Днес е 17.05.2024

“Далеч от Африка” на Елена Панайотова и Атанас Кънев в Градската художествена галерия – Варна

27.04.2023
 “Далеч от Африка” 1

Фотоизложбата „Далеч от Африка‘‘ е част от програмата “Артисти за деца”, реализирана в Кения и България от 2002 до 2017 г. Откриването е на 2 май от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1.

Изложбата “Далеч от Африка” гостува от 2 до 13 май в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Експозицията представя селекция от мащабен проект на двама утвърдени артисти – професионалния фотограф Атанас Кънев и театралната режисьорка Елена Панайотова. Това е програмата „Артисти за деца“, продуцирана от Фондация „ДЕН ГРИ“ и ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и България (2002- 2017). В този проект са били въвлечени 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа, обучени от български екип в практиките на приложния театър. През 2016 програмата е сред осемте проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно разнообразие в света.

Проектът е подкрепен от Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria https://ncf.bg/, програма „Социално ангажирани изкуства“, както и от Фонд „Култура“ на Община Варна.

Фотографиите отразяват процеса на въвличането на африкански артисти и деца в риск в творчески обучения и създаването на театрални фестивали върху местни легенди и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални кадри от Кения и Занзибар. Изложбата повдига въпроси за ролята на документалната фотография, като популяризира уникален български модел за прилагане на сценични изкуства за социална промяна.

 “Далеч от Африка” 2

Преди пристигането на изложбата във Варна Елена Панайотова сподели пред Нина Локмаджиева замисъл на програмата, историята на проекта и развитието му от началния етап в Широка лъка, България, до района около езерото Виктория в Кения, както и своя опит във фотографията:

“Аз се чувствам прекрасно с камера, защото съм дъщеря на Панайот Панайотов, светла му памет, много известен дългогодишен директор на ДП “Българска фотография”. Моето детство винаги е било заобиколено от филми, от фотографии, мислила съм винаги за тях, но не ми беше оставало време да реализирам нещо с фотокамера. Това се случи в съвместната ни работа с Атанас Кънев, с когото се познаваме много отдавна, и двамата сме от Пловдив, още от деца искахме да ставаме артисти, да правим театър, после той остана във фотографията, аз останах в режисурата и винаги сме си сътрудничили в различни проекти. Той е бил част от програмата „Артисти за деца“ и в България, в Широка лъка, и в Кения. С пълната увереност от Наско като колега, че и моите снимки са много достойни и със самочувствието на дъщеря на фотограф зад гърба си, аз съм много щастлива, че успях да направя първата си съвместна фотографска изложба. Тази изложба се реализира с помощта на Националния фонд “Култура” https://ncf.bg/, и то по програма “Социално ангажирани изкуства”.

Това не е е просто документалистика, има документална, но има и художествена фотография. Според мен различното е, че ние отразяваме, първо, един процес на работа с деца и артисти, който не беше познат за България. Аз работих 6 години в Кения, бях приета от общността, това позволи на мен и на Наско да влезем в различните общности, в различните племена. Позволи ни да станем невидими като фотографи и да застанем много близко до обектите и хората, които снимаме, което да ни гарантира много различни от познатите снимки за Африка. Когато открихме изложбата в Пловдив, една жена ме попита защо тези деца са щастливи и аз не можах да разбера какво ме пита. Дадох си сметка, че нашата представа за Африка е – мизерия, глад, а всъщност моята Африка, нашата Африка, е цветна и жизнеутвърждаваща. Аз смятам, че в Африка е бъдещето и то е абсолютно различно – това са едни хора, които живеят в момента и са изпълнени с благодарност към живота. Това е едно място, в което болестите и нещастието са просто част от живота и не си струва човек да се спира на тях и да се оплаква. По-важна е радостта от живота. Това е много различно за нас, българите, защото ние обичаме много да се оплакваме и забравяме да благодарим – това е последното, което се сещаме да направим.

