Живопис и скулптура предимно от последните десетина години представя селекцията, с която варненският автор показва актуалната посока на своето творчество. Откриването е на 18 май от 18:00.
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя от 18 май до 6 юни изложба на едно от утвърдените варненски имена в съвременното българско изкуство – Христо Христов. Авторът е популярен и със своите скулптури, и все повече със своите платна живопис, които през годините добиват ясно изразен абстрактен изказ. Изложбата има известен елемент на равносметка, защото е юбилейна – отбелязва 60-годишнината на артиста. Включва над 25 скулптури, около 40 платна живопис, сред които и по-големи формати, създадени предимно в последните десетина години.
Събитието е подкрепено от Община Варна.
В дните на подготовка за тази изложба Христо Христов отговаря на въпросите на Нина Локмаджиева:
Как селектирахте творбите в тази колекция, какви работи подбрахте за нея?
Исках да покажа повече по-нови неща – от това, което създавам в момента. Много малко са старите произведения – тях ги пазя за по-нататък, за другите годишнини (смее се). Човек в тази възраст започва да се замисля, но не е ретроспективна изложбата, има време. За скулптурите съм избрал и по-стари творби – от последните 15-20 години, но ще има и нови, които сега съм правил, докато в живописта всичко е от последните пет години, дори повечето ще бъдат от последната година. Имам в ателието някои стари работи живопис, които са били и в чужбина на изложби, но не искам още да ги показвам във Варна. Пазя ги. Искам в тази изложба да се види какво работя сега.
Как определяте посоката си в живописта от последните години?
Станах малко по-цветен, по-буен, вместо да укротявам с годините, аз по-буйно взех да рисувам.
С повече свобода?
Да, с повече свобода – фигурите започнаха да поизчезват, по-абстрактни станаха нещата. То е необходимост, човек не може да контролира това. Както самата картина иска, така я правиш.
Как виждате този 5-годишен период в посоката на цялото Ви творчество?
Аз се чувствам добре в нещата, които правя, доставят ми удоволствие, това е най-важното, не съм се замислял какво да бъде и как да бъде. Интересен ми е цветът, много ми е интересен. Преди отделях внимание повече на рисунката, повече на формата, а сега – на цвета. В скулптурата процесите са по-бавни, там е по-сложно.
Там продължавате една доста дълга линия.
Е, ако се проследят работите от студентския ми период, има промени, но след това наистина следвам една линия. Чувствам се добре в това, което правя в момента. За мен това е най-важното, с удоволствие го правя, нямам търпение да дойда в ателието.
В кой момент решавате как ще се изразявате – дали като скулптор, или като живописец?
Когато се уморя от глината, гипса, бронза – от този занаят, ми се приисква малко да се отдалеча, да правя нещо друго. Така си виждаш нещата от дистанция. После пък обратното – от живописта се връщам към скулптурата. Някои работи, мислиш, че трябва още да ги работиш, но като ги оставиш да престоят няколко месеца, виждаш, че тя е готова работата, няма какво да я пипаш повече. Човек се пренасища, има други неща, преяжда с едно, после иска нещо друго вече…, не знам при другите как е, но при мен е така – когато правя скулптура, ми се рисува, когато рисувам, ми се работи скулптура.
Вие сте късметлия, защото можете да се изразявате и по двата начина.
Преди рисувах на хартия, първата ми изложба във Варна беше на хартия, но един колега ми каза: “Ти защо не ги направиш на платно тези неща?” Първо в “Буларт” бях показал на хартия големи формати – всъщност и хартията е интересна.
Скулпторите обичат рисунката…
Да, рисунката е в основата на всичко. Докато си пиеш кафето, една рисунка може да ти даде идеята. Тя е спонтанна, не я мислиш, ръката те води сякаш от само себе си.
Какво друго освен ръката Ви води в темите, кое буди Вашето вдъхновение?
