Сергей Бобров: Отиваме в Париж с балетната трупа на Варна, за да направим сензация
Близо 10 години Сергей Бобров е балетмайстор на балета на Държавна опера – Варна. Висок, строен, с осанката на артист от Болшой, той успя да изгради една трупа, която прави наистина големи постановки. А в балета „голям“ значи много неща в едно: кордебалет с много и опитни хора, готови да пресъздадат всякакви артистични задачи, пищни костюми, сценография със свое тихо участие в действието, силна драматургия и смислена хореография, солисти и характерни артисти, които да вдъхнат душа на всичко това, оркестър на живо с диригент, който владее естеството на „балетното“ дирижиране.
И това става във Варна – резултат от постоянство, амбиции, талант и смел мениджмънт. Връщат ли се времената, когато Варненският балет ще е по-качествен, изненадващ и силен от този на София?
Срещам се със Сергей Бобров дни преди заминаването за Париж. Балетът на Държавна опера – Варна ще представи новата версия на „Лебедово езеро“, която ученикът на Юрий Григорович е поставил.
Г-н Бобров, разкажете ни какво ще се случи в Париж?
Отивам в Париж, защото искам да направя сензация. По друг начин не ми е интересно. Аз съм артист от Болшой театър, работил съм с Юрий Григорович, пътувал съм по всички краища на света с голям балет и навсякъде сме изправяли публиката на крака. Искам да повторя това. Гостуваме на едно забележително място – Le Seine Musicale/Музикална Сена. Красив културен център със стъклен купол. Ще представим моята най-нова редакция на „Лебедово езеро“ с голям състав и оркестър.
Публиката във Варна ще види постановката на 30 юни в Летния театър. Връщам се към първата версия на Чайковски, която не се играе никъде в света. Направих точно този музикален ред, който е създаден от Пьотр Чайковски, а не от Мариус Петипа. Смятам, че Петипа е унищожил идеята на Чайковски и искам да я покажа така, както я е замислена.
Каква е версията на Чайковски? Какви изненади да очаква публиката?
Има много нюанси във версията на Чайковски, които ще са неочаквани. Той е бил много романтична личност. Същността на романтичния балет от ХIХ в. е, че е невъзможно да се съберат земният човек и неземният – „Жизел“, „Силфида“, „Ундина“. Романтичният балет никога не е с щастлив финал. В „Лебедово езеро“ на Петипа той разказва за девойка, която злият магьосник Ротбарт превръща във фея – неземно същество. Нейните чувства са на девойка и тя иска да се събере с принца, да се превърне пак в девойка и да бъде щастлива с него. В историята на Чайковски Одета е фея по рождение – нейната майка е била фея, която се е влюбила в земен човек и е загинала заради своята любов. Белият лебед – Одета, носи кармата на своето семейство и разбира, че ако се влюби в земен човек, ще загине. По душа тя я фея-лебед. Във второто „бяло“ действие на нея й е хубава с тези пера, тя е щастлива с другите лебеди. Така че там тъжни пози не може да има. Цялото второ действие на Чайковски е в мажор. А при Петипа позите са тъжни. Единственият номер в минор е „бялото“ адажио. В него Одета разкрива на принца своята съдба.
Когато Мариус Петипа поставя това адажио, принцът се играе от Павел Гердт, който по това време е 50-годишен, а неговата партньорка – Пиерина Леняни е тежала над 60 кг. Затова Мариус Петипа довежда до езерото приятеля на принца Бено. Той танцува с Одета адажио, в което тя разказва своята тъжна история на принца, а той обикаля наоколо. Балетмайсторът Александър Горски решил, че не му трябва Бено до езерото и принцът трябвало да танцува това адажио. Но не променил хореографията. Така че Одета стои с гръб към принца и така му разказва историята си – как точно става това, не знам. Затова направих промени точно тук. Запазил съм хореографските шедьоври, които са много красиви и трябва да се съхранят във времето, но други неща съм променил.
Когато Чайковски замисля този спектакъл, той е бил велик симфоник. По времето на създаване на „Лебедово езеро“, той вече е завършил 6-ата си симфония. Тази цифра за него е била знакова. Той залага във всяка картина на балета па-де-сиз – танц за шестима. В първо действие – четири девойки, принц и приятеля му, във второ – два и четири лебеда, в трето – четири невести, принца и Одилия. И вие ще видите тази шестица във всяко действие.
Чайковски също вижда „Руският танц“ да се играе от Черния лебед – Одилия. Това сигурно ще е неочаквано за публиката. Според неговата версия кралицата се оказва зла магьосница и нейният помощник – наставникът на принца, нощем се превръща в злия Ротбарт. Двамата подменят в съзнанието на младия Зигфид белия лебед с черен. Черният лебед танцува руски танц, защото е гореща руска жена, чиято задача е да накара принца да се влюби в нея. И той се влюбва и предава своята любима.
Вие сте щастлив балетмайстор – разполагате с прекрасен голям кордебалет и пет или шест принца. И всички те са елегантни, романтични типажи…
Понеже и ние сме романтици и затова такива подготвяме. Всъщност такъв балет не се прави за 8 месеца. Ние събрахме в международната трупа на Варна хора от различни школи и с различни мисли. Трябваше да ги развием, да ги слеем в един колектив. Огромният труд по това извършва от Наталия Матус. Тя е била солистка в ансамбъла на Игор Моисеев и знае как се създава голям кордебалет. Наталия е с твърд характер и като хване, не пуска, докато не постигне целта си. С младите балетисти работи също и Бахиджан Смагулов – лауреат от Международния балетен конкурс във Варна, артист, репетитор и педагог с голям опит. В началото правихме нещата по-просто – така, че артистите да могат да ги изпълнят. Но с времето започнахме да ги усложняваме все повече и повече. И ще видите едно „Лебедово езеро“, което ще ви смае!
Искра Сотирова
Снимки: Росен Донев
