Днес е 02.03.2024

Утре! Квартет “Фрош” във Варна с програма, стъпила в три века

26.03.2023
квартет Фрош

Примариусът на елитната българска камерна формация Негина Стоянова споделя историята на успеха на квартета преди концерта на 27 март в Градската художествена галерия на морската столица.

Струнен квартет “Фрош” гостува във Варна на 27 март с концерт в рамките на проекта “Нова музикална сцена”. В Градската художествена галерия своето изкуство ще поднесат на варненските ценители Негина Стоянова, цигулка, Петя Димитрова, цигулка, Мария Вълчанова, виола и Теодора Атанасова, виолончело.

Премиерно за Варна те ще изпълнят Струнен квартет №9 от Васил Казанджиев, създаден през 2020 г. специално за “Фрош”. Това е шестият струнен квартет, който забележителният български композитор пише за „Фрош“. В програмата на концерта са още произведения от полския композитор от ХХ век Карол Шимановски, творил в полето на модернизма и импресионизма, и един шедьовър на романтизма на ХІХ век, наситен с поетичност и музикална фантазия – последният от трите струнни квартета, оп. 41, на Роберт Шуман.

Примариусът на елитната българска камерна формация Негина Стоянова споделя пред Нина Локмаджиева историята на успеха на квартета преди концерта в морската столица.

Какво означава Фрош? И какво беше началото ви като формация?

Фрош в буквален превод от немски означава жаба, но също така е и определен щрих в цигулковото свирене, който се характеризира с много енергия, острота и жизненост. Ние сме доста енергичен състав. Бяхме много млади, когато се събрахме, сега не чак толкова, но продължават да ни смятат за млад състав, което е приятно, разбира се. Основната причина всъщност е, че жабата е азиатски тотем за благополучие и щастие. Аз лично от дълги години имам слабост към този символ.

Имате ли брошка под формата на жаба?

Хиляди имам, няма предмет с формата на жаба, който да не притежавам. И така преди години съвсем плахо, дори на шега, предложих на колегите името на квартета и те го приеха много радушно. Така наименованието дойде при нас напълно естествено.

Как решихте да се съберете, каква беше идеята? Знам, че имате промени междувременно, но първоначално с каква идея се събрахте?

Аз съм имала голямото щастие, още в русенското Музикално училище, да попадна на много сериозен преподавател – Боби Михайлов, дългогодишен директор на училището. Под негово ръководство започнах да свиря в квартет още като ученичка, изнасяхме и концерти. Аз съм закърмена с любов и професионално отношение към квартета още от тези години. След това имах огромния късмет в Академията да попадна при Николай Гагов, чиято кариера е изцяло като участник в различни квартети – Квартет „Вълчев“, Квартет на БНР и Квартет „Димов“. Попадайки при него, направих студентски квартет с мои приятели – съмишленици, което се получи някак естествено. За съжаление, голяма част от българските музиканти след завършване на Академията се разбягват в чужбина, което се отрази зле и на нашия състав. Свирейки една-две години в Симфоничния оркестър на радиото, разбрах, че няма да издържа без работата в квартет, потърсих съмишленици и започнахме отново. Оттогава сме заедно с Мария Вълчанова, виола. Виолончелист в квартета в продължение на 10 години беше Виктор Трайков, след това няколко години свирихме с Атанас Кръстев и сега сме с Теодора Атанасова, с която се надявам да работим и занапред. Тези промени през годините са свързани и с развитието на “Фрош” и са също така търсене на най-верните хора, с които да направим истински екип. С Петя Димитрова, нашата втора цигулка, сме заедно вече близо 10 години. Тоест, дълги години сме в този състав.

Всъщност вие сега сте в най-елегантния формат на един квартет – дамски квартет.

Винаги сме искали да има баланс между мъже и жени в състава, но в процеса на работа и опита, който натрупахме, разбрахме, че енергията между нас, в свиренето и в чувстването на музиката, не зависи от разликите в пола. Тя може да бъде и мъжка, и женска, независимо от пола.

През какви периоди на израстване минахте? Истина е, че средите на ценителите ви приемат като действителни продължители на това, което бяха квартетите „Аврамов“ и „Димов“? Въпросът ми е как се прави класа?

