Днес е 02.12.2024

„Години на странстване“ – изложба на Георги Тодоров в Градската художествена галерия – Варна

03.04.2023
„Години на странстване“ - изложба на Георги Тодоров в Градската художествена галерия - Варна 1

Ретроспективата ще представи от 7 април до 9 май живопис, обекти, концептуално изкуство, икона и други произведения от различни периоди на творчеството на художника. Откриването е на 7 април от 18:00.

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, представя от 7 април един автор, който в последните три десетилетия се наложи на художествената сцена като посветен изразител на идеите на православието в изкуството. Живопис, обекти, концептуални произведения, икона и дори един цял отделен проект – “Абсолютът”, са включени в ретроспективната изложба на Георги Тодоров, която обхваща различни периоди от неговото творчество.

“Тази ретроспективна изложба е всъщност интроспективна – споделя авторът. – Тя е не толкова личностна археология и поглед назад в десетилетията на вечно изгубеното време, а по-скоро взиране навътре – в смисъла на времето/човека. Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи. Три са смисловите възли в тази ретроспектива. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция, доведена до nec plus ultra. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата творба е самата изложба като единно симфонично произведение на изкуството – при което (в прекрасното пространство на Варненската галерия) отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ.”

Изложбата „Години на странстване“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, със съдействието на фондация „Едмонд Демирджиян“ и на рекламна къща „АЯ“.

Откриването е на 7 април от 18:00.

Репродукции: Личен архив

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна

http://varnacityartgallery.com

Георги Тодоров

Роден е в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония. През този период е автор и куратор на многобройни художествени и изследователски изложби свързани с българското духовно, културно и историческо наследство. Първоначалният му интерес към Православието е цивилизационен, но след две ключови посещения на Атон (1996 и 1997) става практикуващ православен християнин. Инициира редица обществени каузи: за преименуване на вр. Мусала във вр. Св. Иоан Рилски (1996); за възвръщане пълното име на град Света София (1998); против статуята на т.нар. „Св. София“ в центъра на столицата (1998–2000 ) и пр.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

От 2005 г. е програмен управител на фирма „Искони“, организира и провежда поклоннически и цивилизационни пътувания в България и в чужбина. Продължава да публикува многобройни статии в областта на Православието, историята, изкуството, културологията и пр.

От 2020 г. води авторската рубрика „Светоглед“ по софийското радио „Зорана“.

Самостоятелни изложби:

• Себеотрицание (2004) – галерия Юка, Варна

• Град Света София (1998) – НХГ

• Жива глаголица (1998) – НДК

• Словото на св. Кирил (1997) – НБКМ, София

• Златният век на св. Борис (1997) – НДК

• Св. Иоан Рилски – всебългарският връх (1996) – Ротонда „Св. Георгий“, София

• История славянобългарска, ръкописен препис (1996) – НДК

• Самуил победителят (1995) – галерия „Леседра“, София

• Рождество българско (1994) – централно фоайе та Софийския университет

• Новозаветни образи (1994) – Ротонда „Св. Георгий“, София

• Светци-покровители (1994) – галерия „Леседра“, София

• Събор (1993) – СГХГ

• Алтер его (1992) – галерия „Леседра“, София

• Библейски рисунки (1992) – Ротонда „Св. Георгий“, София

• Храмове (1992) – централно фоайе на Софийския университет

• Изгряващо слънце (1991) – галерия „Леседра“, София

• Shakespeare the River – II (1991) – Посолство на България, Токио

• Love & Self (1991) – Projekt Oberbuschweg, Кьолн

• Shakespeare the River (1991) – Globe Museum, Лондон

• Зона нищо (1991) – Френски културен институт, София

• Хляб (1990) – галерия Раковски 108, София

• 1000 бели листа (1989) – галерия САБ, Бургас

Куратор на изложбите:

• Любовта в защита живота на земята (1996) – Министерство на културата

• Пътят на Никола Казаков (1995) – НДК

• Рождеството Никола Казаков (1993) – НХГ

• Пътят на отец Драгомир (1993) – Френски културен център, София

• 10х10х10 (1990) – Софийски университет

• Земя и небе (1989) – с Диана Попова, на покрива на галерия Шипка 6, София

Книги:

• Света София в Сливен (2022)

• Равноапостолът. Св. Пимен Зографски (2021)

• Щастието да бъдеш православен (2020)

• Крит – светският дух срещу светата Съборност (2016)

• Елинофилетизмът (2016)

• 1915 – българската световна катастрофа (2015)

• Златният век на св. Борис (2014)

• Освобождението на България от българско робство

• Град Света София (2013)

• Гласът народен и гласът Божи (2013)

• Левски, Църквата, секуларизмът, светостта (2013)

• Монахът-княз (2012)

• Възхвала на Българската Църква (2012)

• Истината ще ви направи свободни (2011)

• Error of Judgment (2009) – в съавторство

• Св. княз Борис. Три мита за Покръстването (2007)

• България, Православието, културата (2005)

• България, Православието, историята (2003).

• Сливенският храм „Св. София” (2001)

• Св. София Премъдрост Божия и паметникът на нейната противоположност (2000)

Филмография (сценарист):

• Пътят на воина, документален (2017) – награда „Златен витяз“ (2018), реж. Христо Димитров – Хиндо

• Ищинари, документален (1994), реж. Христо Димитров – Хиндо

• Ние от покрива, документален (1989), реж. Антони Дончев

• Дъгата, анимационен (1986), реж. Румен Петков

Други