Началото беше програмата “Артисти за деца”, която аз започнах в далечната 2002 в Широка лъка. Беше една програма за театър и образование, или, както сега се наричат тези практики, приложен театър. В тях се прилагат театър и сценични изкуства за работа с маргинализирани общности, в случая – група деца в неравностойно положение. Цели 15 години аз развивам тази програма с един голям екип от колеги – артисти, хореографи, писатели, танцьори, в Широка лъка с деца от домове от цяла България. Ние разработихме едно ноу-хау за прилагане на изкуството при работа с деца. И когато една година дойде спонсор, който има организации в Кения, той беше много впечатлен и каза: “Може ли да изнесете това в Кения?”

Така се оказах в региона, където има най-много сираци – 90 000 може би имаше през 2011, когато аз пристигнах. Причината за това са огромните епидемии от СПИН в Кения и аз се оказах в една от тези зони. Това оставя много деца сираци. По официални данни се твърди, че 2 процента от децата в България тогава бяха по домове – имаше около 200 дома, а в Кения, когато аз започвах, цели 40 процента от децата бяха по домове и аз посетих 30 дома само в града Кисумо на езерото Виктория.

Нас съдбата ни заведе, но нашата работа се оказа много нужна и така се роди идеята да обучим местни артисти в Кения, които да работят с техните деца. Късметът ни беше, че държавата е била под британско владичество преди да стане независима, което означава, че освен локалните езици на съответните племена (42 племена има в страната) и суахили, всички говореха и английски, което направи по-лесно нашето общуване и така ние пренесохме всъщност нашето ноу-хау за работа чрез изкуство с деца в Кения. Но какво значи това? – Ние не просто работехме с тях, а винаги правехме фестивали – по няколко фестивала на брега на езерото Виктория – с приказки от цял свят, с приказки от Африка, а в самата програма се включваха ателиета – театър на маската, куклен театър, танц, музика, сценография – това превръщаше мястото в цветно място на пиршества за децата. Беше невероятен празник. Трябва да споменем, че Кения е държава, в която театърът е бил забранен, защото се смята за опасно средство за разпространение на вредна за обществото пропаганда. Аз си помислих тогава колко съм благодарна, че съм родена в България, където сега, след времето на цензурата, мога да правя театър, какъвто си поискам.

 “Далеч от Африка” 3

Беше удивително, защото понякога сме имали 4000 човека на един стадион и 200 деца, които разиграват африкански приказки. Виждаш как тези хора никога не са виждали кукли, театър и в този момент нещо сякаш се променя в създанието им. Аз съм много горда, защото градът, в който работехме – Кисумо, когато пристигнахме, беше една заспала красавица – никой преди нас не правеше фестивали, театър, а след нашите проекти това се промени. В Кения няма такива места и няма проблем за публиката, защото театърът е въвличащ публиката, той е малко племенен и където и да спреш, започваш да привличаш публиката. Но най-важното беше, че когато започнах да правя на открито фестивали, това беше нещо абсолютно ново за тях, а сега този град вече е изпълнен с много фестивали и артисти. Благодарение на нашата програма, на същото място, където превихме проекти, се създаде най-големият културен център за обмен на артисти в Кения. Така че много големи следи оставихме. Започна се петиция за създаване на училища за изкуство и спорт за деца от домове, защото там общността много внимаваше какво правим ние, социалните работници ни наблюдаваха. Това е племенна култура, много различна от нашата, много обичат децата си, и те откриваха, че някои деца може да не са умни академично, но имат артистични таланти. За мен най-важното беше да уважим тази култура и да събудим собствения й потенциал за реализация чрез изкуството и обученията, които правихме. Мисля, че беше изключително успешно. Тези процеси, тази работа е заснета и това е основната част от изложбата, която заснехме в Африка.

Нашата изложба е много мащабна, ние няма да можем да я покажем цялата, защото има кадри и от Занзибар, от Зимбабве, от Кения още – ще дадем приоритет на кадрите от работата с деца точно по тази програма – “Артисти за деца”, която е въвлякла около 5 000 деца между България и Кения за 15 години на два континента. Специално за Африка е много важно. За зрителите на филма “Майка” на Зорница София, който стана популярен – също – аз съм прототипът на героинята – там се представя една по-мрачна Африка. Затова смятам, че е добре паралелно зрителите да видят тази красива, жизнена Африка, живота, който ние сме събудили и сме дали там. И това е един български модел, който е приложен в глобален контекст – български момент на приложен театър.