Това не е никак лесен въпрос. Не можем да кажем, че целта ни е да направим класа, което всъщност е хубаво. Трябва да се постигнат страшно много неща. За мен първото е честното отношение към това, което правим, искреното желание. Ние сме истински поласкани от това сравнение, но живеем и творим в напълно различно време и условия от тях. Много бихме искали да се занимаваме само с това, но времето е наистина друго и се налага да работим допълнително. Тоест нашите жертви са доста сериозни и без истинска любов не би могла да се получи работата в квартета. Ние сме един съвременен състав и бихме искали да се сравняваме с нашите колеги от чужбина, с посоката, в която те се движат и с техните вкусове. Същевременно се опитваме да не правим никакъв компромис с качеството на работата ни, защото това е единствената гаранция за успех. Виждаме, че всичко се случва много трудно у нас. Затова понякога предпочитаме да е за сметка на по-епизодичните изяви, но да се получи така, както ние го разбираме.

С кои съвременни струнни квартети сверявате часовника си?

Трудно ми е да ги степенувам, тъй като ние често се обръщаме към тях като към източник на идеи, интересуваме се от тяхното възприемане на нещата, проучваме дали се отличaват от нас. Може би първите, които ще спомена, са квартет „Белчеа“, чиито вкусове се доближават най-много до нашите, квартет „Йерусалим“, които идваха преди две години на Мартенски музикални дни в Русе, квартет „Ебен“, квартет „Кронос“ и много други. Живеем в страхотно време, когато информацията много бързо достига до нас и се информираме за всичко, което ни интересува.

За вас пишат произведения български, а вече и чужди композитори. С какво спечелихте тяхното доверие? Какво означава за вас това партньорство между създател и интерпретатор?

Ние много обичаме обратната връзка, както и да общуваме с различни композитори при всяка възможност. Това, което те споделят с нас е, че им харесва енергията, с която подхождаме, отношението към текста, това че имаме свой поглед към музиката. В тази връзка с маестро Казанджиев ни свързва невероятно партньорство, което продължава вече почти 15 години. Обърнахме се към него преди време да ни предостави партитурата на един от квартетите, които той вече беше написал. Избрахме си Квартет №3 и го поканихме на концерта. Оттогава е огромно удоволствие и чест, че всички следващи квартети, включително и този, който ще представим във Варна, са написани за нас. Работата помежду ни е наистина много обогатяваща, надявам се и за двете страни, защото ние с течение на годините усетихме езика му много разбираем, такъв, на който можем да се изразяваме. И както той понякога се шегува, ние си правим, каквото искаме, с музикалния текст. Успяваме да вплетем нашата енергия в това, което той иска да каже и е голямо удоволствие да участваме във всичко това. Всички знаем, че като се напише едно произведение, то трябва да започне да се изпълнява, за да стане живо и завършено. Неговият живот започва на сцената и това е самата истина.

Във Варна идвате с програма, която стъпва в три века. Каква беше идеята ви за тази програма и как се оглеждат в класическия романтизъм импресионистът Шимановски и нашият съвременник Васил Казанджиев?

Когато съставяме програмите, освен чисто концептуалната страна на въпроса, винаги имаме предвид публиката, пред която ще бъде показана програмата, защото обратната връзка е много важна. Това за нас е от съществено значение. Имаме традиция всички премиери на Васил Казанджиев да бъдат представяни на Мартенски музикални дни в Русе, където ще гостуваме след концерта ни във Варна. С удоволствие ще покажем тази творба и на варненската публика, още повече, че преди години сме гостували на “Варненско лято” с друг негов квартет, така че ще продължим традицията и във Варна.

Полският композитор Шимановски е страхотно предизвикателство за нас, както и удоволствие. Ние често изпълняваме висококачествени и завладяващи произведения, които рядко се свирят в България за сметка на по-репертоарните пиеси. Тази творба на Шимановски е една от любимите ми, мога да кажа, че съм истински влюбена в нея. Напоследък имаме афинитет към полските композитори, свирили сме и Гурецки, и Лютославски, усещаме много близо тези творци от полската школа, които са и световно признати.

