколко песни за Българското национално радио, съпроводени с Оркестъра на радиото – Народния оркестър. Тогава “Изгряла зора деница” спечели мелодия на годината на програма “Хоризонт”. Имаше такова състезание за най-добра песен и в тази песен пък се влюбила нашата солистка Мария Александрова, която е ученичка на съпругата ми Нелка Петкова и която, нищо че е от град Бухово, пее прекрасно в добруджанския стил. Това ѝ е основният стил, пее много красиво и стилът й на пеене се доближава до този на Галина Дурмушлийска. Та точно фрагмент от тази песен “Изгряла зора деница”, ще включим в концерта във Варна – добруджанска песен от репертоара на Галина Дурмушлийска.

Вие сте работили с изключителни музиканти от Европа, но как започнахте историята на Вашия хор “Нови български гласове”?

Създадох хора в НБУ през 2012 г. като първоначалната идея беше формацията да послужи за нуждите на проекта “Еструна”. Теодосий Спасов беше на премиерата с нас заедно с именити музиканти от Испания. Така започнахме и премиерата на “Еструна” беше на 24 април 2012 г. в зала “България”.

Не забравям датата, защото това е моят рожден ден точно, бях много щастлив, че се ражда един голям международен проект – в България, на наша българска родна територия. Преди това съм работил с популярни изпълнители в чужбина и нищо от това не можа да стигне до България. В България се чу за песента ми с Адриано Челентано. И други проекти бях направил. Създадох хора “Нови български гласове” само от кадри, които познавах от Музикалното училище – НУИ “Любомир Пипков”, където преподавам “народен хор” и “камерни вокални ансамбли”. 80% от състава на хора са възпитаници на вокалната школа на моята съпруга. Аз ги знам и като характери, и като гласове, и затова се получи едно прекрасно съчетание. С този хор, белязан от специфична разнородност и в същото време единство, ние продължаваме да работим и до ден днешен. Имахме няколко турнета с Арканхел, с “Еструна”, по-късно записахме албум на живо. И за наша приятна изненада бяхме номинирани за “Грами” за латино музика, а след две седмици разбрахме, че наградата идва при нас, което беше наистина огромно щастие. Така моята мечта да дам трамплин на едни млади хора успя. Ние показахме не само на думи, а наистина, че в България има един млад, младежки, камерен народен хор, който докара “Грами” у нас 30 години след като “Мистерия на българските гласове” са били отличени с този приз. Да, случи се – мой хор с мои аранжименти и под мое диригентство стигна до “Грами”.

Вие творите в областта на world music, какво е мястото на тази музика в съвременната музикална сцена.

Вече 50 години има, откакто, бих казал, че се появи това течение в музиката, а мен започнаха през 1998 г. да ме канят в подобни проекти. Тогава даже не знаех, че точно така се нарича, а сега обяснявам на студентите какво е world music – “световната музика”, както буквално се превежда. Това е всъщност световната музикална култура, която търси нови пътища, нови източници на мелодичен и ритмичен материал. Търси да разнообрази изказа си, защото в крайна сметка, колкото и модерни музики да се правят, те са все със седем ноти, както казваше един колега. До, ре, ми, фа, сол, ла, си – колко комбинации са, колко комбинации може да има с тях? Това е търсенето на нови идеи и нови творчески образи. Много музиканти по света, работещи в различни стилове и жанрове, започват да се обръщат към етно музиката на различни народи.

Какъв е българският принос в world music?

Българският фолклор има един огромен принос за течението world music. Има си арт world music, има си поп world music, най-различни стилове и жанрове са примесват и имат своите търсения в българския фолклор. А за да може пък нашият фолклор да се вплете в тях, се изисква много богата обща музикална култура от твореца, който прави аранжимент. Защото за да се смесиш с една друга култура, първо трябва да се отнесеш с уважение към нея и да демонстрираш, че я познаваш в нейната дълбочина, както и отсрещната страна да се отнася с уважение към твоята култура и да я познава до известна степен. Тогава нещата се получават. При нас с Роберто Фонсека това е уникалното – че той страшно много обича българския фолклор. Аз пък харесвам кубинския латино джаз по принцип, но не съм си и мечтал, че ще се случи това да ме покани за съвместен проект точно този велик, гениален музикант, който има зад гърба си 10 музикални албума, постоянно концертира в Европа и по целия свят, има и номинация за “Грами”. Аз му пожелавам и той да стигне до тази награда.

Разговаря Нина Локмаджиева

Снимки личен архив

Роберто Фонсека и проф. Георги Петков
Роберто Фонсека и проф. Георги Петков

Проф. д-р Георги Петков има над 900 концерта у нас и в чужбина. Оригиналните му творби наброяват над 250 заглавия, някои представени на сцената, а други публикувани в няколко издания. Отличителна черта на творчеството му е постмодерното мислене и стил на работа с подчертан уърлд мюзик облик. Като композитор и аранжор той си сътрудничи със световноизвестни музиканти – Адриано Челентано, Боби Макферин, Енрике Моренте, Арканхел, Антонио Замбужо, Дона Роза, Бурхан Оджал, Николас Ленц, музикантите от Тува, Давид Перес, Фанфаре Чокарлия, Сезен Аксу, Антонио Форчоне и др.

С вокалните си творби Георги Петков е носител на много международни награди, като със записа “Al Este del cante” на международния проект “Еструна”, създаден и продуциран от “Джаз Плюс Концерти”.

Той и неговите възпитаници от камерен хор “Нови български гласове” спечелват най-престижната награда в света на музиката – Latin Grammy през 2018 г. Днес композиторът изследва кубинския джазов език и търси допирните точки с българския фолклор. Затова и на него са поверени вокалните аранжименти на новия проект.

Хор „Нови български гласове” са гласовете на Мария Александрова, Моника Иванчовска, Радостина Стефанова, Вероника Начева, Татяна Вълканова, Боряна Василева, Моника Божичкова, Румяна Колева, Евелин Веселинова, Адела Марковска. Репертоарът на хора е много богат и се състои от песни от всички фолклорни области в България, както и произведения от православното богослужение.

Те са главните участници в проекта “Отвъд нотите – Роберто Фонсека и Нови български гласове”, който ще зарадва варненската публика на 2 юли от 21:00 ч в Летния театър.

Гостуването на Роберто Фонсека от Buena Vista Social Club и неговото трио с хор “Нови български гласове” под диригентството на проф д-р Георги Петков, продуцирано от Джаз Плюс, е едно от изключителните събития във Варна през лятото, а билети за концерта от 20 до 50 лв. може да намерите в мрежата на Ивентим и онлайн – https://bit.ly/3LXPesJ, Грабо https://grabo.bg/roberto-fonseka-0fgv8s , от касите на Двореца на културата и спорта, Фестивалния комплекс и на Летния театър.

Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура” https://ncf.bg/ – Програма “Възстановяване и развитие на частни организации”.

Повече за проекта “Отвъд нотите – Роберто Фонсека и Нови български гласове” можете да откриете на https://jazz-plus.com. Аудио, видео и фотографски материали: Роберто Фонсека.

Научете още и от Фейсбук: https://facebook.com/events/s/roberto-fonseca-trio-new-bulga/1209083716389853/

Изпълнения на “Нови български гласове” можете да чуете тук:

Роберто Фонсека и хора – https://youtu.be/HM9P_v-NY40

За повече информация и фотографии за публикации: https://jazz-plus.com/rf

Други