Всичко може да ти повлияе, за да направиш една работа. Една детска игра може да ти даде идея да направиш скулптура. В последните години добрите отношения ми действат много положително на работата, има ли отрицателни емоции, не мога да работя. Когато всичко е спокойно, идва ти по-силно желание за работа.
Вие сте усмихнат човек, сигурно и усмивката помага.
Помага – добрата дума, усмивката.
Творбите Ви със заглавията си ли се раждат?
Трудна работа са заглавията, някои работи се раждат със заглавията си, това става спонтанно, но при някои се получава така, че после трябва да има някакво заглавия – то е излишно, но…
Показвате правеното напоследък, сигурно имате започнати работи в ателието, които няма да видим. Какъв е пътят Ви нататък?
Има много платна, останали недовършени – не успях да ги завърша, но те после стават други картини. Даже имам картини, които са били на изложби, но като ги извадя по-късно, откривам, че не мога да ги гледам и започвам да ги рисувам отново – отгоре – получават се работи, които нямат нищо общо със старите. А напред не знам какво ще следва, то ако знаех…
Все пак каква е равносметката на тези 60 години?
Равносметката? Работи ми се, това е.
Откриването на изложбата на Христо Христов е на 18 май от 18:00.
Христо Христов
Христо Христов е роден на 22 май 1963 г. във Варна. През 1982 г. завършва Специализираното училище за художествена обработка на камъка в село Кунино. През 1994 г. завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков. От същата година е член на СБХ.
От 1994 г. излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия. През 1996 г., в столичната галерия „Макта“, представя своята първа самостоятелна изложба. Автор е на статуетката на годишните награди „Спортен Икар“ на фондация “Български спорт“, които изработва от 1977 г. През 2000 г. става лауреат на наградата „Златно перо“ за принос към българската култура. Участва и в няколко симпозиума по скулптура – „Море от форми“ (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и др. През 2002 г. негови пластики са включени в общата изложба в сградата на Европейския парламент в Брюксел (в кабинета на еврокомисаря по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген). Сред монументалните творби, изработени от скулптура, е и пластиката, която от 2003 г. е експонирана в двора на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, София. През 2019 г. бронзовата пластика „Полет“ на Христо Христов е поставена на площад „Атлантическа солидарност“ в градинката до Градската художествена галерия във Варна. Творбата е част от колекцията „Музей на открито“ в морския град.
Христо Христов е лауреат на Първа награда в конкурса „Регионални награди „Алианц България“ за скулптура 2010, както и на Първа награда от Биеналето на малки форми в Плевен.
Изложби:
2021 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна.
2020 – самостоятелна изложба, Художествен музей “Георги Велчев”, Варна.
2018 – самостоятелна изложба, Градска художествена галерия – Варна.
2015 – „По-високо от Слънцето“ Heoher als Die Sonne, БКИ Дом „Витгенщайн“, Виена.
2015 – „По-високо от Слънцето“ Heoher als Die Sonne, БКИ в Прага.
2013 – Посолство на Република България, Хага, Холандия.
2013 – самостоятелна изложба, абатство Свети Адалберт, Холандия.
2011 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна.
2009 – самостоятелна изложба, галерия „1908“, София.
2009 – самостоятелна изложба, галерия „Аросита“, София.
2008 – самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна.
2006 – самостоятелна изложба, Кметство на град Бон, Германия.
2005 – самостоятелна изложба, Български културен институт в Берлин, Германия.
2004 – самостоятелна изложба, галерия „Буларт“, Варна.
2002 – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев“, София.
2001 – представя свои творби в галерия Celine, Париж, Франция.
2001 – самостоятелна изложба в хотел Hilton, София.
2000 – самостоятелна изложба, галерия „Цар Освободител“, София.
1999 – самостоятелна изложба, Български културен институт в Берлин, Германия.
1998 – самостоятелна изложба, галерия „3.14“, Берген, Норвегия.
1996 – самостоятелна изложба, Обединена българска банка, София.
Нина Локмаджиева
Репродукции: личен архив
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна
http://varnacityartgallery.com
Варна, ул. „Любен Каравелов“ 1