Какво да кажа за Шуман? Когато съставяме една програма, аз лично много обичам да има контрасти. Връзките са може би на втори план, със сигурност присъстват. Но ми се иска публиката сама да ги усети и да ги оцени, не толкова концептуално, а повече като чувство и енергия. За мен този квартет на Шуман е едно от най-завладяващите романтични произведения.

Струнен квартет “Фрош” е създаден през 2007 г. в София. Започва концертната си дейност с ежегодно участие в цикъла от концерти на БНР „Солистите на радиото“. Има реализирани звукозаписи за фонда на БНР на произведения от П. Владигеров, К. Илиев, В. Казанджиев, М. Георгиев, П. Керкелов, Дм. Шостакович, Ф. Шуберт, Х. Волф, А. Шонберг, А. Веберн, Б. Барток, О. Респиги.

Съставът участва във фестивалите „Зимни музикални вечери“ – Русе ,“Ambul“ – София, „Звук и връзка“ – София ,“Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Дни на камерната музика“- Габрово , „Аполония“, „Европейски музикален фестивал“, „Ars Musica festival“ – Брюксел, “Варненско лято“, “Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов“ – Пазарджик.

През април 2008 г. квартетът получава втора награда на Международния конкурс за австрийска камерна музика – София, а през декември същата година печели първа награда на Академичния конкурс за камерна музика, посветен на Марин Големинов.

Квартетът е лауреат на “Кристална лира” за 2015 г. в категория “Камерни ансамбли”, а през 2018 г. получава наградата за високи художествени постижения на името на Марин Големинов “Златен квартет”.

Квартет “Фрош” осъществява редица български и световни премиери на произведения от Джордж Кръм, Х. Гурецки, Ян Гросман, Освалдо Голихов, Стив Райх, Тери Райли, Румен Бальозов, Александър Радвилович, Любомир Денев, Васил Казанджиев, Георги Арнаудов, Сюнне Скоуен, Петър Керкелов, Мартин Георгиев, В. Диков, Драгомир Йосифов, Божидар Спасов, като част от творбите са специално написани за квартета.

Сред големите проекти на квартета са концерт в Oslo Concert House, посветен на българската и норвежката съвременна музика, както и участие в първото издание на фестивала „Musica Nordica“ – София. През 2017 г. “Фрош” изнася откриващия концерт от съвместната програма на БКИ – Москва и музея „Чайковски” – Москва ,,Нова българска музика“. През 2018 г. квартетът участва в проекта на Софийска филхармония “Музиката на Европа“ с два концерта, посветени на Чехия и Великобритания.

Още за концерта: https://www.facebook.com/events/703686527913295

Билети по 15 лв. от сайта и Билетния център на Фестивалния и конгресен център: https://bit.ly/3Faatgk

Следващото събитие от проекта “Нова музикална сцена” е премиерното представяне в България на албума Фламенко трибют на Пат Матини” на Сантяго Лара квартет от Испания. Ще бъдат изпълнени оригинални аранжименти с елементи на автентично фламенко на музиката на една от живите легенди в световния джаз – китариста Пат Матини. На подиума ще излезе и звездата на съвременната фламенко сцена Мерседес Руиз. Ефектният музикално-танцов спектакъл ще бъде на 23 април в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. Още за концерта открийте тук: https://www.facebook.com/events/523457326596269

Билети – 20, 25, 30, 40, 50 лв. от сайта и Билетния център на Фестивалния и конгресен център:

https://bit.ly/3SoQeqZ

Проектът “Нова музикална сцена” се реализира от „Елит Проджектс Мениджмънт” с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” (https://ncf.bg) по “Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации” и с партньорството на ММФ “Варненско лято”, МФ “Мартенски музикални дни”, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Община Велико Търново, Община Шумен, Община Добрич, Къща-музей “Панчо Владигеров” – София, НУИ “Добри Христов” Варна, ГПЧЕ “Йоан Екзарх” – Варна. Медийни партньори са БНТ – Варна, БНР – Радио Варна, Impressio.bg, Moreto.net, ArtVarna.bg.

Нина Локмаджиева

Снимки личен архив на изпълнителите

Други