Очаквам всеки момент да излезе книгата, в която описвам този мой опит и знам, че това е уникално и различно. Не мисля, че някой в човешката цивилизация ще тръгне след нас от Широка лъка до Кисумо, това явно ни е съдба, но съм много благодарна за възможността да пренеса опита си в такава мултикултурна среда. Изключително познавателно е. Смятам, че човек напълно познава себе си, когато отиде в друга култура. Най-важното за мен всъщност беше както при децата в България, така и при децата в Африка, правейки приказки от различни култури, да ги научим, че различието не е нещо, което има негативен контекст. То е просто друга проява на човешкия дух, всеки може да бъде различен в един по-духовен смисъл. Децата, срещайки хора от различни култури, отварят съзнанието си и получават възможност за перспектива за едно по-друго бъдеще.

Знаете ли, в Кения те нямат дума за “бъдеще” и за “мечта”, а в края на нашия проект започнаха да мечтаят. Даже имах скандал с един директор на дом, който ми каза: “Вземи си ги тези деца – ти ги накара да мечтаят, какво да ги правя сега?”

 “Далеч от Африка” 5

Откриването на изложбата е на 2 май от 18:00. Експозицията ще остане в Градската художествена галерия на Варна на ул. “Л. Каравелов” 1 до 13 май 2023.

В дена на закриването на изложбата – 13 май, ще има две събития: от 10:30. – ателие за деца и младежи по улична фотография, и от 16:00 – лекция „Приложен театър в Африка“ и разговор с авторите.

Нина Локмаджиева

Снимки: участниците в изложбата

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна

http://varnacityartгallery.com

Елена Панайотова е български театрален режисьор, педагог и продуцент.

Доктор по театрознание и театрално изкуство (2022) към Нов български университет. Дебютира с „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков в Драматичен театър – Кюстендил през 1995г. Специализира Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия (1999).

Преподавател по актьорско майсторство и режисура, и театрална антропология в Нов български университет (1995 -2000; 2017-2022), преподавател по театър в Университет за изкуства в Утрехт, Холандия (1999 – 2013) Гост преподавател в Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика (2011).

Съосновател и председател на фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира множество театрални проекти. През 2002 г. печели финансиране от Европейската културна фондация за реализиране на Международна арт експедиция в с. Широка Лъка и прави първия си документален филм.

От 2003 г. инициира ежегоден проект „Лятна театрална академия за деца в риск“ в с. Широка лъка, който от 2010 трансформира в международна програма „Артисти за деца“ в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата изкуство и образование, въвличат над 300 артисти и 5000 деца от четири континента. През 2016 г. инициира и ръководи проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA) в Кения и Танзания, който е сред 8-те от общо 1800 проекти подкрепени от ЮНЕСКО.

Елена Панайотова е участвала в престижни театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания. Нейни спектакли са участвали в много национални и европейски фестивали (Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ).

Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“, „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“

Атанас Кънев е фотограф на свободна практика с над тридесет годишен опит в репортажната фотография във вестниците „24 часа“ и „Марица“ в град Пловдив. Носител е на множество награди, участва в поредици съвместни и самостоятелни изложби, водещ е на творчески ателиета по фотография. Атанас Кънев е емблематичен автор на Пловдив и е част от екипа на международната програма “Артисти за деца” на Фондация „ДЕН ГРИ“. Някои от неговите награди и участия включват:

2013 Голямата награда от фотоконкурс „Улици“, Пощенска банка,

2012 Награда за „Фото есе“ на Canon в конкурса„Снимка на годината България 2012“,

2011 Награда за „Репортажна фотография“ на Canon в конкурса „Снимка на годината България 2011“,

2009 Награда „Пловдив“ за изложбата „Експресия“ съвместно с живописеца Жорж Сопаджиев в галерия „Бовиел“ в Пловдив и за репортажната си фотография и други.

Други